Определение № 39276 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39276 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110116409 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца А. М. А. срещу ответника „В.В.“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че Договор за паричен заем № *************** г. между страните не ги обвързва поради противоречие със закона – липса на реквизит – неправилно е посочен годишният процент на разходите.

Ищецът твърди, че на 13.03.2025 г. сключил с ответника „В.В.“ АД описания в предходния абзац договор, по който получил потребителски кредит от 225 €, които следвало да върне на 7 двуседмични равни парични вноски с лихва 40,32 %, като в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 50,02 %. Поддържа се, че макар и в текста на договора да било записано друго, в приложения погасителен план поради допълнителни услуги било посочено, че вноската е 44,27 €. Поддържа се, че е налице скрито оскъпяване на договора, които е свързано с такси за експресно разглеждане на искане за заем и такса за „предварителна индивидуална оферта“. Така сумата за плащане нараства с 70,56 € и вместо описаните в договора 239,33 € се дължат общо 309,89 €. Освен това била сключена и застраховка, която също увеличавала разходите с премията от 25,56 €, които не били отразени при изчисляване на ГПР. Това заобикаляло правилата за максимално допустим размер на годишния процент на разходите и поради това договорът е с неправилно посочен ГПР и бил нищожен на това основание. Иска се признаване на нищожността на договора. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „В.В.“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, нередовен и неоснователен. Прави се възражение, че вземането било платено и ответникът нямал вече права и задължения по договора за кредит, ответникът въобще не бил заплащал за допълнителните услуги, а и имало злоупотреба с право. Не били ясни обстоятелствата, на които се основава искът и не бил посочен представителят на ответника. По същество се поддържа, че годишния процент 1 на разходите бил правилно определен и не включвал такси, защото по решение на административен съд не представлявало нелоялна търговска практика ответникът да не включва таксите си в основния текст на договорите. Ищецът се бил съгласил с допълнителните услуги и да ги плаща. Иска се отхвърляне на иска. Възразява се срещу правото на ищцата да ползва безплатна правна защита. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено от представителя на ищеца.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 21 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между ищеца и ответника на 13.03.2026 г. е сключен Договор за паричен заем № *************** г., по който ищецът е получил от ответника 225 € със задължение да ги върне на 7 двуседмични вноски, като е посочен ГПР от 50,02 % в текста на договора, а в погасителния план е посочена вноска от 44,27 €.

Делото не е в кръга на тези по чл. 140а, ал. 1 ГПК е сред тези, и които съдът не може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на ответника да представи документи, тъй като същите не са относими към предмета на спора с оглед признатите факти.

Възражението за недопустимост на иска е очевидно неоснователно – съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз – т. 2 от диспозитива на Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, национална съдебна практика (като цитираната от ответника), която не допуска предявяване на установителни искове за нищожност на договор за кредит поради предявен осъдителен иск за събиране на недължимо платеното, противоречи на правото на Съюза. Установителен иск за недействителност на потребителски договор е и самостоятелно допустим. Твърденията за злоупотреба с процесуални права не изключват правото на иск на ищеца, а единствено възможността да получи разноски, която съдът ще разгледа с крайния си акт – дори и да не възникне право на разноски обаче, за ищеца има право на иск.

Исковата молба не е нередовна – посочени са всички обстоятелства, на които се основава иска – какъв е договорът, как са извършени изчисленията и 2 защо не са верни; посочено е кое е нарушението – неправилно посочен ГПР, а при ответник – юридическо лице, което е вписано в търговския регистър, съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ посочването на идентификационен код е достатъчно съдът служебно да провери данните на ответника.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 89, т. 2 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца А. М. А. да посочи с молба с 2 броя преписи за насрещните страни в едноседмичен срок или подадена по електронен път от получаване на препис от настоящото разпореждане данни за банкова сметка или друга такава.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на ищцата ще бъде наложена ГЛОБА.

НАСРОЧВА гражданско дело 16409 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11 ноември 2026 г. от 15:40 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез ЕПЕП/ССЕВ.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване за установено, че страните не са обвързани от договор поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен ГПР, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 21 ЗПКр.

Този иск се разглежда, ако се установи договор между страните, и се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор за кредит, по който са определени разходи, и посоченият в договора за кредит ГПР, като се вземат предвид всички разходи, не отговаря на законовите изисквания за изчисляването му. Ответникът прави възражение по чл. 38 ЗАдв, че ищецът не е материално затруднен.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ищеца и ответника на 13.03.2026 г. е сключен Договор за паричен заем № *************** г., по който ищецът е получил от ответника 225 € със задължение да ги върне на 7 двуседмични вноски, като е посочен ГПР от 50,02 % в текста на договора, а в погасителния план е посочена вноска от 44,27 €.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: имуществени активи на ищеца, които не го правят материално затруднен.

3

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за задължаване на ответника да представя документи.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – А. М. А., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответника.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, или ако променят заявения по делото електронен адрес или той престане да работи, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по електронен път!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4