Решение № 399 от 18.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. ****, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220201524 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу

Наказателно постановление

№**********************. на Началник сектор в РУ **** при ОДМВР **** , жалбоподателят В. Д. А.,ЕГН ********** от гр.****************** твърди, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения, както и оспорва изложената фактическа обстановка.Сочи доказателства и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично чрез адв.Т.К..

За наказващия орган не се явява процесуален представител.Постъпило е становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

На жалбоподателя В. А. е съставен от актосъставителя Н. Р.,на длъжност „ст.полицай“ пи ОДМВР ****, група „ООР“ АУАН №500/********** за това, че на ********** в 18.50ч. в гр.******************,,след като многократно 1 устно му е разпоредено от мл.инспектор Н. Р. да не пречи на задържането на лицето И. * Б., ЕГН ********** от гр.**************************. не изпълнил отдаваните към него разпореждания и продължил с противоправните си деяния, като дърпал мл.инспектор Н.Р. за ръка и казвайки „ оставете го на мира, ще си имате проблеми, така ще направи,че полицаите ще ги е страх да влезнат в кв.*“, в нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.1 и 2 ЗМВР.

АУАН е подписан от жалбоподателя без отбелязани възражения, както и е подписал разписка за получаване на препис от акта с уведомлението, че може в 7 дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя В. А. въз основа на съставеният от актосъставителя Н. Р., АУАН №500/********** за това, че на ********** около 18.50 часа в гр.*************************, от автопатрул на РУ **** е бил посетен сигнал, подаден от ОДЧ на РУ **** за лица употребяващи алкохол на обществено място и изложена озвучителна техника на открито.

При пристигане на място, полицейските служители установили лицата И. * Б. и В. Д. А., говорещи на висок тон, употребяващи алкохол и пускащи висока музика на открито от блутут колонка. Установено е било лицето пускащо музиката, а именно И. * Б., който категорично отказал да изпълни отдадените му по надлежния ред устни полицейски разпореждания и продължил с противоправните си действия. Предприети били действия по задържане на Б., когато В. А. се намесил и започнал да дърпа мл.инсп. Р. за ръката, да отправя обидни думи и да пречи при задържането на Б..

На В. А. му е било отправено устно полицейско предупреждение да прекрати с противоправните си действия, но той категорично е отказал да изпълни отправените му по надлежния ред разпореждания на полицейските органи, като с действията си е възпрепятствал полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба, а именно възложените им функции по охрана на обществения ред и пре**я.

Наложена на жалбоподателя А. глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.64, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.

Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от 2 фактическа страна прие за установено следното:

На ********** около 18.50 часа полицейските служители Н. Р. и Д. Б. били дежурен автопатрул, като получили сигнал за лица, употребяващи алкохол на обществено място и слушайки силна музика. В изпълнение на служебните си задължения свидетелите Р. и Б. отишли на адрес гр.*************************, пред който в междублоково пространство , около маса и пейка заварили пет лица да консумират алкохол –бира и да слушат музика през блутут колонка.Измежду тези пет лица били жалбоподателя А. и свидетелите С. Г. и И. Б.. Наблизо,на странична пейка била и св.В. З., която живеела на семейни начала с жалбоподателя А..

Полицейските служители обяснили, че са дошли на проверка по сигнал за силна музика, като св.Б. отговорил, че музиката не е чак толкова силна и в същото време демонстрирал недоволство от идването на полицаите в смисъл „кой пак ги е извикал и с какво пречат“. Намесил се и жалбоподателя А., който настоявал, че и друг път са се събирали и слушали музика, но полиция не е идвала.

Полицейските служители Н. Р. и Д. Б. изяснили, че музиката се пуска от св.Б., като му разпоредили да спре музиката. Свидетелят Б. не спрял музиката , като продължавал да счита, че същата не е твърде силна и дори предложил да донесе своя голяма тонколона, за да покаже какво е силна музика, както и първоначално отказал да даде поисканата му лична карта, тъй като считал, че нищо не е направил. Жалбоподателят А. от своя страна добавил , че преди време полицаите ги било страх да идват в квартал „*“ и пак щяло да стане така, като извика едни момчета да дойдат.

Св.Р. преценил, че ще се наложи задържане на св.Б., който не изпълнил разпорежданията да преустанови пускането на музика и първоначално да даде личната си карта, поради което се обадил на свои колеги да дойдат за съдействие. Междувременно полицейските служители поискали документи за самоличност на всички лица, при което тези, които имат , си ги представили , без св.Б., а впоследствие и св. Б. предоставил своята лична карта. Св.Б. настоявал св.Р. да се представи кой е, както и започнал да снима с телефона си.

Ситуацията станала доста напрегната и св.Р. преценил, че трябва да постави белезници на св.Б.,при което пристъпил към него, но св.Б. държал 3 ръцете до тялото си, дърпал се назад и в същото време казвал на другите да извадят телефоните си и да снимат. Намесил се и св.Б., като двамата с колегата си Р. повалили св.Б. на земята и така успели да му сложат белезници.В същото време се намесил и жалбоподателят А., който дърпайки св.Р. за ръката казвал „оставете го на мира, боклуци“. Свидетелите Р. и Б. завели до полицейския автомобил св.Б., както е с белезници, а междувременно пристигнал и вторият полицейски автомобил. Свидетелите Р. и Б. пристъпили към поставяне на белезници и на жалбоподателя А., който оказвал съпротива, но полицейските служители приложили сила , при което му поставили белезниците и го отвели в другата патрулна кола.След това свидетелят Б. и свидетелят А. били откарани в сградата на Районното управление на МВР , където им били съставени АУАН.

На 28.08.2023г. жалбоподателят В. А. бил прегледан в Кабинет по съдебна медицина при МБАЛ „ ****“ АД, с оплакване , че на ********** , около 18.30ч в гр.****, пред блока му бил арестуван с белезници и закаран в РУ МВР ****, където е бутнат на земята с белезниците и нападнат и бит от униформен служител, удрян с кубинки по главата, гърба и с палка.Съдебният лекар е констатирал в СМУ №228/2023г. множество травматични увреждания по главата тялото и крайниците на освидетелстваното лице, представляващи лека телесна повреда по чл.130ал.1 и 2 НК, които отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият в предварителните сведения.

По делото се приеха и 2бр. копия на дискове / CD/, наименовани „И. копие“ и „** копие“, както и 6бр. цветни снимки в плик, изпратени от Районна прокуратура **** по тъжба вх.№4822/2023г., за която твърди жалбоподателят, че е депозирана срещу свидетеля Н. Р. във връзка с процесния случай.Приложен е и Протокол за оглед на веществени доказателствени средства по ДП 22/2024г. по описа на ОСлО ****, преписка 4822/2023г., водено по чл.131ал.1т.2 и т.4 във вр. с чл.130ал.1 НК. Този протокол удостоверява надлежно копираните 2бр. дискове / CD/, поставени в плик , с надписи „И. “ и „** “, както и 6 бр. цветни снимки – т.е. точно тези копия се приеха към доказателствения материал по настоящето дело.Съдържанието на двата диска беше предявено на страните в съдебно заседание на 03.07.2024г.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка показанията на свидетелите Н. Р. и Д. Б. – полицейски служители, както и И.

4

Б., С. Г. и В. З., като и останалите доказателства и доказателствени средства.

Съдът отчете обстоятелството, че първите двама свидетели са полицейски служители и имат интерес от доказване на административно наказателното обвинение, но от друга страна Съдът кредитира показанията им относно случилото при проверката на ул.“****“ .Техните показания кореспондират не само помежду си, но с голяма част от показанията на останалите трима свидетели за основни обстоятелства, независимо, че са приятели, а св.З. е и съжител на жалбоподателя А..

От гледна точка предмета на настоящето дело, Съдът прие от фактическа страна, че по време на поставянето на белезници на св.Б., жалбоподателят А. се е намесил, дърпайки за ръката св.Р., който разпоредил на А. да престане, но жалбоподателят не изпълнил това разпореждане, с което е възпрепятствал до определена степен полицейските служители да изпълнят предприетите от тях действия.

В показанията си св.Б. сочи, че наистина той е пускал музика, при идването на полицаите усилил тонколонката, за да чуят, колко е силна и им казал, че ако свали голямата, сигурно ще има 50 сигнала.Сочи също, че В. А. се обадил, че за такова нищо никога не е идвала полиция.

Според св.З. „ музиката не беше висока, от една малка тонколонка/.Св.

Г. заяви, че никой от тях не е пречил на полицаите / в този смисъл като цяло и св.Б. и св.З./, като „единствено говорихме на малко по-висок тон“.

Всъщност , ситуацията започва да ескалира , тъй като проверяваните лица са започнали да спорят с полицаите, че пуснатата музика не е твърде силна, вместо просто да бъде преустановено слушането на музиката, както е разпоредено от полицейските служители, които са действали в изпълнение на служебните си задължения и са пристигнали след подаден сигнал.Това поведение конкретно на св.Б. и жалбоподателя А. несъмнено е свързано и с употребен алкохол.Последвало е раздразнение от тяхна страна, че са им поискани и личните карти, въпреки ,че са считали, че не са извършили нещо нередно.

Именно в резултат на това им поведение Съдът кредитира показанията на полицейските служители и в частност показанията им, че жалбоподателят А. настоявал, че и друг път са се събирали и слушали музика, но полиция не е идвала, казал, че преди време полицаите ги било страх да идват в квартал „*“ 5 и пак щяло да стане така, като извика едни момчета да дойдат, за да се стигне до това да дърпа св.Р. за ръката и да не изпълнява разпореждането да престане, очевидно в стремежа си да помогне по някакъв начин на приятели си св.Б. или поне да не стои и да гледа безучастно. Отделен е въпросът, дали наистина е било необходимо полицейските служители да поставят белезници на св.Б., а впоследствие и на А., при положение, че преди това вече са имали личните карти ,включително на Б. и А., а междувременно са били извикали и колегите си да дойдат на място.

Относно приетите и предявени 2бр. копия на дискове / CD/, наименовани „И. копие“ и „** копие“ на първо място следва да се отбележи, че това са доказателствени средства, които не са събрани и изготвени по реда на НПК – чл.105ал.2 НПК.Съответно липсва гаранция за достоверността на доказателствата, събрани чрез тях.Това явно са записи от телефоните на св.Б. и жалбоподателя А. / съответно И. и **/.

От друга страна, в съдебно заседание не беше поставен от страните въпрос за автентичността на видеозаписите и истинността на фактическите обстоятелства – видео и снимки, думи и изрази .Поради това няма пречка да бъдат обсъдени относими фактически данни в съвкупност и със свидетелските показания по делото.

Така на диск наименован „И.“ се вижда, че в някакъв момент св.Р./ възприет визуално от Съда в съдебно заседание/ , държи в ръцете си видимо три лични карти, като продължава да пита пак за лични карти – както твърди в показанията си и св.Б..Но в същото време се чува и израз именно на св.Б./ преценено от Съда и при изслушване на този свидетел/ , очевидно към полицай Р. - „ полицай какъв беше ти бе“. Подобно отношение демонстрира не само неуважение към работата на полицейския служител, но и склонност към конфронтация , независимо, че стои и въпросът дали св.Р. е избрал найудачния подход в случая.