Решение № 131 от 11.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

В. Гълъбова мл.с. Цвета Б. Б. при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б. Въззивно гражданско дело № 20243100501364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Е. Ж. М., ЕГН ********** против Решение № 1370/22.04.2024г., постановено по гр.д. № 6542/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от Е. Ж. М. срещу „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК 203631268 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 400 лв., представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание възнаграждение по развален договор за изработка и поставяне на 16 броя композитни фасети от 05.04.2022 г. и иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договора за изработка от 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023г., до окончателното им заплащане. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на атакувания акт. Според жалбоподателя недостатъците са били скрити и са се проявили доста след изпълнението на 1 договора. Твърди се, че е доказано, че избраният метод на лечение е бил грешен и с оглед упражненото право на разваляне на процесния договор, следва да бъде върнато всичко платено по него. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от Е. Ж. М. срещу „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД, с правна квалификация чл.265, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 400 лв., представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание възнаграждение по развален договор за изработка и поставяне на 16 броя композитни фасети от 05.04.2022 г. и осъдителен иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договора за изработка от 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 2 датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023 г., до окончателното им заплащане.

Ответникът „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ Ф.Д.“ ЕООД оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

С постановеното по спора Решение № 1370/22.04.2024г. по гр.д. № 6542/2023г. по описа на Районен съд Варна, първостепенният съд е приел исковете за неоснователни.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Установява се от представения картон за проведено лечение на ищцата Е. Ж. М. (л. 13 и 152 от делото), че на 25.03.2022 г. същата е посетила стоматологичен кабинет „Ф.Д.“ и е извършена консултанция от д-р Б. Т. – Л..

Изянсява се от графика на посещенията в приложения картон, че на 05.04.2022 г. д-р Б. Т. – Л., упражняваща дейността си като стоматолог чрез юридическото лице „Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ Ф.Д.“ ЕООД, е поставила директни композитни фасети с едновременно лечение на кариеси на зъби № 14, 13, 12, 11, 21, 22, 23, 24, 34, 33, 32, 31, 41, 42, 43,44, както и е извършила лазерна лингивопластика № 22, за което от ищцата е платена цена в размер на 6400 лв.

Според същия график при посещение в кабинета на 19.04.2023 г. на пациентката е указано да бъдат изпратени данни за връщане на сумата по лечението (три имена, ЕГН, номер на лична карта и номер на банкова сметка), поради неудволетвореност от постигнатия резултат. На същата дата ищцата е изпратила нужните данни на електронната поща на ответника, като на 20.04.2023 г. е получила отговор в електронно писмо, с което е уведомена, че за разглеждане на случая й от юрист е необходимо да опише казуса и рекламацията, която желае да направи, което ищцата е сторила с последващ имейл от 27.04.2023 г. (л. 15 – 20 от делото).

Приобщени към доказателствения материал по делото са 9 бр. фактури за закупени материали за лечението, Сертификат на ЕО за система на осигуряване на качеството рег. № MED 31385 от 31.08.20216 г., Сертификат за регистрация система за управление на здравето и безопасността при работа № 3

OHS 87309, Сертификат за регистрация система на управление на околната среда № EMS 87308, Сертификат за регистрация система за управление на качеството № MD 83628, Сертификат от UKCA – Осигуряване на качеството на производството № UKCA 778482, Сертификат от UKCA – Осигуряване на качеството на производството № СЕ 01488, както и 37 бр. сертификати, свързани със следдипломната квалификация на д-р Т..

Приложен е и снимков материал (л. 130 – 142 от делото), съдържащ направената фотодокументация на състоянието на ищцата преди извършване на стоматологичното лечение, непосредствено след това и при следващо посещение.

Според представения амбулаторен журнал, неоспорен от ответната страна, ищцата е посетила стоматологичния кабинет на ответното дружество на 05.04.2022 г. за поставяне на фасети на горепосочените 16 бр. зъби, следващият записан час за 20.05.2022 г. на ищцата е бил отменен, а на 10.06.2022 г. е посетила кабинета за корекция на фасетите. Последното посещение на ищцата е било на 19.04.2023 г.

Изяснява се от приложената разпечатка от страница в социална мрежа „Facebook”, че на отправено на 09.04.2022 г. запитване от потребител относно поставянето на бондинг, ищцата е отговорила, че си е направила такова лечение преди няколко дни при ответника и е имала пълна промяна на усмивката, като е заявила, че е меко казано очарована от резултата и от д-р Т., тъй като е получила точно каквото иска.

Видно от представения амбулаторен лист № 405370 от д-р Р.Т. (л. 14 от делото), на 09.03.2023 г. д-р Т. е извършил обстоен преглед на ищцата и е констатирал оцветяване във фронта от зъб № 14 до зъб № 24 и от № 44 до № 34, асиметрия във фронта, удебеляване на места, изтъняване на други.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по изготвена СМЕ, което настоящата инстанция кредитира като пълно, ясно, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице.

Пред районния съд са разпитани свидетелите В. Ж. М. – Д., В. Б. И., К.П., М.Р. и П.П..

От изслушания аудио запис на проведен между ищцата и д-р Т. разговор от 19.04.2023 г. в стоматологичния кабинет на ответната страна става ясно, че 4 ищцата сама признава, че е ползвала стоматологичните услуги на друг лекар за полиране на зъбите, както и че при предходно посещение при д-р Т. са били отстранени всички забележки, които ищцата е имала. По категоричен начин ищцата изразява недоволството си пред д-р Т. от състоянието на зъбите си към този момент поради изтривания и оцветявания на зъбите в различен цвят и определя случилото се пред кабинета като „свада“. От своя страна д-р Т. е обяснила на ищцата, че в момента зъбите й имат налепи, но ищцата заявява, че преди два месеца й е чистен зъбният камък. Стоматологът разяснява подробно какво е необходимо да се направи, за да изглеждат зъбите на пациентката по желания от нея начин, която заявява, че иска да са с нормална захапка. На това д-р Т. отговаря, че не може да промени неправилната й захапка и й обяснява поради какви причини, но ищцата настоява, че задните й зъби не се виждат и я интересуват само предните. Д-р Т. възприема становището на ищцата като израз на недоволство от нейната работа и й предлага да подаде жалба към етичната комисия, която да ревизира работата й. След проведен дебат дали д-р Т. да използва друга техника за лечението на зъбите на ищцата я запитва при условие, че не иска да се лекува при нея дали не е най-добре да й върне заплатената сума и да отиде където иска да се лекува. Пояснява, че ако не иска да се лекува при нея, ще е необходима консултация с адвокат, защото не може да каже, че е грешно лечението и просто така да й се върнат парите, а това че ищцата не е доволна от устата си, не означава, че не е изпълнила протокола на работа. От своя страна ищцата заявява, че в началото е била много доволна от нея и зъбите й изглеждали чудесно, но след време започнали да изглеждат зле – с различен цвят, на петна и вече не е доволна. Осъзнава, че и двете в момента са под афект и не иска да й бъде върната цялата сума. Д-р Т. излага съмнение, че е допуснала грешка при насочването й към този план за лечение, тъй като бондингът може би не е вариант, който е подходящ за ищцата, въпреки многото пациенти, на които е поставила такъв. Предлага решение на проблема ищцата да си постави порцеланови фасети при друг лекар след като й се върнат парите и се надява да бъде доволна тогава. Уведомява я за необходимостта да изпрати по електронен път данните си за връщане на парите, а адвокат да се запознае с тях и да подготви нужната документация.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на 5 материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платена сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение от изправната страна по договора.

Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че е налице сключен договор за изработка, при който за ответника са възникнали задължения да извърши уговорената работа, съобразно поръчката, без отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на ищцата, като възложител, а за ищцата - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл.

266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.