Определение № 181 от 17.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500133 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от „АБ 12” ЕООД /с предходно наименование „Св. Влад“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление село Баня, местност „Кашер“, вилно селище Св. Влад. общ. Несебър, обл. Бургас, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, ЕИК 148098642, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В. Е. Т. срещу определение № 737/14.03.2025 год. по гр.д.№ 297/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната исковата молба подадена от „АБ 12“ ЕООД, ЕИК 148098642, със седалище и адрес на управление: с. Баня, местност „Кашер“, Св. Влад, представлявано от В. Е. Т., срещу „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК 200710618, със седалище и адрес на управление: гр. 4 София, р-н Нови Искър, ул. Шести Септември № 4, представлявано от Д. Т.

Я . , и М. А. З., ЕГН **********, адрес: ***************************, с искане съдът да признае за установено, че ответникът М. З. няма вземане от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД в размера на разпределената му с протокол за разпределение от 17.01.2025 г. на ЧСИ Ивелина Божилова по изпълнително дело № 737/2023 г. сума в размер на 34956,12 лева, и е прекратено производството по гр.д. № 297/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че още при определяне на размера на държавната такса от 1398,24 лв. и даване на указание на ищеца за внасянето й, след оставяне на исковата молба без движение, съдът е приел, че това е цената на предявения иск. Сочи се практика на ВКС, съгласно която, преценката дали ищецът може да защити правата си с друг иск е по същество, а не по допустимостта на иска, като ищецът може да измени цената на иска до 1 приключване на съдебното дирене. Твърди се, че ако е преценил иска за недопустим, съдът не е следвало да дава указания за внасяне на държавна такса по него. Твърди се, че на ищеца не е дадена възможност с конкретни, пълни и изчерпателни указания да отстрани нередовностите по исковата молба, като квалификацията на предявения иск е извършена едва с прекратителното определение. Твърди се, че за ищеца е останало неясно, в какво се състои нередовността на исковата молба, а неизпълнението на неточни указания дадени от страна на съда не би следвало да влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, срещу акт на съда, който подлежи на обжалване пред настоящия съд съгласно чл.274 от ГПК, поради което е ДОПУСТИМА.

По същество на частната жалба, Бургаският апелативен съд намира следното:

От приложената преписка се установява, че ищецът „АБ12“ЕООД в качеството му на взискател по изпълнително дело №737/2023 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е предявил пред Бургаския окръжен съд срещу ответниците „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД - длъжник по изпълнителното дело и М. А. З. – присъединен взискател по изпълнителното дело, иск за отричане на вземане на присъединения взискател М. А. З. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че не съществува предявеното за събиране в изпълнителното дело вземане на взискателя М. А. З., произтичащо от издаден в негова полза от длъжника по изпълнителното дело запис на заповед, въз основа на който той се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че записът на заповед въз основа на който е издаден изпълнителния лист е неистински. С петитума на исковата молба е направено искане, вземането на М. А. З. да бъде отречено до размера на разпределената на този взискател сума по разпределение извършено от ЧСИ по изпълнителното дело на 17.01.2025 год. – т.е. за размера от 34 956,12 лв. Към исковата молба са приложени доказателства, от които е видно, че 34 956,12 лв. е размерът на разпределената в полза на взискателя М.

А. З. парична сума, но в разпределението е посочено, че общият размер на вземането на този взискател по изпълнителното дело е 320 000 лв.

Констатирайки, че размерът на вземането на М. А. З., за което той е присъединен взискател по изпълнителното дело, е в по-висок размер - 320 000 лв., от посочения в петитума на исковата молба -34 956,12 лв., с разпореждане от 18.02.2025 год. окръжният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да посочи дали предявеният размер на иска от 32 956,12 лв. е частичен от 320 000 лв. или е пълен размер, в който случай следва да обоснове правен интерес от предявяване на иск в такъв размер, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1398,24 лв.

С уточняваща молба ищецът е посочил, че предмет на оспорване е вземане в размер на 320 000 лв., но претенцията е заявена не като частичен иск, а за цялото вземане за сумата от 34 956,12 лв., като е представил и доказателства за внесена държавна такса в размера посочен 2 от съда.

С разпореждане от 27.02.2025 год. окръжният съд отново е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да обоснове правния си интерес от предявяване на иск в размер на 34 956,12 лв. – само за сумата, която е разпределена с протокола на ЧСИ от 17.01.2025 год., която обаче е част от общо дължимата сума от 320 000 лв.

С уточняваща молба ищецът е посочил, че има правен интерес да отрече вземането на присъединения взискател до размера посочен в разпределението, като изрично е заявено, че в случай, че съдът счете, че указанията не са изпълнени, моли за допълнителни указания.

За да постанови обжалваното определение, Бургаският окръжен съд, е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК е недопустим, поради липсата на правен интерес ищецът да се брани само за част от отричаното от него вземане в размер на 34 956,12 лв. от общо 320 000 лв. по запис на заповед от 03.09.2019 год., доколкото след уточнението извършено от ищеца е заявено, че предявеният иск не е частичен. Посочено е, че ищецът няма правен интерес да предяви иск само за сумата предмет на соченото разпределение от ЧСИ, тъй като при следващо разпределение от ЧСИ за остатъка до пълния размер на вземането от 285 043,88 лв. кредиторът с отречено вземане отново ще участва. Прието е с ъ щ о , че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на предявения иск, доколкото в обстоятелствената част е отречено съществуването на цялото вземане, а в петитума е посочена само част от сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.464, ал.1 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Такава е правната квалификация, която е посочена от ищеца в исковата молба и която е дадена по отношение на предявения иск от окръжния съд. Правната квалификация по чл.464, ал.1 от ГПК съответства на изложените от ищеца твърдения и обстоятелства, на които се основава исковата претенция и е правилно определена от окръжния съд. Правният интерес на ищеца от водене на иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК произтича от предвидената в закона възможност за разрешаване на спорове за материално право между кредитори, които имат качеството на взискатели по изпълнително дело. Винаги когато един от взискателите по изпълнително дело отрича изцяло или частично вземането на друг взискател, е налице правен интерес от предявяване на иска.

В случая, както ищеца „АБ 12“ ЕООД, така и ответника З. са кредитори на длъжника по изпълнително дело № 737/2023 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, и са взискатели по това изпълнително дело, въз основа на издадени в тяхна полза изпълнителни листи за парични вземания, поради което всеки от тях има правен интерес да оспори вземането на другия, като предяви иска по чл.464, ал.1 от ГПК срещу длъжника по делото и взискателя, чието вземане оспорва. Признатият от закона интерес на ищеца-взискател по такъв иск включва три възможности: първата е иск за отричане на цялото вземане на взискателя-ответник, втората е иск за отричане на част от вземането по частично предявен иск, а третата е, иск за отричане на част от вземането по 3 иск, непредявен като частичен. Правните последици при разрешаване на спора във всеки един от трите варианта на търсена защита, биха били различни, но ищецът в рамките на предвидените възможности в закона, сам избира вида и обема на своята защита. Съобразно диспозитивното начало предметът на спора се въвежда от ищеца чрез правните му твърдения, съдържащи се в исковата молба. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. След като законът допуска възможността по реда на чл.464, ал.1 от ГПК един взискател да оспори вземането на друг взискател в пълния размер, с който вторият участва в изпълнителното производство, липсва пречка искът да бъде предявен и за част от вземането, дори ако искът не е предявен като частичен. В правото на този, за когото законът предвижда възможност да поиска отричане на по-голямото, се съдържа и правото да поиска отричане на по-малкото, като същото се отнася и за правния интерес. Ето защо настоящият съд намира за неправилна преценката на окръжния съд, че за ищеца липсва правен интерес да предяви иск по чл.464, ал.1 от ГПК за отричане на вземане на втория ответник в размер от 34 956,12 лв., като част от вземането в общ размер от 320 000 лв., незаявен като частичен. Дадените в този смисъл указания от районния съд за мотивиране на правен интерес при заявяване на искова претенция само за част от вземането на ответника - взискател са неправилни и не могат да мотивират връщане на основание чл.124, ал.1 от ГПК поради неустановен правен интерес за ищеца.

От друга страна, с исковата молба, ищецът действително е изложил в обстоятелствена част и петитума противоречиви обстоятелства, сочещи нередовност на исковата молба. Такива са изложени и с първата уточняваща молба на ищеца. В обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата молба ищецът твърди, че се отрича цялото вземане на взискателя- ответник, а с петитума е направено искане за отричане само на част от него. Това противоречие не е отстранено, като по делото е останало неясно по кой точно от посочените по-горе три варианта ищецът желае да получи защита. Такова противоречие е констатирано и с обжалваното определение, но окръжният съд преди постановяване на определението за връщане на исковата молба на ищеца, не е изпълнил задължението си по чл.129, ал.2 от ГПК и не е дал надлежни и точни указания за отстраняването му. На ищеца е следвало да бъдат дадени указания, в случай, че предмет на иска е отричане на цялото вземане на ответника Закаркив от длъжника „Тис енд Уин“ЕООД в размер на 320 000 лв., с нарочна молба с препис за ответниците да поправи петитума на депозираната искова молба, като поиска установяване на недължимост на цялото вземане. В случай, че предмет на иска е част от вземането, с нарочна молба с препис за ответниците, да бъде заявено дали тази част се претендира по предявен частичен иск или не, като бъде поправена обстоятелствената част на исковата молба в този смисъл – т.е. да бъде посочено, че искът е предявен за отричане на вземането за сумата от 34 956,12 лв., като част от сумата от 320 000 лв. по предявен частичен иск или че искът е предявен за отричане на вземането за сумата от 34 956,12 лв., като част от сумата от 320 000 лв. но не като частичен иск. На ищеца следва да бъде указано, че ако искът е предявен за част от вземането на ответника З. по материалното основание - записа на заповед от 03.09.2019 год. в размер на 34 956,12 лв., 4 но не като частичен, след разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо за тази сума, няма да разполага с последваща възможност да предяви иск за отричане на вземането за разликата по записа на заповед от 285 043,88 лв.