Решение № 581 от 18.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200592 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Р. - защитник на подсъдимия С. А. против решение № 40 от 18.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 516/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 2. въззивен наказателен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че решението на въззивната инстанция е постановено при липса на мотиви – липсва пълен и задълбочен анализ на доказателствата, а значението на други доказателствени материали било изопачено, изводите на съда са основани на предположения; че апелативният съд е тълкувал превратно заключението на повторната съдебномедицинска експертиза относно причината за заспиване на подсъдимия непосредствено преди и по време на инкриминирания инцидент, като в нарушение на чл. 154, ал. 2 НПК не е изложил мотиви защо не възприема заключението в тази част, в която се установява вероятна, продиктувана от болест, причина за заспиването; че съдът е основал своето решение за причината за заспиването на водача на базата на предположения, доколкото вещите лица са изложили вариантни доводи по този въпрос; че съдът не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите-полицейски служители М. Д., И. М. и Д. И., а като е приел всички за достоверни за казаното им от подсъдимия непосредствено след деянието е допуснал 1 процесуално нарушение по смисъла на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК; че съдът неоснователно е изключил от решаващата си дейност показанията на свидетелите М. К., Р. Д. и С. Д., които опровергавали показанията на полицейските служители; че съдът е констатирал несъществуващи противоречия в показанията на свидетелката С. Т. относно поведението на подсъдимия, поради което отново е допуснал процесуално нарушение при оценка на доказателствата, като ги е тълкувал превратно и тенденциозно; че въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия обективно, цялостно и във връзка с останалите доказателства по делото; че въззивният съдебен състав е бил пристрастен и предубеден към обвинителната теза; че съдът не бил посочил от кои доказателствени източници е извел фактите по делото, доказателственият анализ не бил цялостен, бил даден приоритет на обвинителната теза, а същевременно липсвал отговор на възраженията на защитата. В жалбата се заявяват доводи за нарушения на закона, тъй като въззивният съд неоснователно приел, че подсъдимият е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; че подсъдимият загубил контрол върху управлението на моторното превозно средство в резултат на проявление на заболяването си, поради което не е могъл за предвиди настъпването на общественоопасните последици, нито да контролира волево своите действия; че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Декларативно се поддържа и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НК – явна несправедливост на наказанието.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия А. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, които налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС – Пловдив. В този смисъл се излагат аргументите, подробно развити в касационната жалба – за превратното тълкуване на заключението на повторната съдебномедицинска експертиза; за превратно тълкуване на показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия; за превратна оценка на показанията на свидетелите-полицейски служители Д., М. и И.; за предубедено и пристрастно поведение на съдебния състав към обвинителната теза; за нарушения на материалния закон поради липса на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; за несправедливост на наказанието, предвид несъобразяване на изминалия период от 5 години от извършване на деянието.

Защитникът отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия А.. Според прокурора апелативният съд внимателно и обстойно е обсъдил доказателствените източници относно причината за заспиване на подсъдимия по време на управление на моторното превозно средство, не е проявил тенденциозност при анализа на доказателствата; съдът е употребил израза за малка вероятност на болестно мотивираното заспиване на водача, но това е било в контекста на коментара на 2 заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, а волята на съдебния състав за несъмнено доказване на обвинението е безпротиворечиво изразена; съдът убедително е защитил тезата си за липса на елементите на случайното деяние в разглеждания казус. Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Подсъдимият С. А. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС поддържа казаното от защитника му и моли за връщане на делото за ново разглеждане на втората инстанция.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 37 от 6.07.2023 г. по н.о.х.д. № 36/2022 г. Окръжният съд – Стара Загора, НО, е признал подсъдимия С. Д. А. за виновен в това, че на 8.09.2019 г., в землището на община /община/, област /област/, на /път/, км /километър/, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – 4 182.78 лв. по сметка на ОДМВР Стара Загора и 7 176 лв. по сметка на ОС – Стара Загора.

По жалба на защитника на подсъдимия А. пред Пловдивския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 516/2023 г., приключило с решение № 40 от 18.03.2024 г., с което на основание чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия А. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия А. е неоснователна.

С оглед наведените касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа първо доводите на защитника на подсъдимия А. по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доколкото тяхната основателност предопределя необходимостта от изследване и на останалите основания, изложени в жалбата.

І. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК 1. В жалбата на адвокат Р. се излагат съображения за това, че въззивният 3 съд не е изложил дължимите мотиви към решението си при потвърждаване на първоинстанционната присъда. Освен липсата на мотиви по съществени въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия, защитата отправя сериозни възражения и против доказателствената дейност на втората инстанция – превратна оценка на заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, използване на предположения при обосноваване на причината за пътно-транспортното произшествие, необсъждане на противоречията в показанията на свидетелите Д., М., И., както и превратна оценка на показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия.

2. Неоснователен е доводът на защитата за липса на мотиви на въззивното решение.

Съдебният акт на втората инстанция отговаря по своята форма и съдържание на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. В контролираното въззивно решение са изложени приетите за установени фактически положения във връзка с инкриминираното на подсъдимия деяние – от л. 32 до л. 34 на съдебното дело. Приетата за установена фактология е пълна и дава отговор на всички съществени за наказателната отговорност въпроси – мястото на пътното произшествие; скоростта, с която се е движел управлявания от подсъдимия автомобил; траекторията и посоката на движение на автомобила от момента на загуба на контрол до настъпване на удара; причината за загубата на управлението от подсъдимия на моторното превозно средство – заспиването на подсъдимия; нараняванията, получени от пътуващия на задната седалка – вляво пътник и причината за настъпилата смърт; причинната връзка между нарушението на пътните правила и причинения общественоопасен резултат; обстоятелствата, случили се след пътното произшествие.

В този смисъл апелативната инстанция като втори съд по фактите е формирала пълно и изчерпателно вътрешното си убеждение по фактическите обстоятелства, определящи съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия А..

Наред с това въззивната инстанция е подложила на самостоятелен анализ и оценка законосъобразно събраните от първия съд доказателствени материали.

ПАС мотивирано е възприел заключенията на съдебномедицинската и автотехническата експертизи, които в пълнота са изяснили причината за смъртта на починалото дете, както и цялостния механизъм на пътно-транспортното произшествие. Същевременно въззивният съдебен акт съдържа подробен и задълбочен оценъчен анализ на заключенията на четирите съдебномедицински експертизи (две от досъдебното производство и две от съдебното следствие пред първата инстанция), които са изследвали заболяването на подсъдимия – сънна апнея – началото и протичането на болестта във времето, както и отношението на този здравословен проблем към причината на пътно-транспортното произшествие.

От л. 34 до л. 39 от решението на втората инстанция са изложени обстойни 4 мотиви по съществения за наказателната отговорност въпрос – причината за загубата на управление на автомобила от С. А.; на л. 39 от съдебното дело на втората инстанция са изложени съображенията на съда по противоречията в свидетелските показания относно това кой е извадил оцелялото дете от автомобила и какво е споделил подсъдимият за причината за произшествието със свидетелите Д., М., И.; на л. 40 и л. 41 от съдебното дела са изложени аргументите и оценката на съда относно обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С. Т., като е отразена и съпоставката им с останалите значими доказателствени материали.

Освен самостоятелните си съображения по фактите и доказателствата, апелативният съдебен състав е формирал и надлежни правни изводи, както и аргументи при индивидуализиране на наказанието. ПАС е обсъдил възраженията и доводите на защитника, отразени във въззивната жалба, като мотивирано не ги е възприел по съществения въпрос за доказателственото значение на повторната съдебномедицинска експертиза от първоинстанционното съдебно следствие, както и за наличието на случайно деяние в разглеждания казус.

В обобщение по този довод на защитата ВКС приема, че не е налице поддържаната в касационната жалба липса на мотиви на въззивното решение.

3. Останалите възражения в касационната жалба на защитника се отнасят до допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при оценката на част от доказателствата, послужили за формиране на крайния извод за виновност на подсъдимия.