Решение № 36 от 26.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20255530202359 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Т. Б. против наказателно постановление № 9402/13.06.2025г. на началник Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но чрез депозирано от адв. Р. С. писмено становище заявява, че поддържа подадената жалба и излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си гл. юрисконсулт С. С. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

1

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 9402/13.06.2025г. на Началник Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София на нарушителя М. Т. Б. е наложено на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП наказание глоба в размер на 3 000 лева или 1533,88 евро за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, наричана по-долу Наредбата.

В наказателното постановление е посочено, че на 19.05.2025г. в 10,31 часа, на път I-5, км 218+200 на отбивна площадка в посока гр. Стара Загора гр. Казанлък М. Т. Б. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с 5 оси – МПС с 2 оси марка: ***, модел: ***, с рег. № *** и полуремарке с 3 оси, с рег. № ***.

В процеса на проверката е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка № 102210/19.05.2025г., като е направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел: DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5м, при което е констатирано следното:

1. измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12,055 тона при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,500 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишението е с 0,555 тона;

2. при измерено разстояние между осите 1,38м сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30,125 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, като превишението е с 6,125 тона.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишаването на нормите по чл.

7, ППС е тежко.

Измерените параметри на ППС показват, че същото е тежко.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т.

3, б. „б“ от Наредбата, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите по раздел II от Наредбата.

2

Според наказващият орган водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите е следвало да бъде приведено в съответствие с тези норми.

Като е извършил превоза на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредбата, водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗДвП е субект на административнонаказателна отговорност.

Наказващият орган е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвид високата степен на обществена опасност на нарушението, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с безопасността на движението, тъй като управлението на ППС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

Като е извършил превоз с тежко ППС, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и привозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Не е установено наличието на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата, който не може да се дели на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 0010780 от 19.05.2025г, съставен от инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.

Към административнонаказателната преписка са приложени:

3

- билет № 269 от 19.05.2025г. от измерване на процесното ППС, от който се установява следното натоварване на осите: ос 1 - 7035 кг; ос 2 - 12055 кг; ос 3 - 9705 кг; ос 4 - 9345 кг и ос 5 11 075 кг. Общо натоварване 49215кг;

- кантарна бележка № 102210/19.05.2025г., от която е видно, че ППС с рег. № СТ 2798 е натоварен с продукт 0/4 с бруто тегло 45,260 тона;

- СРМПС, част II на влекач марка: ***, модел: ***, с рег. № ***, собственост на „БРАШЕВ - ТРАНС“ ЕООД;

- СРМПС, част II на полуремарке марка/модел: Майлер МХКС 41 3 С, с рег. № ***, собственост на „ЕЛ ЕС ТРАНС“ ЕООД;

Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: DFW-KR № 118845 са представени: заявление от 14.04.2025г. за последваща периодична проверка на средства за измерване, ведно с приложение № 1, а във връзка с техническата изправност на ролетката е представено потвърждение на поръчка № 21830342 от 08.05.2018г. на неръждаеми джобни ролетки, разграфяване в мм и ЕС декларация за съотвествие.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени: заповед № РД-11-97/29.01.2025г. и заповед № РД-11560/02.05.2025г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“

От показанията на свидетелите Р. Й. Г. /актосъставител/ и Е. Г. Г.

/свидетел по акта/ се установява фактическата обстановка описана в АУАН. В допълнение двамата заявяват, че нарушението е установено на отбивна площадка на път I-5, км 218+200, тъй като там процесното ППС е било спряно за проверка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и съответстват на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат 4 необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съдът констатира, че наказващия орган е допуснал противоречие в обжалваното наказателно постановление относно това дали превозваният от М. Т. Б. товар е неделим по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата.

Първоначално е посочил, че нарушителят е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата, а впоследствие, че не е установено наличието на такъв.

Доколкото това противоречие касае обстоятелство, което не е съставомерно, то съдът намира, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не се засяга правото на защита на жалбоподателя.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът намира, че се установява по един безспорен и категоричен начин, че М. Т. Б. е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От обективна страна, на 19.05.2025г. в 10,31 часа, на път I-5, км 218+200 на отбивна площадка в посока гр. Стара Загора - гр. Казанлък М. Т. Б. управлявал МПС с 5 оси – МПС с 2 оси марка: ***, модел: ***, с рег. № *** и полуремарке с 3 оси, с рег. № ***, като извършвал превоз на товари - фракция /вж. кантарна бележка № 102210/19.05.2025г./, в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, установено след измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел: DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5м, а именно: 1. измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12,055 тона при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,500 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишението е с 0,555 тона; 2. при измерено разстояние между осите 1,38м сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30,125 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, 5 т. 3, б. „б“ от Наредбата, като превишението е с 6,125 тона.

Процесното МПС с 5 оси – МПС с 2 оси марка: ***, модел: ***, с рег.

№ *** и полуремарке с 3 оси, с рег. № *** е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от от Наредбата.

От субективна страна, нарушението е извършено при пряк умисъл.

Жалбоподателят Б. е бил наясно, какво е теглото на товара, който превозва, както и че същият представлява тежко ППС по смисъла на закона.

По отношение размера на определеното от наказващия орган административно наказание глоба в размер на 3000 лева или 1533,88 евро, съдът намира, че същото е неправилно определено към максималния размер, предвиден от законодателя.

Към датата на нарушението размерът на наказанието глоба, предвидено в чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП е било от 500 лв. или 255,65 евро до 3000 лв. или 1533,88 евро, като при определянето му наказващият орган е следвало да се съобрази с чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно който „при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя“.

Изложените аргументи от наказващия орган за налагане на максималния размер на наказанието глоба касаят по-скоро обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от законодателя при определяне на параметрите на съответното наказание, не и при индивидуализирането му.

В случая е следвало да бъде отчетено, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като нарушението е било извършено за първи път от нарушителя, а и е било налице разминаване между брутното тегло на ППС, отразено в кантарната бележка - 45 260 кг и измереното от проверяващите органи - 49 215 кг, като разликата е възлиза на 3 955 кг или 3,96 тона, а общото претоварване е 6 680 кг или 6,68 тона /0,555 тона +6,125 тона/.

Предвид изложеното, съдът намира че следва да измени атакуваното наказателно постановление в частта досежно определеното наказание, като намали същото до размера от 255,65 евро.

6

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съобрази от една страна, че с извършването на процесното нарушение е бил повишен рискът за безопасността на движението, тъй като претоварването на превозното средство при всички случаи е повлияло, и то в значителна степен, върху възможността на водача непрекъснато да го контролира. От друга страна, извършването на нарушението е довело до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.