Решение № 170 от 10.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500045 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №400/06.01.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Община П., срещу постановление от 12.12.2022 г., постановено по изпълнително дело №20229080400641 по описа на ЧСИ ****** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е редуцирано претендираното от взискателя „********“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 30000 лв. с включен ДДС, на 17662.73 лв. Твърди се, че адвокатското възнаграждение неправилно е определено в посочения размер и се иска намаляването му на 200 лв. за образуване на делото. Сочат, че дължимите суми по изпълнителното производство, с изключение на сумата за адвокатско възнаграждение, са внесени в срока за доброволно изпълнение, като възразяват срещу приемане на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело от пълномощника на взискателя.

Ответната страна по жалбата - взискателят „***********“ ООД, ЕИК ********, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като навежда доводи за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

1

2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо жалбата е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Пловдивският окръжен съд, след проверка на представеното копие от изпълнителното дело, установи следното:

Изпълнително дело №641/2022 по описа на Частен съдебен изпълнител ********* от регистъра на КЧСИ, е образувано на 05.10.2022 г. с разпореждане (л.8 ИД) на ЧСИ от същата дата, по молба на „***********“ ООД, подадена чрез адв. Г. Г., с приложен изпълнителен лист, издаден на 03.10.2022 г. от АпС Пловдив на основание подлежащо на изпълнение съдебно решение по т.д. №197/2022 г. по описа на същия съд, срещу длъжника Община П., за 392955.71 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане и 119633.18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до 24.06.2020 г. Приложени са договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 30000 лв. с ДДС, като сумата е приета за събиране от ЧСИ, както и описаните в разпореждането за образуване такси в общ размер на 54 лв.

ПДИ е изпратена на длъжника и е връчена на 11.10.2022 г. (л.14 ИД), като освен сумите по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение от 30000 лв., са посочени и сумата от 92562.90 лв. законна лихва върху главницата за посочения период, както и 19203.64 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 20.10.22 г.

На 13.10.2022 г. е постъпила молба от взискателя, като е направено искане за цялостно проучване на материалното състояние на длъжника и налагане запор/възбрана до размера на вземането; предприемане на принудителни действия с цел реализиране на вземането.

На 20.10.2022 г. от длъжника е преведена сумата по ПДИ, с изключение на сумата от 30000 лв. за адвокатско възнаграждение (л.16 ИД).

На 21.10.2022 г. е депозирано възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, проведена е процедурата по администриране на същото и е изпратено на ПдОС за произнасяне.

С определение №2571/08.11.2022 г., постановено по в.гр.д.

№2840/2022 г. на ПдОС, Х състав, производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена на ЧСИ за разглеждане на искането. Именно в съответствие с това определение е и произнасянето с атакуваното постановление от 12.12.2022 г.

Със същото ЧСИ е приел, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/09.07.2004 година.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се има 2 предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не се характеризира с такава сложност. Процесуалните действия, предприети от пълномощника на взискателя, не се ограничават и изчерпват според ЧСИ с подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. Тъй като взискателят е проявявал процесуална активност, е налице осъществяване на процесуално представителство от страна на пълномощника по изпълнителното дело. Определен е размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., а съгласно член 10 алинея 2 от същата Наредба възнаграждението за процесуално представителство и защита е в размер на 1/2 от възнаграждението по член 7 алинея 2 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения или същото е в размер на 14555.76 лв. Върху сумите се дължи и ДДС в размер на 2906.97 лева. Или минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 17662.73 лв. Именно в този размер е и редуцирано от ЧСИ адвокатското възнаграждение.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изпълнението е извършено чрез плащане на сумата по банкова сметка на ЧСИ, след получаване на ПДИ, но в срока за доброволно изпълнение. Други изпълнителни действия по делото няма и няма да се извършват. Работата на пълномощника на взискателя е приключена с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Към нея е приложен договор за защита и съдействие, фактура и преводно нареждане, като се установява, че сумата е заплатена.

С молбата за образуване на делото е поискано да се извърши проверка на банковите сметки на длъжника, като, ако не плати в срока за доброволно изпълнение, да се наложи запор върху тях. Действително, по делото е депозирана и втора молба от взискателя, като се иска извършване на допълнително проучване на имуществото на длъжника и предприемане на принудителни действия, но същите не са конкретизирани.

Изпълнителното дело не е водено – по него не са извършвани принудителни действия, респективно – не се дължи адвокатско възнаграждение за такава дейност. Подаването на молба, която не е конкретизирана, не се възприема като водене на изпълнителното дело.

С оглед характера на същото определеното възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно на свършената работа. Същото следва да се редуцира до минимума, предвиден в чл.10 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв. по т.1 за образуване на делото и 40 лв. ДДС върху сумата, но не следва да се заплаща и за процесуално представителство по чл.10 т.2 от Наредбата - ½ от размера по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата (а не както е посочено 3 от ЧСИ неправилно – т.6). Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че в конкретния случай възнаграждението следва да се определи в съответствие с действащата към момента на договаряне редакция на Наредбата (към 31.07.2020 г.), а не към настоящия момент.

Жалбоподателят възразява, че на взискателят следва да се дължи единствено сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното производство.

В случая обаче, според приложената фактура, адв. Г. е регистриран по ЗДДС, като върху посочената сума се дължи и 40 лв. ДДС. Адвокатското възнаграждение за завеждане на делото следва да се редуцира до посочената сума – 240 лв. с ДДС.

По изложените съображения жалбата е основателна, като следва да се отмени постановлението на ЧСИ в атакуваната част.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 12.12.2022 г., постановено по изпълнително дело №20229080400641 по описа на ЧСИ ********** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е редуцирано претендираното от взискателя „**********“ ООД адвокатско възнаграждение на 17662.73 лв. с включен ДДС, за разликата над 240 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размера на дължимите от Община П., с адрес за призоваване град *********, на „***********, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №20229080400641 по описа на ЧСИ*********** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, от 17662.73 лв. на 240 (двеста и четиридесет) лева с включен ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4