Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261311 от 23.11.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9469/2017
Вид
Решение № 261311
Подписан
23.11.2020
В сила
16.02.2021
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 41, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 41, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 223, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 78 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана

Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9469/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н.Н.Д. твърди, че като пътник в лек автомобил „Тойота“, с рег. № КН ******, управляван от К.К.пострадала от ПТП, реализирано на 19.09.2013 г. на път ПП-І , Е-79 на изход на с. Мурсалево, причинено от противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес”, с рег. №*******, Б.А.Д., установено с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 351/2014 г. по описа на РС гр. Дупница. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Твърди в следствие на произшествието да е претърпяла множество увреждания по тялото и тежък удар в главата, от който е изпаднала в безсъзнание, като е диагностицирана с тежка черепно-мозична травма (фрактура на базата на черепа и фрактура на кости на черепната основа) и множество вътреавтомобилни травми.

Сочи, да й е проведено спешно болнично лечение, при което са извършени редица животоспасяващи медицински манипулации. Твърди, че въпреки проведеното лечение от черепно-мозъчната травма са настъпили редица усложнения – пневмоцефалия, множество кръвоизливи – субархоидален кръвоизлив, кръвоизлив в синуса на свеноидалната кост, мукоцеле в дясната половина на фронталния синус и др., както и намаляване слуха на дясното ухо. Сочи също така, че по лицето имала прорезни рани около очите и носа, както и контузия на ляв лакът и наранявания на дясна ръка. Твърди, че в резултат на настъпилото произшествие претърпяла и тежки негативни последици за психиката си, в т.ч. и започнала да изпитва силен страх да пътува в моторни превозни средства, като след консултация с психолог психичното й състояние е определено като тревожно-депресивна адаптационна реакция. Наложило се и преместването й от езиковата гимназия в гр. Благоевград, в която точно започнала обучението си в гимназия в родния й град Дупница, тъй като имала притеснения от видимите увреждания по лицето и тялото и това я смущавало и попречило на адаптацията й в новия клас. Сочи, че ясно изразените белези по лицето влияят негативно на самочувствието й, от което изпитва постоянен психически дискомфорт и тревожност. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 156 800,00 лева и претендира същото ведно с лихва за забава за периода от датата на деликта – 19.09.2013 г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Л.И.” АД оспорва иска. Твърди произшествието да е настъпило и в следствие противоправното поведение на водача на МПС, в което ищцата е била пътник. Оспорва вида и интензитета на претърпените в следствие на произшествието травматични увреждания и посочените в исковата молба болки и страдания, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Прави възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен предпазен колан. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника Б.А.Д. оспорва иска. Твърди произшествието да е настъпило в следствие противоправното поведение на другия водач на МПС. Прави възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен предпазен колан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост и при съобразяване на критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.

С влязло в сила решение по н.а.х.д. № 351/2014 г. по описа на Районен съд гр. Дупница, обвиняемият Б.А.Д. е признат за виновен за това, че на 19.09.2013 г., на път ПП - І, Е-79/ км. 345+600 – изход на с.

Мурсалево, област Кюстендил, при управление на л.а. Мерцедес, ДК № *******, нарушил правилата за движение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП, чл.

41, ал. 1, т. 2, чл. 41, ал.2, т.1 ЗДвП като с поведението си не е предприел действия по ефективно спиране или намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил, при наличие на техническа възможност за това и е реализирал удар с л.а. Тойота, ДК № КН ****** и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица Д.Х.С.и Н.Н.Д., на 14 години, на която е причинена черепно-мозъчна травма – фрактура на кости на черепната основа, пневмоцефалия и възможен субарахноиден кръвоизлив, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание – разстройство на здравето временно опасно за живота за около 3-4 месеца.

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, респ. решение по чл. 78 НПК, са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на други увреждания, наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд, както и евентуалния принос на пострадалия за вредноносния резултат чрез непоставяне на предпозен колан. Обстоятелството за наличие на противоправно поведение и на водача на автомобила, в който ищцата е била пътник, е ирелевантно, тъй като по аргумент от чл. 53 ЗЗД, при повече от един делинквенти отговорността между тях е солидарна. Ето защо съдът намира, че не следва да обсъжда събраните по делото доказателства относно механизма на настъпване на произшествието и евентуалното поведение на другия водач в причинна връзка с настъпването му, а само тези относими към вида и размера на вредите и направеното възражение за съпричиняване. По възражението за съпричиняване, в тежест на ответника беше да докаже, че ищецът е бил без правилно поставен, наличен в автомобила предпазен колан и липсата на поставен такъв е причинило или допринесло за настъпването и/или интензитета на настъпилите в следствие на ПТП телесни увреждания.

За доказване възражението за съпричиняване по делото са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля К., както и автотехническа експертиза.

Според показанията на свидетеля К. той бил шофьор на пострадалия лек автомобил, като той прибирал от училище децата, които возел. Свидетелят сочи, че ПТП настъпило на прибиране от гр. Благоевград към гр. Дупница, на разклона на с. Мурсалево имало разширение, където изпреварването било разрешено и пред него се движел л.а. „Фиат Панда“ и предприел маневра за неговото изпреварване, като при извършването й л.а.

Мерцедес го ударил, като управляваната от свидетеля кола изхвърчала от пътя и се преобърнала по таван. Свидетелят сочи, че автомобилът, който управлявал бил с предпазни колани и отпред и отзад, като Н. седяла отзад и не била с поставен предпазен колан. Според К. негов колега му помогнал да извадят Н. от колата, тъй като тя била в много тежко състояние и не била контактна.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза в следствие на удара от л.а. Мерцедес скоростта на л.а. Тойота, в който ищцата е била пътник се е ускорила до около 105 км.ч. и той се е отклонил надясно като е придобил ротационно движение в посока на часовниковите стрелки, преобърнал се е през лявата си страна и плъзгайки се се е спрял в десния край на платното за движение. Вещото лице сочи, че л.а. Тойота отзад е бил снабден от ляво и дясно с триточкови колани, а в средата – с двуточков. Вещото лице сочи, че коланите и то най-вече триточковите са най-ефективни при челен удар, за да задържат тялото към седалката. При страничен удар и преобръщане, вещото лице сочи, че ефективността на коланите намалява, защото инерционните сили действат настрани и горната част на тялото се измъква от диагоналната част на колана, след което се движи свободно от кръста нагор, при което се удря в близката страна на интериора и арматурното табло. В такъв случай долната част на колана обаче задържа тялото на пътника към седалката. При този механизъм седящите отзад дори и с поставен колан са могли да се удрят помежду си в страничните и предните части на интериора и тавана на лекия автомобил.

Наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Според показанията на свидетеля Е.Д. тя е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че на 19.09.2013 г., вечерта, от майка на друга дете, пътувало в същия автомобил разбрала за произшествието. Веднага тръгнали със съпруга си към спешния център, където я видели обезобразена, като им казали, че черепът й е счупен и тръгнали с линейка за гр. София. Приели дъщеря й в болница „Токуда“, където първоначално обработили раните по лицето й, тъй като цялото било в стълка, след което я приели в неврохирургия. Свидетелката сочи, че първите 2-3 дни дъщеря й не била контактна, като първия път когато отворила едното си око, тъй като само него можела, попитала къде се намира и какво се е случило, като споделяла, че всичко я боли. Според свидетелката, при изписването на дъщеря й от болницата тя се видяла в огледалото на асансьора и се вцепенила. Свидетелката сочи, че дъщеря й мечтаела да учи езици и за това кандидатствала и влязло в езиковата гимназия в гр. Благоевград, но след произшествието не искала да се върне там на училище. Около 6 месеца продължило домашното лечение, през което постоянно ходели в столицата на различни процедури, като Н. пропуснала целия първи срок, след което продължила обучението в гимназия в гр. Дупница. Според свидетелкатаК.-Д. с времето нещата при Н. се подобрили, но окото й останало неподвижно, тъй като бил засегнат нерв, като им обяснили, че може да се направи операция, която е много рискована, след навършване на 18 г. Свидетелката сочи, че и към момента на депозиране на показанията дъщеря й има притеснение да общува със съучениците си, тъй като има видими белези по цялото лице, на най-вече по едната буза, която е деформирана. Според показанията на този свидетел дъщеря й все още изпитва болки в областта на белега на тази буза, както и при промяна на времето в областта на ръката, на която белегът също стои и е видим.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в следствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания на здравето: фрактура на черепната основа – лява темпорална кост, латерална стена на лява орбита, свеноидалния синус и многофрагментна фрактура на пирамидата на дясна темпорална кост без импресия; пневмоцефалия – наличие на въздух в предна и средна черепна ямка; хемосинус – наличие на кръв в свеноидалния синус; възможни субарахроидален кръвоизлиз и наличие на кръс в окципиталния рог на десен латерален вентрикул; увреждане на десен лицев и слухов нерви; три разкъсно-контузни рани в областта на лицето – лява бокална, орбитална и назални области, кръвоизливи в конюктивите; навяхвания и разтягания на ставния парата на лява лакътна става с охлузване. Тези увреждания са наложили продължително болнично лечение. Вещото лице сочи, че черепно-мозъчната травма е довела до пълна загуба на съзнание, метаболитни и електролитни нарушения и анемичен синдром, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възстановителния процес на уврежданията на дясната ръка е свързан с покой от две седмици и мазева превръзка на раните, след което раздвижване. Раните по лицето са хирургично обработени за премахване на стъклата, като вещото лице сочи, че са налице остатъчни белези в лявата лицева половина, воларна повърхност на лява предмишница и гръб, като при личен преглед извършен от вещото лице е установено остатъчно лекостепенно увреждане на лицевия нерв в дясно с лека лицева асиметрия, изразена в по-широка дясна очна цепка с напълно затваряне на клепача до 2 мм, изгладена назо-лабиална гънка, вкусови смущения и слабост на мимическата мускулатура в дясно. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че тези увреждания водят до лицева асиметрия и до периодично схващане на дъвкателната мускулатура при хранене. Увреждането в областта на дясната очна ябълка води до непълно затваряне на окото, което може да доведе до изсушаване на окото, за което се слагат капки. Вещото лице сочи, че при болничното лечение и при изписването ищцата е имала оплаквания от двойно виждане, за което е проведено медикаментозно лечение, като към момента на изготвяне на заключението това оплакване на се съобщава. В открито съдебно заседание ищцата сочи, че засягането на лицевия нерв, което засяга затварянето на очната цепка не подлежи на корекция, както и че в началото, когато ищцата е изписана от болницата тя е била с хематом в тази област, но в момента това отклонение е дискретно. Според заключението на медицинската експертиза общия възстановителен период при ищцата е около 4 месеца, като и към момента на изгатвяне на заключението е налице дискомфорт при хранене и схващане на долната челюст и дискомфорт от белезите.