Решение № 1639 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1639 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20251110147164 по описа за 2025 година

Образувано е по молба от Д. О. А., ЕГН ********** с искане за допускане промяна на бащиното и фамилното име от „О. А.“ на „Н.Й.“.

В молбата си до съда молителят поддържа, че иска да носи собственото и фамилното име на своята майка, която единствено е полагала грижи за него. Освен това е кръстен в Христовата вяра и е със силно изразено българско самосъзнание.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Депозираната молба е с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуА.зиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на собствено, бащино или фамилно име може да бъде допуснато, в случай че името е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или важни обстоятелства налагат промяната му. В закона липсва дефиниция, кои са важните обстоятелства, обуславящи промяна на името.

При преценка важността на обстоятелствата съдът дължи да изследва, дА. сочените от молителя обстоятелства обуславят изискването за стабилитет на правната индивидуА.зация на физическите лица да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото. Като важни по смисъла на посочената норма обстоятелства следва да се третират тези, които провокират отклонение от императивните правила и принципи относно името с цел да се облекчи общуването и да се създаде по-благоприятна жизнена среда за носителя му. Тези обстоятелства следва да засягат семейните, етническите или религиозните традиции по несъвместим за честта и достойнството на молителя начин и използваните от 1 него имена в обществото да са придобили такава известност, която прави запазването им в регистъра на населението нелогично или обществено неприемливо.

В практиката на ВКС константно се застъпва, че такива са лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др.. Преценката, обаче, винаги е конкретна и следва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. /решение № 282 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 3346/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1164/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

В горния смисъл е и практиката на Европейски съд по правата на човека, която възприема, че правото на име е включено в обхвата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и попада в сферата на правото на семеен и личен живот и държавата има позитивно задължение за зачитане на това право. Наред с позитивните задължения за държавата съществуват и негативни задължения по отношение на това право и критерият за преценка за всеки отделен случай е балансът между конкуриращите се интереси на индивида и обществото като цяло (Johansson v. Finland, Burghartz v. Switzerland, Stjerna v. Finland, Guillot v. France и други).

В настоящия случай видно от акт за раждане № 827 от 19.09.2007 г., молителят е записан при раждането си с имена Д. О. А. и с родители –Нина Йотова и О. Мюмюн А..

Предвид гореизложеното съдът намира, че молителят е доказал нА.чието на важни обстоятелства, налагащи исканата от него промяна на фамилното му име, изразяващи се в това, че членовете на нейното семейство, неговата майка и неговият брат са с фамилия „Йотов“. Функцията на фамилното име не се изразява само и единствено в идентификацията на лицето, но то идентифицира неговия произход и принадлежността му към конкретен род и семейство. Именно в тази насока е искането на молителя – подчертаване на принадлежността му към семейството на нейните майка.

Следва да се посочи, че с допускане на промяната в бащиното и фамилно име на молителя не се засяга уникалния административен идентификатор, какъвто е единният граждански номер на лицето. Промяната на името не е основание за промяна и на този номер, поради което единният граждански номер запазва значението си за идентифициране на лицата, включително и за целите на съдимостта, информацията за която се събира по нормативно установен ред, осигуряващ възможност за тяхната идентификация. По тази причина настоящият състав приема, че не е обществено оправдано ограничаване на молителя да промени бащиното и фамилното си име при нА.чие на посочените по-горе установени по делото важни обстоятелства за това.

Поради така изложените съображения настоящият състав счита, че молбата с правна 2 квА.фикация по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на бащиното име на молителя от е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяната на бащиното и фамилно име на Д. О. А., ЕГН **********, от „О. А.“ на „Н.Й.“.

СЪОБЩЕНИЯ да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро за съдимост за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската регистрация на молителката, препис от решението да се изпрати и на Софийска районна прокуратура, с оглед правото й по чл. 537, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 537, ал. 1 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3