Решение № 220 от 17.07.2023, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 148/2023
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 10.08.2023
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.55 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.145 · Закон за защита на потребителите
- чл.145 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68г · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.3 т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. гр. Димитровград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100148 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.55 от ГПК за връщане на недължимо платени суми.
Ищецът И. Т. Т. твърди в искова молба, че на 11.04.2022г. сключила с ответника „Сити кеш“ООД Договор за паричен заем Кредирект №***** при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По силата на този договор ответникът се задължил да й предостави заем в размер на 1600 лева, който тя трябвало да върне ведно с възнаградителна лихва. ГЛП по Договора бил определен на 40,05%, а ГПР бил 48,53%. Срокът на договора бил 18 месеца.
На 07.06.2022г. между ищеца и ответника, отново при условията на ЗЕДЕУУ, бил сключен Договор за паричен заем Кредирект №*****, по силата на който „Сити кеш“ООД трябвало да предостави на И. Т. заем в размер на 600 лева. От своя страна тя трябвало да върне заемната сума заедно с всички лихви и разноски. ГЛП по Договора бил 40,05%, а ГПР- 48,36%. Срокът на договора бил 12 месеца.
Поддържа, че действително приложения в кредитните правоотношения ГПР бил различен от посочения в тях от 48,36%.Това било така, защото съгласно договора се дължала неустойка в случай, че ищеца не предостави в тридневен срок от подписването му поръчител или банкова гаранция. С клаузата на чл.6.2 от договорите за потребителски кредит ответникът целял да заблуди потребителя и да получи за себе си свръхпечалба.
Използвайки заблуждаваща търговска практика, ответникът създавал неравнопоставеност, която благоприятствала кредитора и увреждала кредитополучателя. Последният бил въведен в заблуждение досежно действителния ГПР, като това обстоятелство пораждало нищожност на разпоредбата на чл.6.2 от Договора. Уговореното възнаграждение под формата на неустойка било разход по кредита, който трябвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Поради невключване на това възнаграждение в посочения в договора ГПР, той не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. ГПР по кредита трябвало да включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора. Неустойката по Договора за паричен заем Кредирект №*****/11.04.2022г. била в размер на 3247,52 лева, а по Договора за паричен заем Кредирект №*****/07.06.2022г. в 1 размер на 807,39 лева. Тези неустойки се дължали пропорционално към всяка вноска по кредита, отразени са в погасителния план, който е неразделна част от договорите.
Поставените възможности за обезпечение на договора за заем били посочени в чл.33 ал.1 от ОУ. Уговореното възнаграждение под формата на неустойка било разход по кредита, който трябвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Поради невключването на това възнаграждение в ГПР, той не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, поради което договора за кредит бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11 ал.11 т.20 от ЗПК. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл.68г от ЗЗП, която давала легална дефиниция на нелоялната търговска практика, която се използвала в настоящия случай с цел свръхпечалба на кредитора. Неизпълнението на ищеца да представи поръчител, отговарящ на условията посочени в чл.33 ал.1 от ОУ, вдигало лихвения процент на кредита неколкократно, тъй като тази неустойка представлявала прикрита възнаградителна лихва.
Предвид неизпълненото изискване на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, и на основание чл.22 от ЗПК договорът бил недействителен, като съгласно чл.23 от ЗПК ищецът дължал само чистата стойност на кредита без лихва или други разходи по него. На следващо място, посоченият ГЛП в договорите бил 40,05% като не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва.
Възнаградителната лихва съставлявала цената на предоставеното ползване на заетата сума и когато имало явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушавал принципа на добросъвестността при участие в облигационните отношения. В случай, че съдът приемел, че договорите не са нищожни иска да се приеме, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави. Нейният размер бил 40,05%, което противоречало на добрите нрави тъй като се надвишавал трикратния размер на законната лихва за страната.
Отново при условията на евентуалност иска съдът да постанови, че уговорената в договорите неустойка в чл.6.2 противоречи на добрите нрави по см.на чл.26 от ЗЗД. С така уговорената неустойка се целяло единствено да се постигне неоснователно обогатяване, като се излизало извън присъщите функции на неустойката. Същата превишавала размера на предоставените в заем суми и единствената й цел била свръхпечалба за кредитора.
Неустойката била и неравноправна по смисъла на чл.145 от ЗЗП и съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
На последно място поддържа, че ищецът е заплатила задълженията по целия договор доброволно. Във връзка с изплащането му тя заплатила без основание възнаградителна лихва, неустойка и такси за събиране вземането, уговорени в Договор за паричен заем Кредирект №*****/11.04.2022г. и Договор за паричен заем Кредирект №*****/07.06.2022г.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение с което да осъди ответника на основание чл.55 от ЗЗД да заплати на ищеца недължимо платените суми от И. Т. Т. в размер на 234,58 лева по Договор за паричен заем Кредирект №*****/07.06.2022г.
Иска съдът да постанови решение с което да осъди ответника на основание чл.55 от ЗЗД да заплати на ищеца недължимо платените суми от И. Т. Т. в размер на 702,46 лева по Договор за паричен заем Кредирект №*****/11.04.2022г.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Сити кеш“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем №*****/11.04.2022г., както и че заемните средства са предоставени на ищеца, съобразно условията на договора. Счита, че не е налице неизпълнение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди, че в договора били посочени всички допускания взети предвид от кредитора при определяне на ГПР, който в случая бил 48,10%, а единствения разход бил посочения ГЛП. Неправилно било твърдението, че в размера на ГПР следвало да бъде включен и размера на неустойката. Това 2 твърдение противоречало пряко на разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Обезщетението не попадало в общите разходи и не се вземало предвид при изчисляване на ГПР. От това следвало, че неустойката не влизала в размера на ГПР и не можело да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните тя нямала такава функция. На следващо място, неправилно било твърдението, че действително приложения в договора за кредит ГПР е различен от посочения в него. В конкретният случай, ГПР в размер на 48,10% бил изчислен по формула, като единствения разход бил посочения в Договора ГЛП. Несъстоятелно било възражението, че не е изпълнено изискването по чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, поради непосочването на условието за прилагане на лихвения процент. Посоченото изискване било неприложимо към процесния договор, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен процент, който оставал непроменен за целия период на договора. Поддържа, че клаузите на договорната лихва и ГПР не са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Не била налице и заблуждаваща търговска практика, довела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР.
Поддържа, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция трябва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита.
Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск.
Поради това, обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя.
Поради тази причина, при вземане на решение за сключване на договор за заем кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същия представи надлежно обезпечение- поръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез включване на клауза за неустойка в посочения размер. Предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и действията на потребителя. В случай, че ищецът изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то тя очевидно е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба препис от Договор за паричен заем кредирект №*****, сключен на 11.04.2022г. индивидуални условия на договора, „Сити кеш“ООД и И. Т. Т. са се договорили ответника- заемодател да предостави на ищецазаемател паричен заем в размер на 1600 лева. Същият следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, първите 4 от които в размер по 53,40 лева, а останалите 14 в размер на по 144,92 лева. Посочени са ГПР в размер на 48,10% и фиксиран ГЛП 40,05%. Първото плащане било дължимо на 11.05.2022г., а последното на 11.10.2023г. Общата сума за плащане била в размер на 2242,48 лева, в която освен главницата от 1600 лева се включвала и договорна лихва от 642,48 лева. С подписването на Договора ищеца удостоверявала, че надлежно е получила в брой заемната сума от 1600 лева. Съгласно чл.6.1 от Договора, страните се споразумели, че заемателят се задължава в срок от три дни , считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33 ал.1 от ОУ- поръчител или банкова гаранция. В чл.6 т.2 от Договора, 3 страните се договорили, че при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3247,52 лева. Неустойката се начислявала автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплащала разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. Видно от този погасителен план е, че дължимата месечна вноска с включена неустойка е в размер на 305 лева, а общата сума, която ищеца трябвало да върне на ответника е 5490 лева.
Съгласно втория от представените с исковата молба препис от Договор за паричен заем кредирект №*****, сключен на 07.06.2022г. индивидуални условия на договора, „Сити кеш“ООД и И. Т. Т. са се договорили ответника- заемодател да предостави на ищецазаемател паричен заем в размер на 600 лева. Същият следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, първите 3 от които в размер по 20,03 лева, а останалите 9 в размер на по 78,28 лева.
Разпечатката съдържа 27 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d88689a9-3c74-4d0b-a23b-2047399c6afb