Решение № 260022 от 05.03.2021, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 643/2020
- Вид
- Решение № 260022
- Подписан
- 05.03.2021
- В сила
- 25.03.2021
- Състав
- ЕЛЕНА ИВАНОВА СТОИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 10, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 28, ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 29, т. 9 · Закон за закрила на детето
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………. /05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА при участието на секретаря Н.С., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 643/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл.
29, т. 9 от Закона за закрила на детето, за прекратяване настаняването на непълнолетната Н.Д.Л., ЕГН **********, в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В- П-*** г. на директора на
ДСП – Провадия е прекратена мярката за закрила спрямо детето Н.Д.Л. – настаняване в семейството на близки и роднини, поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето. Излага се, че детето е родено от съжителството на Д.Л.Н. и Х.П.П..
Последният не е припознал детето. През 2006 г. майката е изоставила детето, а бащата е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. С оглед на това детето е било настанено с решение №
301/15.01.2008 г. на РС – Провадия в Дом за деца – ****, община ****, област
**** за срок от една година.
През 2009 г. в Дирекцията е постъпило писмо от биологичния баща на детето, в което е изразил желание да полага грижи за него. След извършено проучване е била преценена възможността за реинтеграция на детето, като със заповед от 07.12.2009 г. на директора на
ДСП – **** и решение
№ 30/23.03.2010 г. на РС – Провадия е прекратено настаняването на детето в специализираната институция и същото е настанено в дома на биологичния ѝ баща за неопределен срок, а именно – до отпадане на основанията за това. На 30.06.2020 г. социалните работници са посетили адреса, на който живее детето, като при посещението са установили, че бащата е заминал да работи в ******, а Н. живее на съпружески начала с пълнолетното лице Ж.Я.И., роден на *** г. в дома на неговия баща, находящ се също в гр. *****, със знанието и съгласието на биологичния ѝ баща. Н. започнала да поддържа контакти с майка си, която живеела в същото населено място. Изразеното от ОЗД становище е, че предвид обстоятелството, че биологичният баща на детето, при когото то е било настанено, към настоящия момент не пребивава на територията на Република България, предприетата през 2010 година мярка е неефективна и е необходимо същата да бъде променена, като се предприеме адекватна такава на настоящата ситуация, а именно – мярка за закрила в семейна среда. Моли се съда да прекрати настаняването на детето в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П..
В съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният от съда процесуален представител на детето пледира за уважаване на разглежданата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД
ЗД/Д-В-П-047/02.07.2020 г. на директора на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 211/09.07.2003 г. на
Община Провадия; решение №
30/23.03.2010 г. по г. д. № 15/2010 г. на РС - Провадия, както и от приложения социален доклад, се установява че непълнолетната Н.Д.Л. е родена на *** г., като в акта за раждане на детето е записан само един родител - майка Д.Л.Н.. С горепосоченото решение на РС – Провадия, влязло в сила на 08.04.2010 г., е било прекратено настаняването на детето в ДДЛРГ – с .
****, община ****, област **** по молба на ДСП – Провадия и детето е настанено в семейството на Х.П.П. за неопределен срок, а именно до отпадане на основанията за това. Момичето е емоционално привързано към съжителя си.
Н. среща разбиране и подкрепа в лицето на своите родители, които одобряват заживяването ѝ на семейни начала с лицето Ж.И.. Към настоящия момент непосредствени грижи за Н. полага именно той. Момичето е споделило със социалните работници, че се чувства сигурна и защитена. Н. живее в добри жилищни условия.
Ж.И. работи и получава седмично трудово възнаграждение.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:
Искането е с правно основание чл. 30, ал. 1, във вр. чл.
29, т. 9 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
В случая повече от година постановената с решение № 30/23.03.2010 г. по г. д. № 15/2010 г. на РС - Провадия мярка за закрила е лишена от съдържание и не изпълнява целите, за които е взета.
Биологичният баща на детето, при което същото е било настанено не пребивава на територията на страната и до преди няколко месеца то е живяло с брат си и снаха си, а понастоящем съжителства на съпружески начала с пълнолетно лице.
Предвид изложеното се налага извод, че е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и фактическото положение не съответства на установеното правно такова. Поддържането на последното би имало само палиативен характер и не би било в интерес на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 29, т. 9 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Провадия, обективирани в Заповед
№ ЗД/Д-В-П-047/02.07.2020 г., както и тези на социалните работници в социален доклад от 02.07.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде прекратена мярката за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането на
Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия е основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА постановената по съдебен ред спрямо детето Н.Д.Л., ЕГН **********, мярка за закрила – настаняване в семейството на нейния биологичен баща Х.П.П., ЕГН **********, на основание чл. 30, във вр. с чл.
29, т. 9 от ЗЗДет., поради промяна в обстоятелствата, свързани с детето, и предприемане на мерки за закрила в семейна среда по административен ред в негов интерес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: