Решение № 150 от 23.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500248 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20252200100373 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Сливен ищцата Т. В. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Работническа“ № 26 е предявила против ответника „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 иск за заплащане на сумата от 27800 лева, дължима по застраховка „Злополука на пътниците“, сключена за пътнически автобус „Ивеко“ с рег. № *********, за застрахователно събитие, настъпило на 09.10.2020г. на път I-7, км. 315+816 м - между гр. Елхово и ГКПП – Лесово, при което ищцата получила телесни увреждания.

Твърди се, че от общо дължими 30000 лева доброволно били изплатени 2200 лева. Претенцията е за неиздължения остатък.

С Решение № 86 от 20.03.2026 г. ОС – Сливен уважил иска частично като присъдил сумата от 20800 лева (с посочена равностойност от 10635 евро), обозначена като „допълнително обезщетение за неимуществени вреди“.

В останалата част искът е отхвърлен.

Ответникът „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД 1 е подал въззивна жалба против решението в осъдителната му част. То било неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Претенцията била базирана на твърдения, че за автобуса, в който пътувала ищцата, била сключена задължителна застраховка на пътниците.

Ответникът обаче бил страна по договор за доброволна застраховка, въз основа на който вече извършил плащане. Дадената от съда правна квалификация по чл. 459 от КЗ не съответствала на твърденията, изложени в исковата молба.

Застрахователното покритие важало за изпадане в трайна неработоспособност, установено с решение на ТЕЛК. Доказателства в тази насока обаче не били ангажирани.

От друга страна не било взето предвид изключването на отговорността на застрахователя съгласно Общите условия по застрахователния договор – Раздел „Злополука на лицата в МПС“, Подраздел ІV „Специални изключения“ – т. 4, тъй като ищцата пътувала без предпазен колан. Самият механизъм на ПТП не бил анализиран задълбочено.

Не били обсъдени и възраженията, че застрахователната сума от 50000 лева се разпределяла според броя на пострадалите. Това било предвидено в общите условия – Раздел „Злополука на лицата в МПС“, Подраздели V и VIII.

Погрешно било разбирането на ищцата, възприето и от първоинстанционния съд, че застраховката на пътниците била предназначена да компенсира неимуществени вреди. Съгласно чл. 459 от КЗ застраховката нямала обезщетителен характер. Отделен бил въпросът, че присъденият размер бил определен по неясни критерии и че не били взети под внимание изявленията на ищцата за получена компенсация от НББАЗ за преживените болки и страдания.

По изложените съображения ответното застрахователно дружество претендира за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и за съответно отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Ищцата не е депозирала в срок отговор на жалбата. Процесуалният й представител се е явил в насроченото открито съдебно заседание и е изразил становище в подкрепа на обжалваното решение.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на 2 жалбата с определение от 17.07.2026 г.

По същество:

Няма спор, че на 09.10.2020 г. ищцата Т. В. К. е претърпяла злополука, докато пътувала в пътнически автобус „Ивеко“ с рег. № *********.

Около 05:35 ч - в тъмната част на денонощието и при мокра настилка на път І7, км.315+816 в района между гр. Елхово и с. Лесово, обл. Ямбол, движейки се със скорост 99 км./ч. (при разрешена 80 км./ч.) автобусът се врязал в задната част на неправилно паркиран на същата лента за движение товарен автомобил влекач „Волво“ с рег. № ********* с прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег.

№ *********. Водачът на автобуса и двама от пътниците загинали на място.

Останалите дванадесет пътници, сред които и ищцата, претърпели само телесни повреди. Нито един от тях не е използвал предпазен колан, видно от изслушаната автотехническа експертиза.

С Присъда № 260000 от 19.01.2021 г. по приложеното НОХД № 386/2020 г. на ОС – Ямбол, изменена с Решение № 74 от 25.11.2021 г. по ВНОХД № 160/2021 г. на АС – Бургас, потвърдено с Решение № 58 от 11.04.2022 г. по наказателно дело № 117/2022 г. на ВКС, ІІІ нак. отд. (л. 124158; л. 495-515), поведението на водача на товарния автомобил - молдовдския гражданин Окт. Б. е признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.4 вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Автобусът е собственост на „Димови“ ООД с ЕИК ********* и е имал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“.

Няма разногласие, че ищцата Т. К. не е претендирала обезщетение от този застраховател. Тя е ангажирала по извънсъдебен ред отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) по чл. 511 от КЗ заради деликтното поведение на водача на товарния автомобил. Доказателства за получено обезщетение от 40000 лева са приложени на л. 76, 77 и 106 от делото на ОС – Сливен. В същия смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ищцата в проведеното на 23.02.2026 г. съдебно заседание.

В настоящия процес ищцата претендира ответникът „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД да й заплати по повод на претърпените от нея неимуществени вреди сумата от 27800 лева, дължима по застраховка „Злополука на пътниците“, сключена за автобуса, в който е пътувала по време на инцидента. Счита, че тази застраховка има задължителен характер.

3

Първоинстанционният съд е уважил иска частично до размера от 20800 лева.

Решението е неправилно в атакуваната му от ответника осъдителна част.

От представената Застрахователна полица № 4704201000000223 от 25.02.2020 г. и общите условия към нея (л. 50 - 59 от делото на ОС) става ясно, че при ответника „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД за процесния автобус „Ивеко“ с рег. № ********* е имало сключена застраховка „Каско“ с допълнителна клауза „Злополука на лицата в МПС“. Не се касае за задължителна застраховка на пътниците в средствата за обществен превоз, регламентирана от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на Комисията за финансов надзор.

Посочената допълнителна клауза застраховката има изцяло доброволен характер, като страните по нея са били свободни да уредят отношенията си в отклонение от цитираната наредба.

Поначало застраховките „Злополука“ не са компенсаторни.

Дължимите суми по тях не се съизмерват с вредите, претърпени от пострадалите.

В случая застрахователното покритие по коментираната клауза касае смърт или трайна загуба на работоспособност, изразяваща се в „окончателно и невъзстановимо намалена или изгубена“ способност за функциониране на организма, установена от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността (ТЕЛК) или застрахователно-медицинска комисия – виж Раздел „Злополука на лицата в МПС“ от общите условия - т. 5 и 6 от Подраздел „Определения“.

В разглеждания казус телесните увреждания и фрактури на ищцата са довели само до временна неработоспособност. В този смисъл са и изводите на вещото лице по приетата медицинска експертиза, както и представените епикризи и болнични листове. Касае се за непокрит от застраховката риск.

Отделен е въпросът, че уговореният застрахователен лимит от 50000 лева е общ за всички пътуващи и за водача на автобуса – общо 15 души, като се разпределя между тях. Съответната припадащата част се изплаща изцяло при смърт и по съразмерност - при трайно изгубена или намалена работоспособност в зависимост от степента й – т. 4 от Подраздел V „Застрахователна сума“ и т. 3 от Подраздел VІІІ „Изплащане на застрахователната сума“ на цитирания по-горе раздел от общите условия.

4

Предвид доброволния характер на застраховката, валидна е и клаузата на т.4 от Подраздел ІV „Специални изключения“, според която застрахователят не дължи плащане, ако пътникът не използва предпазен колан. Такъв е и случаят с ищцата, видно от заключението по автотехническата експертиза.

От изложеното става ясно, че не са налице предпоставките по чл. 459 вр. 448 от КЗ за изплащане на дирената от ищцата сума по застраховка „Злополука на пътниците“. Причините, поради които ответното дружество доброволно е изплатило сумата от 2200 лева, описана в обстоятелствената част на исковата молба, не са обект на изследване по настоящото дело.

Изложеното обуславя отмяната на атакуваното решение осъдителната част и постановяване на съответно отхвърляне на иска. в

В полза на ответника „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 362,70 евро (държавна такса от 212,70 евро и юрисконсултско възнаграждение от 150 евро).

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 86 от 20.03.2026 г. по гражданско дело № 20252200100373 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Сливен В ЧАСТТА, с която „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 е осъдено да заплати на Т. В. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Работническа“ № 26 сумата от 20800 лева (с посочена равностойност от 10635 евро) по застраховка „Злополука на пътниците“ и съдебноделоводни разноски в размер на 382,56 евро, както и В ЧАСТТА, с която „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД е осъдено да заплати по сметка на ОС – Сливен държавна такса от 425,40 евро и разноски за експертизи от 303,94 евро и 17,10 евро.

Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. В. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Работническа“ № 26 против „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

„Позитано” № 5 В ЧАСТТА за заплащане на сумата от 20800 лева (10634,87 евро) по застраховка „Злополука на пътниците“.

5

ОСЪЖДА Т. В. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ул.

„Работническа“ № 26 да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

„Позитано” № 5 разноски пред въззивната инстанция в размер на 362,70 евро (триста шестдесет и две евро и седемдесет евроцента).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: