Решение № 2282 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100501731 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20213446 от 18.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3596 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 85 състав, са отхвърлени предявените от Й.

Т. Й. срещу „П.М.б. за активно лечение София“ ЕАД осъдителни искове по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от общо 20 000 лева, от които 10 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и 10 000 лева - имуществени вреди, произлезли от лекарска грешка – несполучливо извършена операция на 24.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от 16.01.2020 г. до окончателното им плащане.

Със същото съдебно решение, съдът е разпределил и отговорността за разноски между страните в хода на първоинстанционното производство, като на основание чл.

78, ал. 3 ГПК ищецът Й. Т. Й. е осъден да заплати на ответника „П.М.б. за активно лечение София“ ЕАД сумата от 1000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът в производството Й. Т.

Й., предвид което подал срочна въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за несправедливост, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че неправилно съдът приел, че заключенията по назначените основна и допълнителна СМЕ не доказват тезата на жалбоподателя. Възразява срещу превратна интерпретация на споделеното от свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното производство. Поддържа, че силно влошеното му здравословно състояние се потвърждава от всички приобщени към делото доказателства.

1

В молба-уточнение от 21.04.2022 г. жалбоподателят уточнява периода, за който претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, а именно от 23.02.2015 г. /извършване на операцията/ до 16.01.2020 г. /депозиране на исковата молба/, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

Досежно иска за имуществени вреди прецизира искането си до въззивния съд, като уточнява, че възразява срещу отхвърлянето само на сумата от 1500 лева за претърпени вреди – изплатени разноски за лекарства и медицински чорапи за периода от 23.02.2015 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане.

Въззиваемата страна – ответник „П.М.б. за активно лечение София“ ЕАД, чрез адв. С. от САК, с пълномощно, представено пред СРС /л. 34 по делото/, в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва депозираната въззивна жалба с писмен отговор, с който заявява становище за правилност на решението. В хода на производството пред районния съд процесуалният представител на ищеца говорел само за „настъпили болки и тромбоза зад лявото коляно“, без да бъде изведена конкретика и доказана причинноследствена връзка. Твърди, че не е посочен екзактно и кой лекар е причинил увреждането. Обяснява, че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК с експертно решение 4 години след извършването на хирургична операция с водеща диагноза „постфлебитен синдром“. Счита, че не е реализиран фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Не е установен и точният размер на претендираните имуществени щети. Относно неимуществените вреди, намира, че същите не са доказани. Заключва, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на правно релевантните факти, а твърденията му са останали голословни. Отправя искане към въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение, да потвърди първоинстанционния съдебен акт и да присъди разноските по делото, в това число адвокатски хонорар за втората инстанция.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение, в частта с която, е отхвърлен предявеният от Й.

Т. Й. срещу „П.М.б. за активно лечение София“ ЕАД осъдителен иск по чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева за имуществени вреди, произлезли от лекарска грешка – несполучливо извършена операция на 24.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.01.2020 г. до окончателното плащане, поради необжалването му от ищеца, е влязло в законна сила.

В случая, решението в обжалваната част е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, 2 доколкото разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, че когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, доводи, срещу които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно производство жалба.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:

От приобщения по делото целокупен доказателствен материал се установява безпротиворечиво, а и страните не спорят за факта, че на 23.02.2015г., ищецът Й. Т. Й. е постъпил в „П.М.б. за Активно Лечение София“ ЕАД, за да му бъде извършена хирургична интервенция - операция на херния от лявата страна на слабините.

Видно от представена по делото Епикриза изх. № 3052/2015 г. на Й. Т. Й., след операцията на хернията, последният е получил болка и ливидна кожа на лявото бедро, подбедрица и ходило. Снетата на пациента анамнеза сочи, че той е постъпил в отделението по повод оток и подуване, придружени с болки в областта на лявата подбедрица и бедро, като се установява още, че същият е бил наскоро опериран от ингвинална херния вляво. Констатира се още, че след направените изследвания и по повод на обективното състояние на лицето, на същото е предписано лечение с “Heparini” и „Xarelto”. Терапията включвала още строг постелен режим и ежедневни превръзки. С характер на препоръка е налично и предписание за носене на ластичен чорап.

От представено по делото Експертно решение № 1986/07.11.2019 г. на МБАЛ „Национална Кардиологична болница“ ЕАД София се заключава, че след направен преглед на лицето Й. Т. Й., оценката на работоспособността на същото е 40 % степен на увреждане, пожизнено. Установено е общо заболяване: постфлебитен синдром, варици /варикозно разширение на вените или разширени вени/ на долни крайници, състояние след флеботромбоза вляво - рецидив.

В хода на първоинстанционното производство е приобщена медицинска документация, издадена за констатиране на здравословния статус на ищеца Й. Т. Й., като за интерпретиране на същата и предвид необходимостта от специални знания в областта на медицинските науки, в хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и на допълнителна съдебно-медицинска експертиза (ДСМЕ), които основателно са кредитирани от първия съд при изграждане на изводите за фактите в процесния случай.

При анализа на приобщената по делото медицинска документация вещото лице по СМЕ и ДСМЕ, изготвени от д-р Ю. Г. Й. – съдебен експерт по телесно здраве, е установило, че на 24.02.2015 г. на ищеца Й. е било извършено оперативно лечение по повод левостранна слабинна херния, като предоперативно са били извършени всички необходими изследвания и консултации, без установени патологични отклонения.

Интраоперативно е намерена голяма директна слабинна херния с чревно съдържимо в сака. Херниалният сак е репониран в коремната кухин, като е извършена пластика на задната стена, укрепена с пропиленово платно. Поставен е и контактен дрен, тоест 3 няма отразена интраоперативна компликация и/или увреждане на съседни тъкани и/или органи. Експертът е подчертал, че съгласно епикризата ходът на заболяването е без усложнения, както и, че отразеното отговаря на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Експертът коментира още, че в принципен план в общата хирургия честотата на дълбоките венозни тромбози е до 40%. Вещото лице е заключило, че в резултат на претърпяната илео-феморо-поплитеална флеботромбоза, въпреки проведеното адекватно медикаментозно лечение, се е развил така нареченият „постфлебитен синдром“, изразяващ се с хронична венозна недостатъчност - промяна в цвета на кожата, оток, тежест в областта на лявата подбедрица. Установена е супурация /загнояване/ на раната след проведеното оперативно лечение, като е отразена и ежедневна смяна на превръзките при хоспитализацията от 02.03.2015 г. до 20.03.2015 г.

В приобщеното по делото заключение по ДСМЕ, което е прието от съда без възражения от страните, д-р Й. категорично е направил извод, че в случая не може да се установи грешка при така отразената в медицинските документи оперативна интервенция /процесната операция от 24.02.2015 г./. В ДСМЕ са коментирани още етиологични фактори за появата на дълбоката венозна тромбози, измежду които: травми, злокачествени заболявания, тежки и/или продължителни оперативни интервенции /особено неврохирургични, урологични и ортопедични операции/, тежки заболявания, съпътствани от приковаване на легло на болния /сърдечна недостатъчност, инсулт/, кръвни заболявания или отклонения в хемостазата /левкози, дефицит на антитромбин III или на протеин С/S, тромбофилия, полицитемия и др./, напреднала възраст и прочие. Експертът е посочил, че на ищеца Й. Й. е установена в лява ингвинална област – овална подутина, с меко-еластична консистенция, умерено болезнена, свободно репонираща се в коремната кухина.

С оглед изясняване предмета на делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е събрал и устни доказателства чрез разпит на свидетелите М.М.-Г., К.П. и М.П..

От разказа на свидетеля М.М.-Г., работеща при ответника от 1995 г. като хирург в „1-ва хирургия“, се извежда, че същата макар да няма спомен за случая, е дала обяснения за него. Разказва хронологично историята на заболяването на пациента, като отбелязва гладък следоперативен период и спокойна рана, придружено с ежедневно сменяне на превръзките. Сочи, че тя е извършила операцията, съвместно с екип, като по време на същата, а и след това, не е имало усложнения. Категорична е, че не е допуснала грешка и е положила всички усилия.

От разказа на свидетеля К.П., работещ при ответника от 2002 г. като хирург в „1ва хирургия“, се установява, че с цел даване на обективни и достоверни показания, се наложило да си ревизира документацията за пациента, понеже името на последния нищо не говорело на свидетеля. Обяснява, че по време на втория престой на г-н Й. е участвал в епика като лекуващ лекар в периода 02.03.2015 г. – 20.03.2015 г., като престоят му е бил по повод остро настъпила флеботромбоза на илиофеморалния сегмент на левия крак. От прегледаните документи установил, че пациентът е получил достатъчно по обем пълно лечение и с необходимата за това продължителност, за да се повлияе на основното заболяване. Разказва за предписаните на ищеца медикаменти.