Решение № 145 от 27.06.2019, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 181/2019
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 27.06.2019
- Състав
- ЛИДИЯ БОЖИДАРОВА ТОМОВА, НЕНКА КРЪСТЕВА ЦВЕТАНКОВА, ЗАРА ЕХИЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е №145 гр.Шумен,27.VІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на осемнадесети юни 2019г. г.в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Зара
Иванова
2.Ненка Цветанкова при секретар Силвия Методиева, като разгледа в.гр.д.181/2019г. на Шуменския окръжен съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане”АД,ЕИК ,седалище и адрес на управление:гр.С..., против Решение №21/23.І.2019г. по гр.д. №
628/2018г. на Новопазарския районен съд ,в ЧАСТТА за разликата над 5000 лева до присъдените общо 8000 лева, ведно със законната лихва,считано от 5.ІV.207г. до окончателното изплащане,които ответникът и жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на ищеца Д.Д.Й.,с ЕГН ********** ***, като обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца при ПТП на 29.ІІІ.2017г.,както в частта,в която същият ответник е осъден да заплати на същия ищец направените от последния деловодни разноски в размер на 1240,59 лв.
Оплакванията във въззивната жалба,която е допълнена и уточнена, са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение .Моли съдът да постанови решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен до сумата 5000 лева,а в останалата част ,за разликата над 5000 лева до присъдения размер на обезщетението от 8000 лева,или за сумата от 3000 лева, да бъде отхвърлен.
Постъпил писмен отговор по въззивната жалба от насрещната страна,с който я оспорва изцяло като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Страните нямат нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност ,с оглед оплакванията в жалбата ,възраженията по нея и всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,както и заключенията по назначените в първоинстанционното производство автотехническа,съдебномедицинска и графическа експертизи, прие следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство ,по реда и в срока по чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. , поради което е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество ,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 628/2018г. на НПРС,решението по което е предмет на въззивната жалба,е образувано по искова молба на Д.Д.Й.,с ЕГН с ЕГН ********** ***, с процесуален представител и съдебен адрес:адв.Б.Б.,***, срещу „Дженерали Застраховане”АД,ЕИК
,седалище и адрес на управление:гр.С..., с предявен иск по чл.432 от К.Застр.,чл.498 от КЗ вр. с чл.380 от КЗ,с цена на иска 15000 лева-обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП,настъпило на 29.ІІІ.2017г.
Излага се в исковата молба,че на 29.03.2017 г. около 15,30 часа ,в посока от път ІІІ-701 за с. П., се движил лек автомобил „Фолксваген-Поло”, с рег. № , управляван от В.И.Н.. При приближаването на км. 000+744 ,при десен завой с добра видимост в двете посоки, лекият автомобил навлязъл изцяло в насрещната /лява за него/ лента за движение и водачът аварийно употребила спирачки. В този момент ,в своята лента срещуположно се движел лек автомобил „ВАЗ 21213”/Лада Нива/с рег.№ ,с водач ищеца по делото Д.Д.Й..
Последният,възприемайки навлизащия в неговата лента насрещно движещ се автомобил „Фолксваген-Поло”, употребил също аварийно спирачки и в процеса на спиране насочил леко автомобила си към лявата лента на движение. Двата автомобила се ударили с десните си предни части, като след удара се завъртяли на 90 градуса по часовниковата стрелка и преустановили движението си. Водачът на автомобила „Фолкваген-Поло”В.Н., както и пътничката на предната дясна седалка в същия автомобил, починали на място.
Виновен за настъпилото ПТП била водачът Недялкова,която нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Управляваният от нея автомобил бил застрахован при ответника със задължителна застраховка „гражданска отговорност”, полица №BG/08116001102657, валидна от 21.04.2016 г. до
20.04.2017 г. На 05.04.2017 г. ищецът уведомил ответника за настъпилото
ПТП, била образувана преписка за щета №*********/5.ІV.2017г.
В резултат на описаното ПТП, ищецът получил наранявания в областта на гърдите и главата. След ПТП той слязъл от управлявания от него автомобил и загубил съзнание. Като се свестил, се чувствал дезориентиран. Бил откаран в ЦСМП –Ш.,където получените травматични увреждания били документирани в съдебно-медицинско удостоверение №48/2017 г. от 10.04.2017 г.
Поради силните болки в гръдния кош ищецът повече от месец лежал в дома си. Изпитвал страх, постоянно си припомнял катастрофата и двете починали жени.
Постоянната тревожност продължила повече от половин година. Не искал да се среща с други хора.Това му състояние наложило консултация със психиатър.След амбулаторен преглед на 26.09.2017 г.му била поставена диагноза „Смесено тревожно –депресивно разстройство” и му било назначено медикаментозно лечение,което продължило около един месец. От катастрофата останал траен белег в долната част на брадичката на ищеца,вследствие сцепването и лепенето й.
Започналото разследване за ПТП било прекратено с постановление на прокурор от ШОП от 8.ХІІ.2017г.
От така описаното произшествие ищецът претърпял неимуществени вреди-силни болки и страдания в периода непосредствено след ПТП,загуба на съзнание и по-леки болки,както постоянна тревожност в продължение на повече от 6 месеца след произшествието и получени постоянни белези в долната част на брадичката.Тези неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от 15 000 лв. и моли съдът да осъди ответната страна да му заплати обезщетение в размер на посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2017 г. до окончателното плащане. Ищецът заявява още, че ответното дружество му е предложило сумата от 3200 лв. по образуваната преписка, която не е приел. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
С писмен отговор по исковата молба ответникът оспорва исковата претенция. Заявява, че в резултат на образуваната преписка по претенцията на ищеца, оценявайки адекватно претърпените от него неимуществени вреди от непозволеното увреждане, съобразно утвърдената практика и принципа на справедливост, заплатило сумата от 3 200 лева за претърпените болки и страдания. Преводът се осъществил на 18.05.2018 г., дни преди завеждане на настоящата искова молба. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищецът е претърпял вреди в по-голям размер, то ответната страна моли съда да приеме следните обстоятелства:
Загиналата водачка на л.а.”Фолксваген Поло” не била изцяло виновна за настъпилото ПТП.Тя нямала воля за осъществяване на вредоносния резултат, а било налице неправилно взето от ищеца решение в момента преди катастрофата да отклони автомобила си в ляво, т.е.налице било съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Във връзка с това възражение за съпричиняване се оспорва механизма на ПТП. Оспорва се размера на търсените неимуществени вреди. Неоснователността на главната претенция водела до неоснователност и на търсената законна лихва.
Предвид това ответната страна моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски.
За да реши спора, районният съд,след като е отделил спорното от безспорното , е събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото и е изслушал заключения по СТЕ,СМЕ и СГЕ. Въз основа на целия доказателствен материал, районният съд е изяснил и установил изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.
Безспорно са установени по делото твърденията в исковата молба,че на посочената дата,място и част е настъпило ПТП,изразяващо се в челен сблъсък между управлявания от ищеца Д.Д.Й. лек автомобил „ВАЗ 21213”/Лада Нива/с рег.№ ,и управлявания от В.И.Н. лек автомобил „„Фолксваген-Поло”, с рег. № .
Цялата фактическа обстановка по делото,свързана процесното ПТП, е подробно описана в обстоятелствената част на първоинстанционното решение.Настоящият въззивен съдебен състав намира всички фактически изводи на първоинстанционния съд за обосновани ,като намиращи се в пълно съответствие със събрания доказателствен материал по делото.При съществуващите доказателства и констатации по трите съдебни експертизи,друга фактическа обстановка,различна от тази,установена от районния съд,не може да се приеме.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.
Районният съд е изложил подробни съображения относно изключителната вина на водача на л.а. „Фолксваген-Поло” В.Н. за настъпилото ПТП.Правилно е прието от районния съд,че възражението на ответната страна за съпричиняване от ищеца на процесното ПТП,респ.на настъпилите от него вреди,е неоснователно и недоказано.В това отношение констатациите в заключението по СТЕ,потвърдени от в.л. В.Терзиев в с.з. на 10.Х.2018г. и съвпадащи с останалите писмени и гласни доказателства по делото, са категорични, а именно,че в конкретната пътна ситуация водачът на л.а.ВАЗ/ищецът по делото/ не е имал техническата възможност да избегне настъпването на произшествието ,както чрез предприемане спиране на управляваното от него МПС,така и така и предприемане на маневри в промяна посоката на движение наляво или надясно. Изключителната вина на водача В.Н. за настъпилото произшествие е категорично и безспорно установена. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.І от ЗДв.П, тъй като шофирайки автомобила си ,е загубила контрол над управлението и е навлязла в лентата за насрещно движещи се автомобили.Това е единствената причина за настъпилото произшествие, при което насрещно движещият се ищец не е могъл да избегне удара.
Безспорна установена е и причинно-следствената връзка между поведението на В.Н. при управлението на МПС непосредствено преди и по време на сблъсъка между двете МПС и настъпилите за ищеца увреждания от настъпилото ПТП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства ,както и от заключението по СМЕ се установява по несъмнен начин,че ищецът Д.Д.Й. непосредствено след удара припаднал от силната уплаха, която изпитал. Ищецът имал кръв по лицето и ръцете си, дрехите му били в кръв, говорел несвързано. Когато се свестил, ищецът повикал на помощ свой приятел-свидетеля В.Н.П..Последният пристигнал на мястото на инцидента и видял,че ищецът е зле.Имал болки в гърдите, а лицето му било в кръв. На мястото пристигнали служители на полицията, както и екип на Центъра за спешна медицинска помощ. Присъстващите свидетели помогнали пострадалите от автомобила „Фолксваген Поло” да бъдат качени в автомобила на спешна помощ, а свидетелят Пенков откарал ищеца в ЦСМП – Ш.. През цялото време по пътя до болницата свидетелят придържал ищеца, тъй като той не можел да върви, превивал се, имал силни болки в гърдите.
След прегледа на ищеца в болницата се установило, че той е получил следните травматични увреждания: Хоризонтална рана в брадичкова област – срединно и вляво, с дължина 1,5 см; хоризонтално ивицовидно кръвонасядане върху долната трета на гръдната костна площ 8 на 2,5 см; ивицовидно и хоризонтално охлузване на кожата в дясна челна половина, над средата и външната част на веждата с площ 3,5/0,6 см; охлузване на кожата до средната линия в лява челна половина на площ 2/1 см. Тези увреждания причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, предвид раната в областта на брадата, а заедно с останалите увреждания в съвкупност и поотделно - болки и страдания. При прегледа на ищеца на 02.10.2018 г. (за целта на назначената по делото експертиза) по лицето му са установени следи от травматичните увреждания: розовеещокафеникави пигментирани участъци на кожата в двете челни половини и белезникавокафеникав ръбец под долния ръб на долна челюст в средата на брадичкова област към ляво. На 29.09.2017 г. ищецът бил прегледан от психиатър с поставена диагноза :”смесено тревожно-депресивно разстройство” и му било предписано медикаментозно лечение. В периода след инцидента ищецът изпитвал силни болки в гърдите, не можел да спи на легло и спял на стол, подпрян на маса, тъй като постоянно се превивал, приемал обезболяващи медикаменти. Това състояние продължило около месец. Освен това ищецът бил стресиран, уплашен, напрегнат, станал затворен, не искал да излиза и да контактува с други хора. Известно време той се страхувал да шофира, поради което в случаите, в които се налагало пътуване, съпругата му – свидетелката Теодора Г.Илиева, управлявала семейния им автомобил.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8896132-b801-448e-b506-d167bf2b6563