Решение № 28 от 11.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Смолян, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900066 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на Банка *** АД – С., в която ищецът твърди, че сключил с Р. Н. Я. договор за ипотечен кредит от 13.07.07г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 111 800лв. Кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот, представляващ масивна 3-етажна сграда в с. В., община Б., С. област, подробно описан в исковата молба. Имотът бил съпружеска имуществена общност между кредитополучателя и Р. Я., която била посочена като съдлъжник в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.

Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от усвояването му – 16.07.07г., когато кредитът бил усвоен еднократно по сметка на Р.Я.. за предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базисен лихвен процент /БЛП/ в размер на 3,69% и стандартна надбавка в размер на 3,60%, общо 7,29%. Кредитът се погасявал на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

На 26.08.09г. между страните по договора бил сключен Анекс № 1, с който по отношение на остатъка от 111 258лв. по кредита бил договорен гратисен период на издължаване на главница от 6месеца, без да се променя 1 крайният срок за издължаване на кредита, като през гратисния период кредитополучателят следвало да заплаща част от месечната лихва в размер на 500лв. На 20.07.16г., поради нередовно обслужване на кредита, било сключено допълнително споразумение за преструктурирането му.

На 03.04.2018г. кредитополучателят Р.Я. починал. Неговата съпруга, първият ответник, Р. Я., подала заявление, че като наследник, приел наследството на починалия наследодател, поемала издължаването на кредита.

На 22.05.20г. било сключено допълнително споразумение между Банка *** АД и Р. Я., с което кредитът бил преструктуриран и страните се договорили, че остатъкът бил в размер на 101 150лв., уговорен бил гратисен период от 3 месеца, в който кредитополучателят не заплащал главница и лихви по кредита, а кредиторът се отказал от заемни такси в размер на 760лв. и наказателни лихви в размер на 41,59лв.

Поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, банката упражнила правото си да го превърне в предсрочно изискуем, като до Р. Я. била изпратена покана-уведомление от 25.03.21г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, получена от последната на 30.03.21г.

Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 02.04.21г., не били погасени 7бр. погасителни вноски, а дължимите вноски по погасителния план били внасяни до м. август 2020г.

Според т.20.1 от общите условия /ОУ/ към договора за кредит от 13.07.07г., т. 21.1. от ОУ към допълнителното споразумение от 20.07.16г. и допълнителното споразумение от 22.05.20г., били уговорени санкции за забавено плащане: при забава в плащане на месечна вноска за главница и/или лихва от 7-ми ден след падежна дата, остатъкът от кредита се олихвявал освен с договорената лихва и надбавка от 3% пункта, считано от деня, следващ падежната дата. При забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, като се олихвявал с договорената възнаградителна лихва и с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

Освен това кредитополучателят дължал всички други обявени от кредитора заемни такси, комисионни, както и всички разходи по обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането, съгласно тарифата на банката, които били в общ размер на 577,33лв., от които: 120 лв. разходи по 2 изискуем кредит, 91,10лв. застраховка обезпечение, 95лв. такса управление на кредита и 271,23лв. такса подновяване на ипотека.

Банката-ищец се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение № 265/08.06.21г. и изпълнителен лист от 08.06.21г. по ч.гр.д. № 571/21г. на РС-Смолян срещу Р. Я. за следните суми: главница в размер на 202 930,65лв., 4 862,60лв. договорна възнаградителна лихва за периода 17.05.20г. до 01.04.21г., 15,67лв. санкционна лихва за периода 16.09.20г. до 01.04.21г., 1 744,10лв. законна лихва за периода 02.04.21г. до 01.06.21г., 120лв. разходи по изискуем кредит, 91,10лв. застраховка на обезпечение, 935лв. такса управление на кредита, 271,23лв. такса за подновяване на ипотека, дължими по счетоводните книги на Банка *** АД – С., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, съдебните разноски в заповедното производство от 2202,61лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, срещу които суми Р.Я. депозирала възражение и на банката била предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземанията си.

Банката-ищец сочи, че предявила иска по чл. 422 ГПК и срещу ответниците В. Я. и С. Я., синове на починалия кредитополучател Р. Я., тъй като те декларирали пред ЧСИ, че приели наследството на своя наследодател, поради което били конституирани по изпълнителното дело. Такава декларация подала и съпругата на починалия Р. Я..

Ответниците Р.Я., В.Я. и С., Я., чрез адв. Р.М., са подали отговор в срок.

Поддържат, че искът бил допустим, но неоснователен.

На първо място, ответниците В.Я. и С.Я. поддържат, че не бил налице дълг, който да обуславя отговорността им във връзка с договора за ипотечен кредит от 13.07.07г. На 03.04.18г. бащата на двамата ответници Р.Я. починал.

Към този момент и след това, двамата ответници не били приемали наследство, а и банката не била предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо тях, респ. не била предприемала действия по принудително удовлетворение. На 22..05.20г. между банката и Р.Я. бил сключен договор, с който се замествал починалият длъжник Р.Я.. Според тези двама ответници, с това заместване банката преценила да замести наследниците на починалия Р.Я. с Р. Я., което извеждало волята на кредитора именно Р. Я. да встъпи в дълга като кредитополучател и ипотекарен длъжник.

Доколкото с посочения анекс се постигало заместване в дълг, поддържат, че за 3 двамата ответници В.Я. и С.А. не се били породили правни задължения по посочения договор.

На следващо място, наличието на дълг към момента на предявяване на иска се дължало изцяло на недобросъвестното поведение на банката към потребителите, довело до нереализирането на валидно учреден способ за удовлетворяване на банката. Наличието на задължение по договор за кредит било налице, но също така бил налице и допълнителен способ за удовлетворяване на банката, за който не били предприети мерки, което не съответствало на задължението на добрия търговец, който следвало да съдейства на страната, за да получи удовлетворение.

На 16.07.07г. Р.Я. подписал предложение за включване в групата на застрахованите лица по групов застрахователен договор по застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка *** ЕАД на големи кредити, със застраховател ЖЗК „*** Гаранция“ АД и застраховащ Банка *** ЕАД. В предложението били описани основните параметри на застраховката, като застрахователната сума била в размер на 111 800лв., застрахователната месечна премия била в размер на 41,81лв., платима от застрахованото лице, въз основа на предоставено от него в полза на застрахователя съгласие за директен дебит (съгласие за незабавно инкасо).

Индивидуалното застрахователно покритие било с начало датата на усвояване на кредита /360месеца/. Покритият риск по застраховката бил смърт в резултат на злополука или заболяване, като при настъпването му ползващи лица по застраховката била Банка *** ЕАД до остатъка на големия кредит към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахованата сума, и законните наследници на застрахования, посочени в удостоверението за наследници, за разликата между застрахователната сума и остатъка от големия кредит, към датата на смъртта.

По своята същност така сключеният договор се явявал застраховка по чл. 199 а КЗ/отм./, сключена за обезпечение на сумата по кредита. На същия ден, 16.07.07г., на Р. Я. бил представен сертификат № 14256039 за застраховано лице по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка *** ЕАД във връзка със заемна сметка, в който сертификат били описани застрахователна сума 111 800лв., платима всеки месец от застрахованото лице, чрез предоставено от него съгласие за 4 директен дебит (незабавно инкасо) начало и край на застрахователното покритие и покрити рискове.

Въпреки че ищецът бил уведомен за настъпилото събитие с цел предприемане на съответните стъпки, за де се удовлетвори от валидно сключения договор за застраховка „Живот“, същият бездействал.

Именно банката била тази, която в хипотезата на договор, сключен за обезпечение на нейно вземане, следвало да предприеме действия да се удовлетвори от сключения договор за застраховка „Живот“, при което своевременно действие ответниците биха се освободили от своето задължение към банката-кредитор, а евентуалната разлика между застрахователната сума и задължението по договора за кредит, би било платимо в тяхна полза.

Вероятно обяснение за това бездействие било това, че банката играела роля за застрахователен агент на застрахователя, т.е. осъществявала съответна дейност срещу възнаграждение, което получавала за сключените застрахователни договори, по които била страна.

Това безспорно сочело за вреда от поведението на ищеца за тяхното имущество.

Според чл. 83, ал. 1 ЗЗД, длъжникът можел да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължало на обстоятелства, за които кредиторът не бил отговорен.

Доколкото ищецът бездействал, ответниците предприели действия и предявили иск по чл. 134 ЗЗД, който предхождал по време предявяването на настоящия иск. По този иск било образувано гр.д. № 352/21г. на СГС, за което представят писмени доказателства. Този иск имал отношение към предмета на настоящото дело, тъй като от неговия изход изначално зависело дали ще се погаси задължението, предмет на този спор.

Съдът инцидентно следвало да провери дали при сключване на договора за кредит били охранени правата им на потребители, като проверката трябвало да се осъществи относно размера и начините на формиране на стандартната надбавка, над основния лихвен процент. Тази надбавка не била изяснена като начин на формиране, гарантиращ правото на потребителите да установят как е формирана тази надбавка и какво включва в себе си.

Не били налице основанията и предпоставките за ангажиране на 5 отговорността на ответниците за допълнителни такси и разноски /в това число застрахователни премии/.

От обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно за кои периоди се отнасяли тези допълнителни заемни такси, което изключвало възможността да се преведат съответните правоизключващи и правопогасяващи възражения. Въпреки това и с оглед на изчерпване на всички възражения заявяват, че същите били погасени по давност, тъй като за разлика от самия кредит, възниквали от тяхното заплащане от страна на банката, поради самостоятелния характер на тези вземания, които възниквали от момента на тяхното извършване.

От размера на застрахователните премии, по-нататък следвало да се намали всяко комисионно възнаграждение, което банката била получила за неговото сключване. Тези допълнителни разходи произтичали от общи условия, които не били подписани от заместения длъжник, т.е. същите не били приети и липсвала изрична воля в тази насока. Изрично в ЗЗП било посочено, че приемането на общи условия с изявление в самия договор, не можело да бъде приемано, в каквато насока била изричната норма на чл. 147, ал. 5 ЗЗП, т.е. в случая липсвали доказателства, че новият длъжник бил приел общите условия, от които черпел права ищецът. Затова следвало да се отхвърлят исковете.

В допълнителна искова молба от 04.01.22г., ищецът Банка *** АД – С. поддържа иска.

Разпечатката съдържа 37 от 238 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d88993a3-5494-45d5-b0b0-3dd5d6616e6d