Определение № 1058 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500212 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 27712/04.04.2024г., подадена от Е. П. Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН ********** срещу определение № 2824/08.03.2024г., постановено по гр.д. № 12411/2023г. по описа на РС-Варна, 51 състав, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от Е.

П. Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.

София, ************ срещу А. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ************* отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че А.

В. Ц., ЕГН ********** не е собственик на два самостоятелни имота, нанесени в КК и КР като два самостоятелни обекта на право на собственост с идентификатори *************.1149 и *************.1150, при граници съответно: *************.783, *************.974, *************.1150, *************.602,

*************.594,

*************.595 и

*************.974,

*************.599,

*************.603,

*************.602, *************.1149, поради правната невъзможност такива самостоятелни обекти да съществуват в правния мир и за всеки от тях да бъде осигуряван достъп до улица, на основание чл.130 от ГПК и производството по гр. дело № 12411/2023г. по описа на РС-Врана е прекратено.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите сочат, че с решение № 218/15.12.2023 г. постановено по гр.д.№ 664/2023 г. по описа на ВКС, на което се е позовал съдът, е прието, че за А. В. Ц. съществува право на преминаване през 127 кв.м.

1 ид.ч. от имота на ищците до имот с идентификатор *************.1149, без да е съобразено обстоятелството, че такъв имот не може да съществува в правния мир като самостоятелен обект на право на собственост, защото тази реална част от имот с идентификатор *************.601 (заличен в КККР) не отговаря на изискванията за самостоятелен имот. Считат, че имат правен интерес да защитят правата си срещу искането за осигуряване на достъп до имот, който не може и не съществува в правния мир. Поддържат, че доказването със сила на пресъдено нещо, че имот с идентификатор *************.1149 не съществува в правния мир ще прекрати възможността да се иска достъп до него през имота на ищците /независимо дали става въпрос за право на преминаване или за отчуждаване/. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждане на иска и продължаване на съдопроизводствените действия.

В допълнително депозирана молба становище към частната им жалба жалбоподателите допълват, че доказването, че ответницата притежава право на собственост по отношение на един, а не на два имота, ще преклудира възможността да иска втори достъп до единствения си имот през собствения на ищците имот. Считат, че за тях не съществуват друг ред на защита срещу претенцията за втори достъп през имота им.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна А. В. Ц., ЕГН ********** е депозиран отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, като се сочи, че в процесния случай не е налице нито една от хипотезите, посочени в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.дело № 8/2012г. на ОСГТК.

Излага се още, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение № 218/15.12.2023 г. постановено по гр.д.№ 664/2023 г. по описа на ВКС, с което заповедите за одобряване на ПУП-ПРЗ са обсъдени и спорът не може да бъде пререшаван, като с предявения иск се цели заобикаляне на влязлото в сила решение. Сочи се, че изрично в мотивите на решението е прието, че А. Ц. притежава два самостоятелни обекта на право на собственост. На следващо място ответната страна по жалбата счита, че доколкото ищците не претендират свое право на собственост върху имота на ответницата, изложеното в исковата им молба сочи на иск за установяване на факт, който също е недопустим.

Поддържа още, че ако се реализира отчуждаване на част от имот, собственост на ищците същите биха могли да защитят правото си като атакуват административния акт. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Депозирана е още частна жалба с вх. № 46459/10.06.2024г., подадена от Е. П. Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН ********** срещу определение № 5253/08.05.2024г., постановено по гр.д. № 12411/2023г. по описа на РС-Варна, 51 състав, с което е допъленено на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определение № 2824/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 12411/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 - ви състав, като са осъдени на основание чл.

78, ал. 4 ГПК Е. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************ и И.

А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************, да заплатят на А. В.

Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ************* сумата от 600 лева, 2 разноски в производството за адвокатско възнаграждение. В жалбата се сочи, че доколкото обжалвано е прекратителното определение, след отмяната му следва да бъде отменено и определението, с което същото се допълва в частта за разноските.

В законоустановения едноседмичен срок насрещната страна А. В. Ц., ЕГН ********** е депозирала отговор, с който оспорва жалбата, като сочи, че в същата не са изложени пороци на атакуваното определение.

Подадена е също частна жалба с вх. № 92716/18.11.2024г. от А. В. Ц., ЕГН ********** срещу определение № 11358/09.10.2024г., постановено по гр.д. № 12411/2023г. по описа на РС-Варна, 51 състав, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 42137/27.05.2024 г. от ответницата А. В. Ц., действаща чрез адв. Н. И., в която е инкорпорирано искане постановеното по делото определение № 5253 от 08.05.2024 г., по реда на чл.248 ГПК, да бъде изменено в частта за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното определение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага се чл.248 от ГПК разграничава две хипотези – допълване и изменение. В случая съдът с първото определение е допълнил прекратителното такова в частта за разноските, но е присъдил такива в по-нисък размер, поради което втората молба е за изменение на присъдените разноски. На следващо място се сочи, че ако съдът е считал, че единственият ред за защита е подаването на частна жалба, не е следвало да дава указания на страната, а да квалифицира искането като частна жалба и да укаже само внасяне на държавна такса. Поддържа се, че с дадените двукратно указания съдът е подавал страната, че разполага с два правни способа за защита, а след това изобщо е отказал да разгледа молбата й по единия от тях, без да изпрати молбата на по-горния съд. Излага се също, че мотивите на обжалваното определение съдържат вътрешни противоречия, поради което е необосновано, както и че е постановено при несъобразяване със задължителната практика на ВКС. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата да се разгледа по същество и да се уважи исканото изменение в частта за разноските, като се присъдят направените от ответницата разноски в пълен размер.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещните страни не са депозирали отговор на жалбата.

Всички депозирани частни жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от легитимирани лица, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

По частната жалба срещу определение № 2824/08.03.2024г.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 12411/2023г. по описа на ВРС, 51 състав е образувано по искова молба на Е. П. Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН ********** срещу А. В. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.

***********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно 3 основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че А. В. Ц., ЕГН ********** не е собственик на два самостоятелни имота, нанесени в КК и КР като два самостоятелни обекта на право на собственост с идентификатори *************.1149 и *************.1150, при граници съответно:

*************.783,

*************.974,

*************.1150,

*************.602,

*************.594,

*************.595 и

*************.974,

*************.599,

*************.603,

*************.602,

*************.1149, поради правната невъзможност такива самостоятелни обекти да съществуват в правния мир и за всеки от тях да бъде осигуряван достъп до улица.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата не е собственик на два самостоятелни имота с идентификатори

*************.1149 и *************.1150, а на един имот с идентификатор *************.601. Твърди се, че ответницата е инициирала административна процедура по изменени на КК и КР чрез нанасяне на нови обекти, а именно поземлени имоти с идентификатори

*************.1149 и

*************.1150, като се легитимирала с документи, доказващи собственост на един имот с площ от 1100 кв.м., като е издадена Заповед за изменение на КККР от 2015г. по отношение на имот с идентификатор *************.601 с площ от 1100 вк.м., като същият е разделен на два имота, а именно имоти с идентификатори *************.1149 с площ от 487 кв.м. и *************.1150 с площ от 546 кв.м.. Ищците твърдят, че двата новообразувани имота не отговарят на изискванията чл.19 от ЗУТ, поради което не представляват самостоятелни обекти на право на собственост.

Излагат, че ответницата, въпреки че има достъп до имота си от улица е поискала и втори достъп, на който няма право, предвид че не притежава два отделни имота, а един общ. Твърдят, че същата е поискала отчуждаване на част от техния имот за достъп до своя, с което накърнява правата им и предпоставя правният им интерес от предявяване на настоящия иск. В уточняваща молба сочат, че не им е известно дали е започнала отчуждителна процедура по отправеното от ответницата искане.

В срока по чл.130 от ГПК, е депозиран писмен отговор от ответницата, с който е направено възражение за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес, както и поради наличие на сила на пресъдено нещо на решение № 218/15.12.2023 г. постановено по гр.д.№ 664/2023 г. по описа на ВКС, Първо г.о.

С обжалваното определение съдът е приел искът за недопустим и прекратил производството по делото.

На първо място, петитумът на исковата е за признаване за установено между ищците страните, че ответницата не е собственик на два поземлени имота, което сочи на предявен отрицателен установителен иск за собственост.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2012 г., ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на 4 фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Разгледани са и възможните хипотези на наличен правен интерес, а именно: 1. когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект; 2. за защита на фактическо състояние, когато владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик; 3. когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.