Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260022 от 05.03.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 643/2020
Вид
Решение № 260022
Подписан
05.03.2021
В сила
25.03.2021
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА СТОИЛОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ………. /05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА при участието на секретаря Н.С., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 643/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл.

29, т. 9 от Закона за закрила на детето, за прекратяване настаняването на непълнолетната Н.Д.Л., ЕГН **********, в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В- П-*** г. на директора на

ДСП – Провадия е прекратена мярката за закрила спрямо детето Н.Д.Л. – настаняване в семейството на близки и роднини, поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето. Излага се, че детето е родено от съжителството на Д.Л.Н. и Х.П.П..

Последният не е припознал детето. През 2006 г. майката е изоставила детето, а бащата е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. С оглед на това детето е било настанено с решение №

301/15.01.2008 г. на РС – Провадия в Дом за деца – ****, община ****, област

**** за срок от една година.

През 2009 г. в Дирекцията е постъпило писмо от биологичния баща на детето, в което е изразил желание да полага грижи за него. След извършено проучване е била преценена възможността за реинтеграция на детето, като със заповед от 07.12.2009 г. на директора на

ДСП – **** и решение

№ 30/23.03.2010 г. на РС – Провадия е прекратено настаняването на детето в специализираната институция и същото е настанено в дома на биологичния ѝ баща за неопределен срок, а именно – до отпадане на основанията за това. На 30.06.2020 г. социалните работници са посетили адреса, на който живее детето, като при посещението са установили, че бащата е заминал да работи в ******, а Н. живее на съпружески начала с пълнолетното лице Ж.Я.И., роден на *** г. в дома на неговия баща, находящ се също в гр. *****, със знанието и съгласието на биологичния ѝ баща. Н. започнала да поддържа контакти с майка си, която живеела в същото населено място. Изразеното от ОЗД становище е, че предвид обстоятелството, че биологичният баща на детето, при когото то е било настанено, към настоящия момент не пребивава на територията на Република България, предприетата през 2010 година мярка е неефективна и е необходимо същата да бъде променена, като се предприеме адекватна такава на настоящата ситуация, а именно – мярка за закрила в семейна среда. Моли се съда да прекрати настаняването на детето в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П..

В съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.

Назначеният от съда процесуален представител на детето пледира за уважаване на разглежданата молба.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД

ЗД/Д-В-П-047/02.07.2020 г. на директора на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 211/09.07.2003 г. на

Община Провадия; решение №

30/23.03.2010 г. по г. д. № 15/2010 г. на РС - Провадия, както и от приложения социален доклад, се установява че непълнолетната Н.Д.Л. е родена на *** г., като в акта за раждане на детето е записан само един родител - майка Д.Л.Н.. С горепосоченото решение на РС – Провадия, влязло в сила на 08.04.2010 г., е било прекратено настаняването на детето в ДДЛРГ – с .

****, община ****, област **** по молба на ДСП – Провадия и детето е настанено в семейството на Х.П.П. за неопределен срок, а именно до отпадане на основанията за това. Момичето е емоционално привързано към съжителя си.

Н. среща разбиране и подкрепа в лицето на своите родители, които одобряват заживяването ѝ на семейни начала с лицето Ж.И.. Към настоящия момент непосредствени грижи за Н. полага именно той. Момичето е споделило със социалните работници, че се чувства сигурна и защитена. Н. живее в добри жилищни условия.

Ж.И. работи и получава седмично трудово възнаграждение.

Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:

Искането е с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл.

29, т. 9 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл.

10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

В случая повече от година постановената с решение № 30/23.03.2010 г. по г. д. № 15/2010 г. на РС - Провадия мярка за закрила е лишена от съдържание и не изпълнява целите, за които е взета.

Биологичният баща на детето, при което същото е било настанено не пребивава на територията на страната и до преди няколко месеца то е живяло с брат си и снаха си, а понастоящем съжителства на съпружески начала с пълнолетно лице.

Предвид изложеното се налага извод, че е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и фактическото положение не съответства на установеното правно такова. Поддържането на последното би имало само палиативен характер и не би било в интерес на детето.

Съобразно разпоредбата на чл. 29, т. 9 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално подпомагане” -

Провадия, обективирани в Заповед

№ ЗД/Д-В-П-047/02.07.2020 г., както и тези на социалните работници в социален доклад от 02.07.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде прекратена мярката за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането на

Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия е основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И

:

ПРЕКРАТЯВА постановената по съдебен ред спрямо детето Н.Д.Л., ЕГН **********, мярка за закрила – настаняване в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********, на основание чл. 30, във вр. с чл.

29, т. 9 от ЗЗДет., поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето, и предприемане на мерки за закрила в семейна среда по административен ред в негов интерес.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: