Решение № 88 от 16.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601047 по описа за 2021 година

Производството е образувано след отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, инициирана от осъдения ИВ. П. Т., чрез неговия процесуален представител – адв. А.Т. от САК, при което е възобновено производството по ВНОХД № 702/2020 г. на ВОС и отменено постановеното по него въззивно решение № 79/07.04.2021 г., с което е била потвърдена изцяло Присъда № 267/20.11.2019 г. по НОХД № 1696/2018 г. на Районен съд гр. Варна. Делото е върнато на Окръжен съд гр. Варна за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание, за което е образувано и настоящото производство.

Мотивите на Апелативен съд гр. Варна за възобновяване на производството се състоят в това, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр.

1 от НПК, като се констатира нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и липса на мотиви на съдебните актове.

Окръжен съд гр. Варна, след като се запозна с материалите по делото и предходните съдебни актове, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 267/20.11.2019 г. по НОХД № 1696/2018г. на Районен съд Варна, подсъдимите МЛ. Б. В. и ИВ. П. Т. са признати за виновни и осъдени по чл.210 ал.1 т.5 чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2/за В./ и чл.20 ал.3 и ал.4 /за Т./ от НК на по пет години и три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да започне при първоначален строг режим, за това, че подсъдимите за периода от 14.10.2014 г. до 1

15.10.2014 г. в гр. Варна, гр. Пловдив и гр. София в съучастие помежду си и неустановено лице от гр. Пловдив са възбудили и поддържали у К.В. и В.Т. - пълномощници на „Ойл Грейн БГ“ ЕООД заблуждение и причинили на последното дружество имотна вреда в размер на 397 500 лева. Възложени на осъдените лица са направените разноските по делото.

Въззивното производство по ВНОХД № 702/2020 г. по описа на ВОС е било образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. адв. Р.Н. от АК - Варна, в която се иска изменение на първоинстанционния съдебен акт и намаляване на размера на наложеното наказание.

Въззивна жалба е подадена и от защитата на подс. И.Т. с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и оправдаването му. В допълнение към въззивната жалба се сочи, че присъдата е немотивирана, не са събрани достатъчно доказателства, сочещи участието на подс. Т. в престъпното деяние, за да се обоснове виновността му и че същата е постановена в противовес с константната практика на ВКС.

С въззивно решение № 79/07.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 702/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

След подаване на искане за възобновяване от осъдения ИВ. П. Т., чрез неговия процесуален представител – адв. А.Т. от САК, Апелативен съд гр. Варна с Решение № 78/01.10.2021 г. е отменил въззивното решение и върнал делото на Окръжен съд гр. Варна за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание, поради което е образувано и настоящото производство.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. М.В., след като е редовно уведомен за съдебното заседание по телефона, не се явява, налице са данни, че след постановяване на първоинстанционния съдебен акт той е напуснал страната и се е установил в Република Гърция, поради което производството срещу него продължи при условията на чл.269, ал.3, т.4 б. “В“ от НПК, представлява се от адв. Н., която поддържа въззивната жалба, като мотивира искането за налагане на наказание в минималния законов размер с оглед смекчаващите вината обстоятелства по отношение на подзащитния й.

Подс. И.Т., редовно уведомен, явява се лично и с адв. М.К.. В пледоарията си по същество защитата поддържа въззивната жалба, моли първоинстанционната присъда да бъде изцяло отменена и да се постанови нова оправдателна такава, като се счита, че не са установени конкретни действия, чрез които подсъдимият умишлено да е мотивирал, склонявал и подпомагал подс. В. да извърши престъплението. Твърди се, че събраните доказателства както на ДП, така и в СП не установяват по безспорен начин участието на подсъдимия във вмененото му обвинение. Като опорочена първоинстанционната присъда се определя и поради липсата на мотиви.

В последната си дума подс. Т. моли да бъде оправдан.

Представителят на въззивната прокуратурата моли да се потвърди присъдата, като я намира за мотивирана, а определените наказания за справедливи.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивният състав на ОС-Варна прие, че жалбата е основателна, досежно твърдението за допуснато съществено нарушение на 2 процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към постановената присъда. Като и наред с това, ВОС намира, че е извършено нарушение, изразяващо се в доказателствена необезпеченост и липса на доказателствен анализ, който да доведе до максимално изясняване обстоятелствата по делото и съответно да допринесе за формиране на законосъобразни правни изводи.

След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и преглед на обжалваната присъда, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е негоден да бъде саниран във въззивното производство, тъй като липсата на съображения по определени въпроси поставят в невъзможност ВОС да го ревизира, като допуснатите процесуални нарушения следва да бъдат отстранени на етапа, в който са допуснати, поради което се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Констатираните съществени процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите, тъй като са нарушени основни начала в наказателния процес. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизпълнение на задълженията на първоинстанцоинния съд по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което освен, че е нарушение на основни принципи на наказателния процес, е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Приетите от ВРС за установени фактически обстоятелства не са подкрепени от събраната доказателствена маса, същевременно липсва и пълноценен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани остават само част от тях, поради което обективната истина остава неразкрита и доказателствено необезпечена, за да продуцира едни законосъобразни и категорични правни изводи. Съдържанието на присъдата е лишено и от мотиви, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Липсата на мотиви в случая се изразява в ограничено обсъждане на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и анализ на това на база на кои от тях е установена и приета фактическа обстановка за отговаряща на обективната истина. Липсата на мотиви засяга в съществена степен правните съображения на взетото решение.

Основен принцип на наказателния процес е разкриване на обективната истина (арг. чл. 13 от НПК). При слагане край на съдебното производство съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да разкрият по най-пълен и обективен начин фактическата обстановка, която да се отъждествява с обективната истина. Едва след установяване на фактите, е възможно извеждане на правни изводи.

Още в този подготвителен момент районният съд не е положил всички усилия и не е взел всички необходими мерки, за да се постигне пълно разкриване на обективната истина, а е взел решение и постановил присъдата си, с което и принципът, заложен в чл. 14 от НПК, бива пренебрегнат. Неспазването на тези принципни положения налага повторно провеждане на съдебното производство при строго съблюдаване на тези принципи и 3 полагане на максимални усилия за достигане на един доказателствено подкрепен извод.

По съществото си допуснатите нарушения според настоящия състав се изразяват в следните недостатъци на първоинстанционното съдебно производство:

На първо място, въззивният съд намира, че изводът за съпричастността на подс. Т. в престъпната дейност се извежда само от дадените обяснения на подс. В., които остават неподкрепени по категоричен начин от другите доказателства по делото. Изложени са аргументи, защо тези обяснения са приети за достоверни и как са подкрепени, като се коментират единствено и само свидетелските показания, дадени от свид. Ч. и то досежно факта, че подсъдимите са посетили кантората му заедно. Но този анализ и съпоставяне са недостатъчни за разкриване обективната истина и опровергаване презумпцията за невиновност и обосноваване на един осъдителен акт. Съпоставени едни с други свидетелските показания на свид. Ч. и обясненията на подс. В. си противоречат в частите, в които дават сведения за едни и същи факти. Така например, подс. В. твърди, че адв. Ч. е бил предупреден от подс. Т. и предварително подготвен с документите по промяната в обстоятелствата на търговско дружество „Фиор ди лате“ ООД, докато адвокатът споделя, че е изготвил документите по време на посещението на подсъдимите в кантората му по тяхно искане. На следващо място подс. В. твърди, че св. Ч. е уведомил подс. Т., щом документите са били вписани, а адв. Ч. свидетелства, че е съобщил това обстоятелство директно на подс.

В., което е подкрепено и от телефонните справки от мобилните оператори.

Установявайки тези противоречия между двата вида гласни доказателства, аргументацията на първоинстанционния съд, че обясненията на подсъдимия В., в своята цялост са достоверни и са подкрепени по категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства, се дестабилизира и не може да бъде споделена от въззивната инстанция. Недопустим се явява т.нар. “оговор“, който включва самопризнание плюс обвинителни твърдения за друг/и подсъдим/и, да бъде поставен в основата на осъдителната присъда, тъй като той остава изолиран и не кореспондира в пълна степен с всички други доказателствени материали, каквито са процесуалните изисквания, установени в съдебната практика.

Необосновани са останали изводите на ВРС относно инициативата и психологическото въздействие, което е оказал подс. Т. спрямо подс. В. за вземане на решение за извършване на процесното престъпление, в ролята му на подбудител. Не става ясно от първоинстанционния съдебен акт, анализирайки кои факти и обстоятелства, на база на кои доказателства, е приета за установена тази форма на съучастие. Безспорна и категорична в тази посока е съдебната практика, обективирана в Решение № 218/2018 г. на I н.о. по н.д. 751/2017 г. по описа на ВКС „Във всеки случай обаче задължително трябва да се установи с какво точно действие подбудителят е формирал решението на извършителя да осъществи престъплението, каквото решение преди това действие извършителят не е имал“. Възприетото от ВРС, че подс. Т. се е свързал с подс. В. и го поканил на среща, на която му предложил срещу парично възнаграждение да стане управител на търговско дружество „Фиор ди лате“ ООД, не изпълва съдържанието на въздействие с цел мотивиране към извършване на престъплението измама. От данните по делото е видно, че подс. В. се е 4 занимавал с придобиване на участие в търговски дружества срещу заплащане, каквато дейност в случая последният твърди да му е била предложена, но не е установено и анализирано докъде се е простирал умисъла. На свой ред измамливите действия по уговаряне параметрите на сделката, извършване на кореспонденция, изпращане на документите и пр. се твърди да са реализирани от неустановено по делото лице „Марчо“, а подс. В. бива използван като „лице“ на фирмата.