Решение № 900 от 26.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 900

Хасково, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА

ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело

№ 20237260701339 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 27а от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба от Р.Г.Р. – майка на детето Г.Р.Р., против Заповед №

ЗД/Д-Х-С-855/08.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свиленград.

Изложени са съображения за отмяна на акта, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Посочва се, че жалбоподателят е самотна майка, която се грижи за трите си деца, между които, а и спрямо нея, имало силна привързаност.

Тя никога не ги е изоставяла, а поради ниската възраст на две от тях не можела да започне работа. Майката с децата й живеели в къщата на Н. К.от с. Д., като се грижела за неговия брат и помагала в земеделието, но той вземал парите й за „детски“. Търпяла целия тормоз заради децата си, но когато той поискал интимност, тя отказала, поради което заедно с децата й ги закарал в с. Р. м..

Заживели под наем в къща на познат, в която имало всичко необходимо. В началото на декември установила, че няма лична карта, но за да извади, й било необходим акт за раждане, който можел да се получи само в мястото за раждане – гр.

Пловдив. Уточнява, че личната карта била необходима, за да получава помощи и „детски“. На 08.12.2023 г. рано сутринта заминала за гр. Пловдив с нейни познати, като сутринта била будна само голямата й дъщеря Г.. Р. помолила Г. да се грижи за по-малките деца, докато се върне. Р. допълва, че предишния ден е помолила и нейна позната да отиде при децата й, докато се прибере. Тогава социалните работници взели децата й, като всички били настанени в различно професионално семейство, а тя не ги е виждала. Моли за отмяна на оспорения акт.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Р.Г.Р., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата и моли оспореният акт да бъде отменен. Допълва, че Р. се грижи за децата си, като именно заради тях и осигуряване на доходи е тръгнала за гр. Пловдив. Оспорва споделеното от Г., обективирано в представения социален доклад. Чрез свидетелските показания се опровергали фактите, които мотивирали органа да издаде оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът Директор на Дирекция

„Социално подпомагане“ – гр. Свиленград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал

Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че Р.Г.Р. е майка на детето Г.Р.Р., ЕГН **********, като в представения акт за раждане не е вписан баща.

Със Заповед №

ЗД/Д-Х-С-855/08.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свиленград, на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., е наредено детето Г.Р.Р. спешно временно да бъде настанено в професионално приемно семейство /на М. И.Ж.и О.Ж.Ж./, живущи в с. Д., общ. Хасково, до произнасяне на съда с решение на основание чл. 28 ЗЗДет. Със заповедта е определена възможност „за заместваща грижа“ за приемното семейство.

Посочено е, че заповедта подлежи на предварително изпълнение, както и при кои условия детето подлежи на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване и на осиновяване без съгласието на родителя.

Мотиви за издаването на заповедта: Г.Р.Р. е дете, чиято майка го е изоставила без родителски грижи и е в неизвестност. Не са констатирани близки или роднини, които да полагат грижи за детето. Във висш негов интерес е да се предприеме спешна мярка – настаняване в приемно семейство, имайки предвид, че не е възможно отглеждането му в биологично семейство, както и настаняването му в семейството при близки или роднини.

При издаване на заповедта органът се е съобразил с предложението на К. Д. Г.– главен социален работник в отдел „Закрила на детето“ и приложенията към него.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.12.2023 г.

По делото са приети като доказателства: протокол от извършена от социални работници проверка в с. Д., общ. Свиленград, относно данни, че детето Г.Р.Р. не посещава училище /09.11.2023 г./; протокол от извършена от социални работници проверка в с. Р. м., общ. Свиленград, при която се установява, че децата са оставени без надзор, а след връщането си майката заявява, че възнамерява да се установи в селото /05.12.2023 г./; протокол от извършена от социален работник и психолог проверка в с. Р. м., общ. Свиленград, видно от който кметът на селото ги е информирал, че детето Г.Р.Р. и другите две деца са останали без родителска грижа и надзор от възрастен и майката е в неизвестност /08.12.2023 г./; протокол от проведен разговор с директора на ОУ „Христо Ботев“, с. Л., видно от който детето Г. отсъства от училище без основателни причини /08.12.2023 г./; индивидуална оценка на потребностите на детето, видно от която детето е оставено без надзор от възрастен, който да осигурява сигурна и безопасна среда, като рискът за детето е породен от факта, че е останало без родителски грижи; протокол от проведена с жалбоподателя среща със социален работник и психолог, видно от който тя отрича да е отсъствала от 07.12.2023 г., заявено от децата й, и сочи, че същата е заминала за Хасково, за да си извади лична карта /08.12.2023 г./; доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен от К. Д. Г.– главен социален работник в отдел „Закрила на детето“, видно от който Р.Г.Р. е напуснала жилището си на 07.12.2023 г., в 19:00 ч. и е оставила децата си без родителска грижа и надзор, като детето Г. било заявило, че майка му не го пуща на училище и често отсъства, като го оставя да се грижи за брат си и сестра си, отделно – майката не получавала помощ и подкрепа от близки и роднини, нямала собствено жилище и постоянни доходи, с които да задоволи пълноценно потребностите на детето; удостоверения за родените от Р.Г.Р. деца; социален доклад от 19.01.2024 г., видно от който майката има общо пет деца, като едно от тях е отглеждано от баща си, а другото – осиновено; доказателства, че е проучена възможността детето да бъде настанено в семейство на близки и роднини, и др.

Отправена е молба до Районен съд –

Хасково за предприемане на мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. /настаняване в приемно семейство/ по отношение на Г.Р.Р., като към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело произнасяне по чл. 28 ЗЗДет. по гр. дело № 7/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково няма.

Изслушани са свидетелските показания на М. Н. М. и Х. Н.П..

Св. М. заявява, че познава Р. от дете, когато майка й и баща й живеели в с. Р. м.. Същата се преместила в с. Д. при човек на име Н., като много се оплаквала от него, че я тормози, взема й парите, въпреки че се е грижела за глухонемия му брат, а къщата, в която живеела там, била много мизерна, без баня. Св. обяснява, че Р. е живяла и при нейните родители в с. Д. м.и, че имала общо пет деца – едното, от които при баща му, а другото – дадено за осиновяване. Р. имала четири сестри и един брат, като всички, заедно с родителите й, били в чужбина. Св. допълва, че родителите й искали да се върнат от Гърция да й помагат за децата. По отношение на децата Р. много се грижела, обличала ги, хранила ги, но никога не ги е оставяла сами до седми-осми декември. Рано сутринта на осми декември тръгнали от с. Р. м., където живеела Р., след като Н. я бил оставил с багажа, за Пловдив, за да извадят акт за раждане, тъй като от Свиленград и Хасково им казали, че за да си извади лична карта, им трябва акт за раждане. Преди да стигнат до Пловдив, обаче им се обадила комшийка, че са взели децата. Уточнява, че Р. е помолила собственика на къщата, в която живеела, да наглежда децата, докато ги няма. Р. получавала „детски“ и понякога „техните“ й изпращали пари. Други помощи не била получавала, само веднъж за отопление. Свидетелят М.и Р. били приятелки, ходили си на гости, говорили си до късно, като М.знаела за случая, в който Г. цяла седмица не била ходила на училище, защото била болна. Тогава Р. нямала телефон и не успяла да се обади на госпожата, нито да отиде до града. Г. не била ходила и на училище за един-два дни, когато тръгнали за Пловдив. Св. допълва, че Р. винаги си била вкъщи при децата, а и селото било около 60-70 човека, т.е. всичко, което станело, се разбирало. Ако Р. ***, ги оставяла при М., която се занимавала със земеделска работа. Св. обяснява и за състоянието на Р., след като са й взели децата, и акцентира, че родителят не можел да ги вижда. Заявява също, че причината да се отиде за лична карта, е, че Р. нямала банкова карта, необходима й да напазарува за Нова година, пак за децата.

Св. П., с прякор К., познавал Р. от малка, когато живяла с родителите си в с. Р. м.. Посочва, че после се преместили Л., Д., а когато родителите й заминали за Гърция, тя останала сама и се приютила при един в Д.. Октомври месец същият с багажа и децата я оставил на пътя, в с. Р. м., поради което и св. я настанил в една от къщите си срещу наем, заплащане на ток и вода. Р. не живеела в къщата на родителите си в Л.а, тъй като била празна, нямало ток и вода. Св. отрича да е подавал сигнали, че Р. не си гледа децата. Напротив – същата много ги гледала, не ги е тормозила, хранила, поддържала хигиена, а къщата била много подредена. Понякога й той ги гледал, дърва носил, печката палел, хранил ги. П. не си спомня за конкретен случай, в който Г. е отсъствала от училище. Децата били много привързани едно към друго. Вечерта преди осми декември Р. му казала, че сутринта рано ще тръгват за Пловдив, за да си изкара акт за раждане, защото си изгубила личната карта и не можела да си вземе помощи. Той станал сутринта, оправил животните, отишъл в къщата и запалил печката /към осем сутринта/. Сутринта видял, че колата дошла да вземе Р.. Дошла кметицата към 10:00 часа, разбрала, че децата са сами, а пуши коминът, после към 11:30 ч. дошли социалните и взели децата.

Св. допълва, че социалните не давали на Р. да види децата си и, че тя се страхувала да отиде да ги види в с. Д., където били. Знаел, че Р. получава детски, помощи. Не дава категоричен отговор да е виждал Р. да излиза по тъмно, да изчезва, да се прибира „по никое време“, тъй като нито една майка нямала да остави децата си на произвола. Св. знаел също и, че Р. имала още две деца: едното – при О., а другото – за осиновяване.

При така установеното от фактическа страна Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима.

Подадена е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице с правен интерес, засегнато неблагоприятно от този акт, в срока по чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Заповедта е издадена от компетентен орган /чл. 27, ал. 1 ЗЗДет./, в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, при липсата на процесуални нарушения, от категорията на съществените, доколкото е спазена процедурата по издаването й.

2. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. настаняването на дете в приемно семейство се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4

ЗЗДет. „може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие“.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. „спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето“.

Мярката за закрила „настаняване в приемно семейство“ по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет /по административен ред/ е временна, до произнасяне от съответния районен съд, по аргумент от чл. 27а, ал. 7 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДет.