Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 04.04.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6239/2021
Вид
Решение № 338
Подписан
04.04.2022
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Перник, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720106239 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. Максимова, срещу Община Перник, ЕИК 000386751, с адрес: гр.

Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 610,20 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г. и изравнителна сметка в м. юли 2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ******, *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 102,68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2024 от 04.11.2021 г. по ч.гр.д. № 5571/2021 г. на РС-Перник.

Ищецът твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имот, находящ се на посочения административен адрес. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна енергия не е заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си юрк. Алексиева, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по общите условия за уведомяване на Община Перник в качеството на потребител за осигуряване на достъп до имота за отчитане на измервателните уреди. Оспорва начина на формиране на месечните задължения за процесния период и да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения, се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за производството.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 2024/04.11.2021 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05571 по описа за 2021 г. на РС-Перник срещу Община Перник, ЕИК 000386751, за сумата 610,20 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и м.07.2019 г., за имот, находящ се на адрес: ******, за, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 102,68 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г В срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу запвоедта за изпълнение и в указания месечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.

По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един местен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

С доклада по делото е обявено за безспорно, че имотът, до който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е собственост на ответника.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 298/19.12.2001 г. между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение и Договор № 97/30.11.2011 г. и Договор № 76/01.09.2017 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, 2 е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество.

Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, при подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при 3 публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, че имотът на потребеление е общиснка собственост, поради което съдът приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г. е на стойност 610,20 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .

Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че обезщетението за забава за периода от 10.07.2018 г. – 15.06.2020 г. е в размер на сумата 102,68 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало вземане за лихва за забава в претендирания размер.

По възражението за давност:

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното в срока за отговор на исковата молба от ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна 4 давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 09.2018 г. от процесния период е настъпила на 01.11.2018 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 01.11.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.11.2021 г., с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 116 б. „б“ ЗЗД давностният срок за вземанията за потребена толинна енергия за м.09.2018 г. и следващите е прекъсната.