Определение № 15261 от 15.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15261 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506684 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 165821/22.05.2026 г. на Г. М. Г.. Същият поддържа твърдения, че на 22.04.2026 г. е узнал за издадената по ч.гр.д. № 8291/2025 г. по описа на Софийски районен съд срещу него заповед № 15532/29.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на уведомление от 22.04.2026 г. по изп.д. № 2025858040061. Твърди, че заповедта по чл.410 ГПК не му е връчена надлежно, доколкото не е била извършена проверка от длъжностното лице по призоваването чрез справка от управителя на етажната собственост или кмета дали живее на адреса и не е било отърсено лице, което да приеме съобщението и да му го предаде, поради което е бил лишен от възможността да оспори дължимостта на сумите по нея и е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това навежда, че е бил лишен от тази възможност и поради обстоятелството, че заповедта не му е връчена лично и от 2011 г. няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Поради това желае уважаване на подаденото възражение, спиране на изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415 и сл. ГПК. Представя документи и прави доказателствени искания.

Претендира присъждане на разноски.

В предоставения му от съда срок, заявителят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, изразява становище за недопустимост на възражението като просрочено.

Поддържа, че длъжникът е узнал за издадената заповед със залепяне на уведомлението по чл.47 ГПК. При условията на евентуалност оспорва възражението като неоснователно.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Съдът като взе предвид доводите на молителя и представените по делото доказателства, намира следното:

Възражението е подадено в рамките на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК на 22.05.2026 г., като от служебно изисканото от съда уведомление изх. № 11082/06.07.2026 г. се установява, че изп.д. № 20258580400661 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 8291/2025 г. по описа на Софийски районен съд. По изпълнителното дело няма връчена покана за доброволно изпълнение на 1 длъжника Г. М. Г., а съобщение за наложена възбрана му е връчено със залепяне на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 22.04.2026 г. По делото не са налице данни за поранно узнаване за издадената заповед от страна на длъжника от посочената във възражението дата, нито са наведени конкретни твърдения и доказателства от заявителя в заповедното производство за извършено уведомяване на по-ранна дата. Във връзка със становището на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД следва да се посочи, че тъкмо на реда и начина на уведомяването в заповедното производство длъжникът основава възражението си по чл.423 ГПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че възражението е процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е основателно, по следните съображения:

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 15532/29.05.2025 г. по ч.гр.д. № 8291/2025 г. по описа на Софийски районен съд е издадена в полза на заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу длъжника Г. М. Г. за задължения по договор за издаване на кредитна карта от 13.09.2007 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са цедирани на заявителя.

От справка, изготвена на 25.02.2025 г. от заповедния съд се установява, че постоянният и настоящ адрес на длъжника съвпадат и са в гр.София, ул. ********, ет.1, ап.2.

Видно от съобщение от 02.06.2025 г. длъжностното лице по призоваването е търсило адресата на посочения адрес на три дати, разстоянието между които е повече от седмица, периодът между първото и последното посещение надхвърля месец, а едно от посещенията е извършено в неприсъствен ден (21.06.2025 г. - събота). Длъжностното лице е удостоверило, че е при извършените посещения не е установено лице, а на оставените съобщения липсва отзоваване. Предвид вписаните констатации на призовкаря неоснователно е възражението, че същият не е потърсил лице, съгласно да получи съобщението, доколкото законът визира лице от адреса, съгласно да получи и задължило се да предаде съобщението. Изречение 4 от ал.1 на чл.47 ГПК разписва изключение относно приложение на правилото за констатиране на невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса, което не намира приложение в настоящия случай.

Липсват данни за изпращане на съобщение на адрес по заявлението, но предвид твърденията в сезиращото възражение това нарушение на чл.38 ГПК не е препятствало възможността длъжникът да оспори вземането.

Поради изложеното възражението за лишаване на Г. от възможността да оспори вземането, поради ненадлежно връчване на заповедта е неоснователно.

Във връзка с твърдението за наличие на предпоставките по чл.423, ал.1, т.2 ГПК съдът съобразява, че в този нормативен акт липсва легална дефиниция за обичайно местопребиваване, поради което следва по аналогия да намери приложение дадената такава в чл.48, ал.7 КМЧП – това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В случая липсва лично връчване на заповедта по чл.410 ГПК.

От представените с възражението писмени доказателства се установява, че към датата на връчването длъжникът е бил страна по безсрочно споразумение от 29.01.2024 г. за споделяне на стая в обзаведена къща или апартамент в Англия и Уелс, както и по договор за застраховка на автомобил с дружество, оторизирано и регулирано от Органа за финансово поведение в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на автомобил, който се съхранява през нощта на адреса по споразумението за споделяне на стая и като държател на полицата Г. е посочил същия адрес като свой и за кореспонденция. Установява се, че 2 длъжникът е подал към Данъчната и митническа служба на Обединеното кралство декларация за получени доходи от работа в периода 2025 г.- 2026 г., както и за медицинска история, която включва запазени часове за прегледи и изследвания след 21.06.2023 г.

Съвкупният анализ на представените към възражението писмени доказателства налага извод, че в дена на връчването на заповедта по чл.410 ГПК Г. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Последното налага извод за наличие на предпоставките по чл.423, ал.1, т.2 ГПК, поради което възражението следва да бъде прието и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена на основание чл.423, ал.3 вр. чл.411, ал.2, т.5 ГПК.

За установяване на релевантните за производството обстоятелства не е необходимо уважаване на доказателствените искания на страните за приобщаване на изп.д. № 20258580400661 в цялост, както и на справки за задгранични пътувания на Г. и за разпит на свидетел на последния за установяване на посочените в възражението обстоятелства.

Отговорността за разноските е деликтна по естеството си и произтича от нарушение на чуждо материално право. Направените разноски представляват вреди, които са настъпили в правната сфера на лицето, тъй като то е участвало в правен спор, който неоснователно е бил предизвикан от насрещната страна.

В настоящия случай от изисканата от заповедния съд, а и от въззивния съд, справката от Национална база данни "Население" се установява, че обявеният постоянен и настоящ адрес на Г. е на територията на Република България на по – горе вписания адрес. Той не е предприел действия по регистриране на настоящ адрес на територията на Обединеното кралство и липсват твърдения и доказателства това обстоятелство да е заявено по друг начин, който да е станал достояние на заявителя преди депозиране на възражението по чл.

423 ГПК. Поради това, не може да се приеме, че са налице визираните предпоставки за присъждане на разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл.423, ал.1, т.2 ГПК на Г. М. Г. срещу заповед № 15532/29.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8291/2025 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 20.10.2025 г.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 423, ал. 3, вр. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заповед № 15532/29.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8291/2025 г. по описа на Софийски районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 20.10.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3