Решение № 5534 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5534 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110111738 по описа за 2024 година

Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че ответникът С. Г. М. е собственик на топлоснабдения имот - гр. С., п.к. ..., обл. С., общ. К.с., ж.к. „К. с. кв. Б.“, бл..., вх. .., ап.... За имота бил отреден абонатен номер: .../инст.№ 4000066130. Като собственик на топлоснабден имот С. М. била потребител на доставената в имота енергия по силата на Закона за енергетиката и следвало да заплаща доставките в съответствие с нормативните разпоредби.

За периода м.05.2020г. до м.04.2022г. потребителя не заплатил доставките, поради което на 06.11.2023г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ...срещу С. Г. М. за сумата от 1 666,75 лева, от които 1 383.85 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 06.11.2023г. до изплащане на вземането, 249,52 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.10.2023г., както и суми за дялово 1 разпределение- 26,46 лева главница за периода м.08.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.11.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и 6,92 лева лихва за периода 15.11.2020г. до 20.10.2023г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по ч.гр.дело № 61079/2023г., по описа на Софийски районен съд, 38 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.Срещу заповедта в срок е постъпило възражение, поради което ищецът води настоящият установителен иск с петитум да бъде установено със сила на пресъдено нещо посоченото в заповедта за изпълнение задължение.

В писмения си отговор ответната страна оспорва допустимостта и основателността на иска.

Относно допустимостта: Ответникът твърди, че в самото си възражение е признал задължение в размер на 1303,85лв.

Възражението е неоснователно. Депозираното срещу заповедта за изпълнение възражение е направено под две условия. Първото условие е длъжникът да получи информация за задълженията си по реда на чл. 190 ГПК.

Второто условие е формулирано така : „ ..ако интересът на монополиста е преимуществен“.....( следва частично признание).

Възражение срещу заповед за изпълнение под процесуално или материално условие е недопустимо.

Второто условие по същество е обидна квалификация по смисъла на чл. 100а ал. 1 ГПК, тъй като изразява съмнение в равноправното третиране на страните от съда. Доколкото възражението срещу заповедта е направено по недопустим начин, то следва или въобще да не се съобразява, или да се приеме за направено без условие.

Относно основателността: Ответникът възразява както следва: Твърди, че не дължи лихви върху суми за дялово разпределение, тъй като в общите условия на ищецът такова 2 задължение не е разписано, а ищецът не е поканил длъжника да изпълни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, като подробно обосновава становището си с аргументи от правната теория и съдебната практика.

Ответникът прави неясно изявление относно количеството и качеството на доставената енергия, като оспорва искането на ищеца за назначаване на експертизи.

Прави собствени доказателствени искания.

В отговора се съдържа и искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

В първо заседание ответната страна потвърди признанието на част от главницата и повтори останалите си възражения, като заяви, че не оспорва количеството и качеството на доставената енергия. В ъдебно заседание съдът разпореди да се издаде изпълнителен лист за сумата 1303,85лв. главница, като за същия размер прекрати производството.

По отношение на останалата част от претенцията -съдът я намира за основателна, а направените възражения – за неоснователни. Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е част от общото задължение на потребителя към доставчика на топлинна енергия. За възникване на това задължение не е необходима отделна покана.Що се отнася до претенциите залихви, то те се отнасят до законния тригодишен период, в който лихвата върху главница от този вид задължение има притезание. Спорните претенции следва да бъдат уважени, като ответникът плати на ищеца разноски в размер на 216,68 лева. Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. М. ЕГН

********** дължи на „Т.С.” ЕАД

Сумата 249,52 лева- мораторна лихва върху сумата 1 3

383.85 лева за забава от 15.09.2021 г. до 20.10.2023г., както и суми за дялово разпределение- 26,46 лева главница за периода м.08.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.11.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и 6,92 лева лихва за периода 15.11.2020г. до 20.10.2023г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца ищеца разноски в размер на 216,68 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд вдвуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4