Решение № 48 от 13.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500544 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 161/27.07.2021 г. по гр.д. 202005400100391 по описа на С.ски окръжен съд за 2020 г. Община – С. с БУЛСТАТ – ..., адрес: град С., бул. "Б." № 12 е осъдена да заплати на Р. С. Б. с ЕГН - ********** от град С., област С.ска, ул. „Л.К.“ № 22 сумата от 15000-петнадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в областта на проксималната трета на лява подбедрица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 1780-хиляда седемстотин и осемдесет лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди (разходи по лечението), изразяващи се в закупен „Комплект солиден интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура с възможност за комбинирано проксимално заключване в три равнини под 45 г, 90 г, 180 г, чрез 4 (четири) броя заключващи винтове Ф 4,5 мм и дистално чрез 2 (два) броя винтове 5 мм“, ведно със законната лихва 1 върху тази сума, считано от датата на увреждането - 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е искът на Р. С. Б. срещу Община С. за сумата 15000-петнадесет хиляди лева, представляваща разликата между уважената част на иска за неимуществени вреди до предявения размер от 30000-тридесет хиляди лева, като неоснователен и недоказан. Община – С. е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Д. Д. Н. сумата от 1335 лева адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на Окръжен съд - С. дължащата се държавна такса в размер на 673.74 лева и 106 лева разноски за изготвяне на СМЕ. Със същото решение е осъден Р. С. Б. да заплати на Община - С. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 94 лева разноски по делото и на осн. чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 155 лева юрисконсултско възнаграждение. Признато е за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 вр. с ал.

2, вр. чл. 193 от ГПК проведеното от ответника Община - С. оспорване на истинността на представените по делото болнични листове с № Е 20199038813, издаден на 18.03.2020 г., № Е 20200286730, издаден на 16.04.2020 г. и № Е 20201124671, издаден на 15.07.2020 г.

Недоволна от така постановеното решение е останала Община – С., която го обжалва в частта му, с която е осъдена да заплати на Р. С. Б. сумата от 15000-петнадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в областта на проксималната трета на лява подбедрица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането - 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност моли размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде редуциран. Излага доводи относно неправилност на първоинстанционното решение в тази му част.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от другата страна - Р. С. Б., като се счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излагат се аргументи. Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2240/12.08.2021 г. от Р. С. Б. с ЕГН 2 ********** от град С., обл. С., ул. ’’Л.К.” № 22 чрез адв. Д. Д. Н., АК – Л. против Решение № 161/27.07.2021 г. по гр.д. 202005400100391 по описа на Окръжен съд – С., в частта му, с която е отхвърлен първоначалния му иск за горницата над присъдените 15000 лева до претендираните 30000 лева. Сочат се доводи. Цитира се съдебна практика. Искат се разноски.

Внесен е отговор на въззивната жалба на Р.Б. от Община С.. Излагат се доводи относно неоснователността й и се моли същата да бъде оставена без уважение. Цитира се практика. Претендират се разноски.

От събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства правилно СмОС е установил следната фактическа обстановка:

Община С. след проведена процедура на обществена поръчка по реда на Част II, Глава IX от Закона за обществените поръчки - чрез процедура на договаряне без предварително обявление, с предмет: „Снегопочистване и зимно поддържане на улична мрежа, разположена на територията на град С.” е възложила чрез сключен на 13.01.2020 г. с „И.“ ЕООД договор с рег. № ..... от 13.01.2020 г. снегопочистване и зимно поддържане на улична мрежа, разположена на територията на град С.. По този договор Община С. е възложител, а „И.“ ЕООД е изпълнител. Изпълнителят е приел да предостави, срещу възнаграждение и при условията договора услуги, свързани със зимно поддържане на улици, включващо комплекс от дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение. В договора е посочено, че възложителят има право да получи изпълнение на задълженията на изпълнителя, в това число да изисква и получи изпълнение на услугите в уговорените срокове, количество и качество, да контролира цялостно и непрекъснато количеството и качеството на изпълнение на поетите от Изпълнителя задължения и извършените работи, както и на използваните материали, да определя приоритетите на видовете и количество работа, да не приеме изпълнението или част от него - чл.17 от Договора. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Договора изпълнителят носи отговорност за щети, които е нанесъл на възложителя и на трети лица. Ищецът Б. към месец февруари 2020 г. работел като сервитьор в к.к. “П.“. На 07.02.2020 г. имал уговорка с колегите си К.К.Ч. и С.А.М. да пътуват заедно до работа, като последните трябвало да го вземат и закарат до местоработата им в к.к.

„П.“ от ул. „Х.С.“ на град С.. Около 9 часа, тръгнал от дома си към уговореното място, където го чакали колегите му и вървял по ул. “Х.С.“.

Свидетелите К.Ч. и С.М. били на уговореното място, като свидетеля М. спрял автомобила до отсрещния на пътното платно тротоар на улица „Х.С.“ на гр.С., по която Р.Б. се придвижвал от дома си. Ищецът предприел пресичане на пътното платно, за да влезе в паркираното превозно средство, но се подхлъзнал на заледеното пътно платно и паднал. Пътят не бил опесъчен или третиран с препарат против замръзване и върху повърхността му се бил 3 образувала ледена покривка. Ищецът паднал на пътното платно на ул.“Х.С.“ в зоната на офиса на „Е.“. След падането Р.Б. почувствал силна болка в областта на лявата си подбедрица. Опитал се да стане, но не успял. Неговите колеги му се притекли на помощ и след като установили, че не може да ходи се обадили на „Спешна помощ”. Преместили го от пътното платно, за да не пречи, като подложили едно яке под него, тъй като на улицата имало лед.

Пристигналия лекарски екип установил, че се касае за вероятно счупване на лявата подбедрица. Имобилизирали пострадалия крайник и транспортирали Р.Б. в МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД – град С.. При приема му в „Ортопедотравматологичното отделение“ на болницата бил констатиран оток и деформация на лява подбедрица и палпаторна болезненост с костни крипитации. Активните движения били невъзможни. Кракът бил външно ротиран в дистална трета с патологична подвижност. Извършена била контролна графия на лява подбедрица при екстензия. Установена е била фрактура на тибията в областта на дисталната трета и фрактура на фибулата в областта на проксималната трета на лява подбедрица. Взето е било решение от лекуващия екип да бъде пристъпено към оперативно лечение. На 10.02.2020 г. му била извършена операция за вътрешна фиксация на тибия и фибула. От приложената и приета по делото Епикриза № 66 И.З. № 1723 на Ортопедо-травматологично отделение“ към МБАЛ „Д-р. Б.Ш.“ АД град С. се установява, че амбулаторното лечение на Р.Б. продължило осем дни, като бил изписан от лечебното заведение на 14.02.2020 г., след което продължил с домашното лечение, за което му е издаден болничен лист № Е 20198327003 за 38 дни до 15.03.2020 г. В резултат от получените травми Р.Б. не можел да се движи самостоятелно за около 2 /два/ месеца, тъй като болките били с изключително висок интензитет. Възстановяването на здравето му протекло под грижите на близките в домашна обстановка. Физическото му възстановяване продължило повече от шест месеца - до 22.08.2020 г., което се установява от приложените и приети към делото заверени преписи от болнични листове. Като през първите два месеца имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си задачи по поддръжка на личен тоалет, както и при извършването на други ежедневни дейности - лягане и ставане от легло, обличане, за хранене, което се установявало от свидетелските показания на бащата на ищеца С. Б.. Съгласно приложеното ЕР № 1548/30.07.2020 г. шест месеца след злополуката ищецът е бил със забавено калусообразуване при стабилна метална остеосинтеза. Свидетеля С.

Б. посочил, че около три месеца ищецът е използвал помощни средства патерици, но болките продължили по-дълго време. Не можел да работи като сервитьор, тъй като отново получава болки. Тези обстоятелства се установявали от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От назначена СМЕ се установявало, че при настъпилата на 07.02.2020 г. злополука на Р. С. Б. е причинено счупване на лява подбедрица.

Травматичното увреждане на ляв долен крайник, нарушило обслужването и изпълнението на ежедневните задължения на пострадалия за продължителен период от време. Медико-биологичният признак и характер на телесните увреди се изразявали в: счупване на лява подбедрица /малък и голям пищял/, 4 хематом от нарушената цялост на костите и оточна подбедрица. През острия период, който започвал непосредствено след травмата и траещ до момента след оказаната специализирана помощ, ищецът Р.Б. е търпял значителни болки и дискомфорт изразяващи се в невъзможно стъпване на увредения крайник и самостоятелно придвижване и оток и костни крепитации на мястото на фрактурата. В подострия период след направените манипулации /обезболяване и поставяне на крайника на браунова шина и директна екстензия/, болките имали по-умерен интензитет и сила. Ищецът търпял дискомфорт от трудното обслужване в леглото. В хроничния стадий или след оперативното лечение, болките постепенно намалявали, останал само отокът и ограничените движения в лява колянна и глезенна става. В същия период той е бил вертикализиран на втория-третия ден и приучен да ходи с две помощни средства. През времето на оздравяване на фрактурата, ищецът е търпял периодични болки и оток в подбедрицата от венозния застой и непълноценното натоварване на крайника. Нямало данни за вторични усложнения на фрактурата, понеже същата не е вътреставна, за да се получи остеоартроза. Според вещото лице след проведеното адекватно лечение при подобни счупвания, не би трябвало да има остатъчен болков синдром, след зарастване на счупването. Нямало никакви противопоказания, болния да извършва задълженията си след консолидация на фрактурата. Б. не е имал заболявания и предхождащи счупвания, които биха довели до наслабяване на увредения крайник. Прогнозата за в бъдеще, въпреки претърпените страдания, е че пострадалият е бил възстановен добре от приложеното лечение, останали са само периодичните болки след физическо натоварване, продължителен изправен стоеж и при промяна на метеорологичните условия.

Според експерта имплантите поставени в долния крайник на ищеца са били необходими за лечението му. Налице е била причинно-следствена връзка между падането и счупването, като при ищеца се е получило усукване на крака, подхлъзване и получаване на счупване на подбедрицата. По отношение на счупването на един от дисталните заключващи винтове, вещото лице е обяснило, че няма значение за оздравителния период, този винт нямал отношение за срастването на фрактурата или за удължаването на времето на срастване. Фрактурата не е била динамизирана, което е избор на оператора. За да се динамизира фрактурата трябвало да се изкарат дисталните или проксималните винтове. Дали ще бъде изкаран пирона е по преценка на пациента. При изслушване на назначена СТЕ, вещото лице е дало заключение, че по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП на улица „Х.С.“ са били налице тротоари пред сградата, в която се намирал офиса на „Е.“ и срещу сградата, в която се намирал този офис от ул.“П.м.“ до подпорна стена от каменна зидария в участък с дължина от около 3.50-4.00 метра.