Решение № 6035 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6035 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 71190/15.07.2025 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, подадена от „М. груп“ ЕООД, чрез адвокат А.Ч., срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното дело и да бъдат намалени таксите и разноските по изп.д. № 20258510401036 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразен отказ. Излага съображения, че акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК не е връчен надлежно на „М. груп“ ЕООД преди образуване на изпълнителното дело и съответно не представлява годно изпълнително основание. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение, която евентуално би съдържала горепосочения акт, е връчена на лице с имена Е.И., което не е управител, представител, служител на „М. груп“ ЕООД или друго лице, имащо право да получи АУЗ от името на дружеството. Акцентира, че по силата на чл. 107, ал. 3 ДОПК актът за установяване на задължение придобива характер на изпълнително основание само след като влезне в сила, т.е. след надлежното му връчване и изтичане на сроковете за обжалване. Твърди, че доколкото не е получавал акта, нито последният му е бил връчван по реда на ДОПК, то актът не е влязъл в сила и не представлява годно изпълнително основание. С оглед изложеното моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да постанови прекратяване на изпълнителното дело. Жалбоподателят оспорва и отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, начислени по процесното изпълнително дело, като поддържа, че същите са завишени и прекомерни, както и че липсва основание за претендиране на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Сочи, че пропорционалната такса се начислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист, без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ са неправилно определени и необосновано завишени. Позовава се на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че в конкретния случай не е налице способ, вследствие на който е удовлетворено вземането на взискателя, предвид че „М. груш“ ЕООД е изпълнило доброволно задължението си към Столична община в срока за доброволно изпълнение съгласно АУЗ. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и да възложи таксите и разноските на взискателя, евентуално да намали таксите и разноските по изпълнителното дело.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани писмени възражения от страна на взискателя – Столична община.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Излага съображения, че въпросът за връчване на книжа и настъпилите правни последици представлява материалноправен спор, чието разрешаване е извън компетентността на частния съдебен изпълнител. Поддържа, че таксите и разноските са начислени съгласно ТТРЗЧСИ за реално извършени изпълнителни действия. Моли съда да остави без уважение депозираната жалба.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т.

6 и т. 7 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

С възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК с изх. № ДПН25-ВК66-116/20.03.2025 г., е възложени на ЧСИ М.П., с рег. № 851 образуването на изпълнително производство срещу „М. груп“ ЕООД въз основа на искане за образуавне на принудително производство във връзка с обезпечаването на просрочено задължение на „М. груп“ ЕООД, възникнало с декларация по чл. 14 № 7218016742/04.10.2017 г. и акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2500299-1/18.02.2025 г.

По изпълнителното дело е приложен акт за възстановяване на задължения по чл. 107, ал.

3 от ДОПК № 2500299-1/18.02.2025 г., върху който е положен печат, че е влязъл в сила на 11.03.2025 г. приложено е и известие за доставяне, че актът е връчен на „М. груп“ ЕООД, чрез Е.И. на 24.02.2025 г.

Видно от приложеното по изпълнителното дело съобщение, на 15.04.2025 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът е поканенд а заплати задължение по изпълнителното дело в размер на 8260,75 лева, от които 204 лева разноски по изпълнителното дело и 986,34 лева по ТТРЗЧСИ.

На 29.04.2025 г. е подадена молба-възражение по изпълнителното дело, с която се отправя искане към съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, да се редуцират определените такси и разноски, както и да се намали юрисконсултското възнаграждение поради прекомерност.

Със съобщение с изх. № 33947 от 23.06.2025 г., по описа на ЧСИ М.П., последният е уведомил „М. груп“ ООД, че отказва прекратяване на изпълнителното дело поради липса на правно основание съгласно разпоредбите на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че отказва редуциране на приетите разноски включително и адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20258510400908. Съобщението е връчено на 27.06.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Относно отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство:

Съгласно нормата на чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение. При това задължението на съдебния изпълнител при представяне на изпълнителен титула се ограничава до преглед на акта от външна страна, без да извършва проверка за истинността, за това влязъл ли е в законна сила, при положение че административният орган надлежно е удостоверил това и за изискуемостта на вземането.

Ето защо и отбелязването, извършено от административния орган върху акта, че същият е влязъл в сила, обвързва съдебния изпълнител, като последният няма правомощия да проверява тази констатация. Защитата срещу незаконосъобразността на административния акт в случаите, че задълженото лице счита, че не дължи поради това, че актът не е надлежно връчен, следва да се реализира по реда на АПК и ДОПК.

По възражението за прекомерност на определеното юрисконсултско 2 възнаграждение:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за безплатната правна помощ за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и че не са прилагани различни изпълнителни способи. В настоящия случай осъщественото от юрисконсулта представителство се изразява единствено с входирането на възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК, с което се възлага на ЧСИ М.П. да образува изпълнително производство за вземане срещу „М. груп“ ООД. След връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало да удовлетворяване на паричното вземане, които да са довели до събиране на вземането. При изложените съображения настоящият състав намира, че юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева отговаря на положения труд, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с което са възложени правомощия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

Предвид уважаването на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде и преизчислена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като същата бъде редуцирана. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, към която следва да бъдат включени и направените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК те са за сметка на длъжника и се събират заедно със сумите по изпълнителния лист. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство представлява направени от него разноски, които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника и се събират заедно със сумите по изпълнителния лист. Следователно тези разноски следва да се включат при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед приетия намален размер на адвокатското възнаграждение, дължимата такса следва да бъде намалена пропорционално на намаленото юрисконсултско възнаграждение.

Относно отказа на съдебния изпълнител да намали таксите по ТТРЗЧСИ:

Срокът за депозиране на жалбата е двуседмичен, като на основание чл. 436, ал. 1 ГПК същият тече от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Жалбата се явява просрочена в частта, с която се обжалват начислените разноски по ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление за разноски с изх. № 20756/11.04.2025 г., тъй като в тази й част жалбата е подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

По делото се установява, че в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 15.04.2025 г., са посочени разноските, дължими по ТТРЗЧСИ. Предвид това, че жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение с посочване на размера на дължимите такси по ТТРЗЧСИ на 15.04.2025 г., то срокът за обжалването им е изтекъл на 29.04.2025 г., а частната жалба е подадена на 04.07.2025 г., т.е. след изтичане на срока по чл.

436, ал. 1 ГПК. Ето защо съдът счита, че по отношение на разноските за таксите по ТТРЗЧСИ частната жалба следва да бъде върната като просрочена на основание чл. 436, ал.

4, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в съобщение с изх. № 33947 от 23.06.2025 г., с който е оставена без уважение молбата на длъжника „М. груп“ ЕООД, ЕИК 202471533 за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя за разликата над 100 до 200 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Н А М А Л Я ВА размера на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от взискателя по № 20258510400908 по описа на ЧСИ М.П. до сумата от 100 лева, както и намалява начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до дължимата такава съобразно т. 26 ТТРЗЧСИ, което редуциране следва да се извърши от съдебния изпълнител.

ВРЪЩА частна жалба с вх. № 71190/15.07.2025 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, подадена от „М. груп“ ЕООД, срещу разноските в размер на 986,34 лева, обективирани в поканата за доброволно изпълнение като такси по Тарифата към ЗЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ М.П. да прекрати изпълнително дело № 20258510400908, който отказ е обективиран в съобщение с изх. № 33947 от 23.06.2025 г.

Решението е окончателно. В частта, с която частната жалба е върната, решението има характер на разпореждане и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподател.