Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1421 от 29.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 864/2024
Вид
Определение № 1421
Подписан
29.10.2024
Състав
Георги Драгостинов, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1421 гр. Велико Търново, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500864 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 130 от ГПК.

С определение от 02.09.2024 година, постановено по гр. дело № 13 по описа на Свищовски районен съд за 2024 година, производството по делото е прекратено. Исковата молба е върната по реда на чл. 130 от ГПК като недопустима.

Определението е обжалвано от ищеца Г. Д. Г. с искане за отмяната му и връщане на преписката на първостепенния съд за разглеждане на спора по същество.

Позовава се на неправилност, последица от нарушаване на съдопроизводствени правила, уреждащи допустимостта на исковете.

Ответната страна – П. Г. Й. – излага доводи за правилност на атакуваното определение. Предявеният иск бил недопустим.

Съдът като обсъди наведените доводи и прецени относимите за поставените с жалбата въпроси доказателства приема:

Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца, против П.

Г. Й. с искане да се приеме за установено, че страните не са били в брак, нито във фактическо съжителство, а правен интерес от иска, разгледан по гр. дело № 147 по описа на Великотърновски окръжен съд за 1990 година, ответницата не е имала.

За да постанови атакуваното определение първостепенният съд е приел, че законодателството не предвижда претендираната форма на защита. Правата на ищеца, касаещи иска за произход, предявен срещу него по цитираното по-горе дело, били преклудирани от силата на пресъдено нещо на акта по същество.

Жалбата е неоснователна. Ищцата по гр. дело № 147 по описа на 1

Великотърновски окръжен съд за 1990 година не е твърдяла, че е в брак с Г. Д. Г., за да има той интерес от установяване на противното. Този иск е предявен в отсъствие на правен интерес. Именно защото страните не са били в брак, П. Й. се е видяла принудена да дири бащинство. Ако би било обратното, не би имала право на иск, защото произходът от бащата се определя от брака.

Установяването на фактически съпружески отношения, или липсата им, не е предвидено в нарочна правна норма, за да е допустим иск за тях – чл.124, ал. 4, изречение второ, от ГПК.

Въпросът дали П. Й. е имала интерес да предяви иска, по който е образувано гр. дело № 147 по описа на Великотърновски окръжен съд за 1990 година е решен в това производство. Съдът е отговорил положително, като е решил спора по същество. Както е изтъкнал и първостепенният съд, повторна ревизия на допустимостта на такъв иск законът не предвижда.

Доводите по частната жалба са неоснователни.

Мотивите на съда нямат самостоятелно значение ако обективно ищецът, както е в казуса, не разполага с право на иск. Те не са част от атакуваното определение – аргумент от чл. 236, ал. 2 от ГПК, и дори да са неправилни важен е отговорът на съда дали приема или отказва разглеждането на спора по същество. Като е сторил второто, постановил е правилно определение, което следва да се потвърди по реда на настоящото производство.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 02.09.2024 година, постановено по гр. дело № 13 по описа на Свищовски районен съд за 2024 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2