Решение № 114 от 19.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново , 18.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500029 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 74 от 28.02.2018 г. по гр.д. № 616/2017 г. Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил предявеният от П. С. П. от гр. Лясковец, срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 129 000 лв., претърпени от П.П. в резултат на незаконни действия на Прокуратурата на Република България, вследствие на които за времето от 01.08.2010 г. до 14.03.2014 г. фактически е търпял в дома си в гр. Лясковец мярка за неотклонение „домашен арест“, като неоснователен и недоказан. Осъдил е П.П. да заплати на Прокуратурата на Република България разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4110 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТОС сумата 5150 лв. – държавна такса за образуване на делото.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от П. С. П., чрез адвокат Д.Г., назначен за негов процесуален представител по реда на ЗПП. Оплакванията са, че неправилни, немотивирани и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице никакви противоправни действия от страна на Прокуратурата. Съдът не взел под внимание, че довереникът му е изпитвал страх и ужас при появата на представителите на държавната власт – в случая и полицията. В исковата молба на довереника му никъде не се 1 установява, че той на своя глава е ходил в полицията. Той е посещавал тази институция след разпореждане на прокуратурата и е изпитвал огромен страх да не го задържат и приведат в психиатрична клиника.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от адвокат В.Ф., процесуален представител на жалбоподателя П.П., с искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

По подадената от П. С. П. въззивна жалба е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, в който се изразява становище за неоснователност на същата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. П. срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.08.2010 г. той и майка му С. С. са били призовани с призовка от кварталния полицай С.

К. в РПУ – Лясковец във връзка с подадена срещу тях жалба до Прокуратурата в Г.Оряховица от техните съседи М. и К., с които са в лоши отношения и не си говорят от години. Сочи, че целта на призоваването им била да се запознаят с жалбата и да отговорят на някои въпроси, като излага, че жалбата съдържала изцяло неистини по техен адрес. Твърди, че в продължение на над два часа са давали показания и обяснили всичко с най-големи подробности на разследващия полицай, че всичко е лъжа и е вследствие на конфликта им със съседите. На 09.11.2010 г. отново бил призован с майка му в полицията от същия квартален полицай във връзка с втора жалба до прокуратурата в Г. Оряховица от същите съседи. Целта на призоваването им отново била да се запознаят с жалбата и да отговорят на въпроси. Жалбата била идентична с първата. Жалбоподателят твърди, че няколко дни след този разпит, през деня пред техния дом спрели пет полицейски автомобила, водени от кварталния полицай С. К., като полицаите обградили кооперацията и започнали да звънят и чукат по вратата на жилището им. След появата му на терасата с въпрос „за какво го търсят“, полицаите му отговорили, че той и майка му трябва да си съберат багажа, за да ги откарат в лудницата да ги лекуват, а на въпроса му „кой ги е изпратил“, отговорът на полицаите бил, че ги изпраща Прокуратурата на Горна Оряховица. Ищецът им обяснил, че с майка му са напълно нормални и че има някаква грешка. Твърди, че след 2-3 дни отново са дошли 4-5 полицейски коли с други полицаи, които отново са искали да вкарат него и майка му в лудницата. Всичко се повторило отново и отново, продължило почти четири години до 14.03.2014 г., когато барети ги атакували престъпно и незаконно в 04.40 ч. директно със стрелба, да ги убиват. Излага, че вследствие на тези незаконни действия на Прокуратурата и подчинените й полицаи, животът им е бил превърнат в ад и тотално объркан. Били преследвани като най-големите престъпници и терористи, въпреки, че цял живот нямали никакви нарушения. Ищецът твърди, че под заплаха да бъдат вкарани насилствено и престъпно в лудницата, били принудени да стоят постоянно в къщи през целия процесен 2 период от почти четири години. Твърди, че вследствие действията на Районна прокуратура Горна Оряховица, той бил подложен на психически и физически тормоз, на мъчения и изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, което уронва човешкото му достойнство. Чувствал се напълно отчаян и самотен, затворил се в себе си, почти с никого не контактувал, загубил удоволствието о предишния си живот. Твърди, че той и майка му са жертва на голяма имотна мафия, в която участват корумпирани полицаи и прокурори и с престъпната си дейност прокуратурата е виновна за стрелбата в Лясковец. Ищецът твърди, че са му нарушени всички права по Конституцията на Р.България и ЕКЗПЧ, свързани с правото му на лична свобода и неприкосновеност на личния му живот, както и правата на непосегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Претендира да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 129 000 лв. за претърпените от него морални вреди и страдания за времето от 01.08.2010 г. до 14.03.2014 г., през което време де юре не, но де факто търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“ в родния си дом на домашния му адрес в гр.Лясковец в продължение на 1290 дни, в размер на по 100 лв. на ден за всеки прекаран ден при тези условия или общо 129 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговора на исковата молба, заема становище за нередовност на същата, тъй като не са изложени конкретни обстоятелства, на които се основава искът, а само общи твърдения. Ищецът не е уточнил от кои конкретни действия или бездействия на Прокуратурата на Република България се твърди, че произтичат вредите, какво конкретно нарушение е извършено от органите на Прокуратурата на Р.България, кое или кои конкретни процесуални действия не са извършени. Счита, че предявеният иск срещу Прокуратурата е и недопустим, поради това, че в исковата молба се сочат факти и обстоятелства за действия, извършени от полицейските органи на МВР, а не от Прокуратурата. Ответникът възразява, искът е неоснователен и недоказан, тъй като няма данни за конкретно извършени действия на Прокуратурата или прокурор спрямо ищеца и майка му, както и за виновно противоправно поведение, както и че не е налице и причинно-следствена връзка между вредите и твърдените като незаконосъобразни бездействия и актове на Прокуратурата. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

От фактическа страна се установява следното:

По първоинстанционното дело са приложени изпратените от РУ на МВР-гр.Горна Оряховица заверени копия от материали по преписка № 8433/2010г. на РУ-Горна Оряховица/л.94-102/. От приложената в преписката докладна записка на инспектор при РУП гр.Горна Оряховица, УП-гр.Лясковец е видно, че е извършил възложена му проверка на 30.09.2010г. по депозираните жалби от лицата С. и Ж. К. и М. и Й. М., с която сезират РУ-Горна Оряховица за непрестанни клевети по техен адрес и подавани жалби от техните съкооператори С. С. и П.П.. В докладната записка е отразено, че ответниците по жалбата са запознати със същата и са им снети писмени обяснения по случая, в които са потвърдили, че 3 между тях и съседите им има спор, който е провокиран от действията на М. и К.. С. и П. са предупредени с протокол за полицейско предупреждения на основание чл.56 от ЗМВР и им е разяснена наказателната отговорност по чл.130, 143, 144,146 и др. от НК. В докладната записка са изброени преписки шест преписки по жалби на С. и П., по които са извършвани проверки и три преписки по жалби срещу тях от ответниците по техните жалби.

Докладната записка с предложение за изпращане на ГОРС с мнение за прекратяване поради липса на престъпление.

От приложената по делото преписка № 2453/2010г. се установява, че същата е образувана по повод множество жалби на С. С. и П.С. срещу поведението на техните съседи сем.К. и сем.М., като последната жалба е от П. С. П. от 11.03.2011г.Наблюдаващият прокурор е разпоредил извършването на проверка. Била извършена проверка от РУПгр.Горна Оряховица, в хода на която било установено, че през годините отношенията между жалбоподателите и техните съседи К. и М. са се изострили, което станало повод за подаване на насрещни жалби. Подадената жалба била поредната до ГОРП за съдействие. С постановление от 21.03.2011г. прокурор от Районна прокуратура –Горна Оряховица е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил прокурорската преписка, поради липсата на данни за извършено престъпление. В постановлението се сочи, че жалбоподателят П.П. не е бил намерен на посочения от него адрес от полицейския орган.

Постановлението за отказ е потвърдено с постановление от 12.07.2012г. на Прокурор от Окръжна прокуратура-Велико Търново. Към преписка № 2453/2010г. на Районна прокуратура-гр.Горна Оряховица са обединени няколко преписки по жалби на С. и П. против техните съседи К. и М.. В преписката се съдържа писмено обяснения от П.П. от 22.11.2010г. във връзка с подадена срещу него жалба.

От приложената по делото преписка № 1370/2013 г. на ГОРП, се установява, че същата е образувана по жалба на П.П.. В жалбата се съдържат оплаквания срещу сем.К. и сем.М. за осъществявани от тях в продължение на три години опити да изкарат луди него и майка му. В жалбата се твърди, че върху жалбоподателя и майка му е упражняван полицейски тормоз, тъй като поради постоянното изпращане на полицейски коли пред дома им, двамата не можели да посетят лекар и зъболекар. На 02.08.2013 г. е разпоредено от прокурор при ГОРП да се снемат обяснения от жалбоподателя и всички посочени в жалбата лица. Видно е справка от 23.08.2013 г. на полицейски служител при РУП-Г.Оряховица, че е извършена проверка по жалбата на П. С. П. като са изискани обяснения от ответните по жалбата лица. Посочено е, че при посещение на адреса му, същият се укрива и никога не отваря вратата и не влиза в контакт с органите на полицията. По преписката е издадено Постановление на 29.08.2013г. от прокурор от РП-гр.Горна Оряховица за отказ да се образува досъдебно производство, което е потвърдено с постановление от 14.10.2013г., на прокурор от Окръжна прокуратура-Велико Търново, както и с постановление на прокурор от ВКС.

Установява се, че е било образувано ЧНД № 164/2012 г. на Районен съд-Горна 4

Оряховица по искане на Районна прокуратура Горна Оряховица, за постановяване на решение, с което да бъде прието, че П.П. се нуждае от задължително настаняване и лечение, да се определи лечебното заведение и срока и формата на лечение, както и способността на лицето да изразява информирано съгласие. Видно от протокол от съдебно заседание на ГОРС от 30.03.2012г. по посоченото дело, производството по същото е прекратено предвид отсъствието на освидетелствания П.П., който е нередовно призован и поради това, че в продължение на повече от месец не е изпълнено разпореждането на съда за принудителното му довеждане, нито от органите на ОД „Охрана“ В.Търново, нито от органите на РУП Горна Оряховица. Приложени са справки и писма до съда, в които се посочва, че въпреки положените усили с П. не е осъществен контакт.