Решение № 787 от 16.07.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2478/2025
- Вид
- Решение № 787
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 787 гр. Кюстендил, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. А. при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. А. Гражданско дело № 20251520102478 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. К. Л. против Х.
Ш. и З. Н. - Василева.
В исковата молба се твърди, че родителите на ищцата – К. Й. К., притежавал ЕГН: **********, бивш жител на гр. ******, починал на *****г. и С. В. К., притежавала ЕГН: **********, придобили по време на брака си недвижим имот в град *****, находящ се на адрес ***********, който понастоящем представлявал поземлен имот с идентификатор № ******* по действащите КККР на гр. Кюстендил, с площ от 557 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с находящите се в него: Сграда с идентификатор № *******.1 на един етаж, със застроена площ от 99 кв.м и с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, и Сграда с идентификатор № *******.2 на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м и с предназначение – хангар, депо, гараж, преустроена в магазин съгласно Разрешение за строеж № ***/21.05.1992г., издадено от Община Кюстендил. Заявява се, че след смъртта на К. К. на *****г. ищцата започнала да владее явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано целия описан по-горе имот, включително сградите, като изключително неин, в това число и идеалната част на сестра си М. К. Н. (1/6 ид.ч.), която до смъртта си на 01.07.2024г. била наясно с установеното от ищцата владение, както и с това, че не била допускана в имота.
Сочи се, че в нотариален акт за продажба № *** от 19.12.2014г. бил обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който майката на ищцата й продала собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот и по този начин към момента на сделката К. Л. станала собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота и продължила да владее наследствената на сестра си 1/6 ид.ч. от правото на собственост.
На 24.08.2014г. ищцата и съпругът й С. Л. прехвърлили чрез дарение, 1 обективирано в нотариален акт № ** от 24.08.2014г., притежаваните към този момент от тях 5/6 ид. ч. от процесния имот на дъщеря си Д. С. М. като и след прехвърлянето на собствеността ищцата продължила да владее останалата 1/6 ид.ч. от имота, по отношение на която твърди, че в периода от 30.06.2011г. до 30.06.2021г. е изтекъл десетгодишният срок на придобивната давност, а владението й продължавало и понастоящем. Поддържа се, че към настоящия момент процесният имот се притежава в режим на съсобственост между ищцата /с права върху 1/6 ид.ч./ и дъщеря й Д. М. – собственик на останалите 5/6 ид. части.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато на установено спрямо Х. С. Ш., ЕГН: **********, с адрес: ************* и З. С. Н. – В., ЕГН: **********, с адрес: *************, че К.
К. Л., ЕГН: ********** с адрес: ********** е собственик, въз основа на придобивна давност, на наследствената на М. К. Н. от К. Й. К., ЕГН: **********, б.ж. на гр. *****, 1/6 (една шеста) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № ******* по действащите КККР на гр. Кюстендил, с площ от 557 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес на имота: гр. *****, ***********, с отразен в скица от 02.07.2025г. на АГКК номер по предходен план: ****, квартал **, парцел ** а по предходен нотариален акт за собственост с номерация: парцел **, имот планоснимачен номер *** в квартал ***, при граници и съседи на имота по кадастрална скица: *************, **************, ********** и ************, ведно с 1/6 (една шеста) идеална част от находящите се в описания поземлен имот Сграда с идентификатор № *******.1 на един етаж, със застроена площ от 99 кв.м и с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, и Сграда с идентификатор № *******.2 на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м и с предназначение – хангар, депо, гараж, преустроена в магазин съгласно Разрешение за строеж № 139/21.05.1992г., издадено от Община Кюстендил.
Претендират се и направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците. Предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.
Твърди се, че ответниците са придобили собствеността върху процесната 1/6 ид. ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство от своята майка М. К. Н., починала на 01.07.2024г., която от своя страна е придобила правата върху същата идеална част по наследство от баща си К. Й.
К., починал на 30.06.2011г. Заявява се, че пряката наследодателка на ответниците е своила имота от момента на придобиване на собствеността – 30.06.2011г. като е декларирала имота в Дирекция „Общински приходи“ при Община Кюстендил, заплащала е дължимите местни данъци и такси, а след смъртта й тези задължения изпълнявали нейните дъщери – ответниците по делото. Твърди се, че М. К. е участвала в поддръжката и грижите за имота като е изпращала пари за това на своята майка С.
К., както и е предавала полагащата й се рента за 6 дка земеделски земи в землищата на с. ***** и град *****. Твърди се, че година след смъртта на техния баща отношенията между майката на ответниците и ищцата се влошили, но първата не престанала да счита наследствената си част от имота, находящ се в град Кюстендил, за своя.
Оспорва се ищцата да е установявала владение върху процесната 1/6 идеална част и да е демонстрирала собственически намерения. Сочи се, че до 2014г. 4/6 ид. части от процесния имот били собствени на майка й С. К., която и владяла имота, а през 2017г. ищцата прехвърлила собствените си 5/6 ид. части на своята дъщеря Д. М., губейки правата върху имота. Твърди се, че приживе на М. К., представляващият 2 ищцата адв. Ю. Д., тогава като представител на С. К., й отправил предложение за постигане на споразумение и доброволно уреждане на отношенията във връзка с притежаваната от нея 1/6 ид. част от недвижим имот – дворно място със сгради в гр.
*****, на ***********. След смъртта на М. К. разговорите за изкупуване на наследствената й част от имота продължили с ответниците в качеството им на нейни наследници, които обаче не довели до постигане на споразумение. От гореизложеното се заключава, че ищцата категорично не е своила спорната идеална част от имота.
Твърди се, че не е налице никой от елементите на фактическия състав на придобивната давност, поради което предявеният от ищцата установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът я оспорва по съображенията в отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Установимо от скица на поземлен имот № 15-*****-*****. за поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *****е това, че последният е с административен адрес: гр. ****, *********** с площ от 557 кв.м. и номер по предходен план ****, квартал **, парцел **и намиращи се в същия сгради: сграда *******.1 – еднофамилна жилищна сграда с площ от 99 кв. м. и сграда *******.2 със застроена площ от 27 кв. м. с посочени за собственици по данни от КРНИ – К. Й. К.
/1/6 ид.ч./ и Д. М. /5/6 ид.ч./ при учредено право на ползване на К. Л., С. К. и С. Л..
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за наследници изх. № *****/*****., издадено от Община Кюстендил е това, че К. К. е починал на 30.06.2011г., като е оставил за свои наследници съпруга /С. К./ и две дъщери – К. Л. и М. Н.. Последната е починала на 01.07.2024г., на свой ред оставяйки за свои законни наследници две дъщери – Х. Ш. и З. Н. – Василева /ответници в настоящото/.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***от ***. С. К. продала на К. Л. собствените си 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, ведно с находящите се в същия два броя сгради, с изрично отбелязване, че купувачът става собственик на общо 5/6 ид. ч. от имотите, предмет на сделката, а продавачът си запазва пожизнено право на ползване върху него.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № **, том **, рег.
№ ***, дело № *** от 2017г. С. Л. и К. Л. са прехвърлили, посредством договор за дарение, притежаваните от тях идеални части /общо 5/6/ върху процесните имоти на своята дъщеря Д. М., запазвайки си пожизнено право на ползване върху същите.
Представена е хронология на задълженията и плащанията по партида към Община Кюстендил, издадена към 01.12.2025 г., относима към М. К. Н.. В документа са отразени начисления и плащания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по общинска партида, като в обобщението са посочени дължима главница, лихва, реализирана отстъпка, извършени плащания и остатък по задължението.
Към отговора са приложени и съобщения от Община Кюстендил до Х. С. Ш. и до З. С. Н. за задължения за 2025 г. за имот, находящ се в гр. *****, ***********, деклариран с декларация от 25.10.2024 г. В съобщенията са посочени размерите на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както и данъчната оценка на имота. Към тях са приложени разписки/приложения към разписки от EasyPay за извършени плащания на местни данъци и такси по съответните партиди.
Представени са два договора за наем на земеделска земя – за стопанската 3
2020/2021 г. и за стопанската 2022/2023 г. По тях като наемодател е посочена М. К. Н., а като наемател – А. С. П.. Предмет на договорите са земеделски имоти в землищата на ***** и *****, всеки с площ 3 дка, като в договорите е предвидено предоставянето им за временно ползване срещу възнаграждение за съответната стопанска година.
Установимо е още, че с писмено предложение от С. В. К., чрез адв. Ю. Д., до М.
К. Н., е направено предложение за доброволно уреждане на отношенията във връзка с притежаваната от адресата 1/6 идеална част от недвижим имот – дворно място със сгради в гр. Кюстендил, ***********. Същността на предложението се изразява в това да бъде изплатена стойността на притежаваната от М. Н. идеална част от горецитираните имоти.
С молба на ищцата К. К. Л. са представени допълнителни писмени доказателства, насочени към установяване на твърденията за упражнявано владение, поддържане, ремонти и подобрения върху целия процесен имот в гр. Кюстендил, *********** /спр. л. 77 до 108 от делото/. Към молбата са приложени части от оценки на имота от 2011 г. и 2014 г., съдържащи описание на имота, сградите, техническото им състояние и констатираните към съответния момент ремонти и подобрения.
Представени са също разходни документи за извършени в периода 2011–2014 г. ремонтни дейности и подобрения в къщата, включително за строителни материали, дограма, труд и довършителни работи, както и преводно нареждане от 11.12.2023 г. за заплащане на ремонт на козирка/тераса.
Установимо от приетите и приложени от л. 134 до 148 по делото писмени доказателства е това, че са извършвани плащания на публично-правни задължения, касателно процесния имот с посочен данъчен субект М. Н..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на св. Л. се установява, че същата познава ответницата Х. от 2008 г., а с М. Н. е имала контакт във връзка с отправено предложение за изкупуване на притежаваната от нея 1/6 идеална част от имота в гр. ****. Свидетелката сочи, че е водила Viber и телефонна комуникация с адв. Ю. Д. във връзка с евентуално доброволно уреждане на отношенията между страните, включително относно пазарната стойност на имота и цената на дела. По думите й първоначално е била предложена сума от 15 000 лв., която не е била приета, а след смъртта на М. Н. наследниците й са заявили претенция от 15 000 евро. Св. Л. излага и сведения, получени от Х., за предходни отношения между М., майка й С. и сестра й, свързани с плащане на суми за ремонти на къщата, като посочва, че според тези сведения е имало уговорка разноските за ремонти да се разпределят между майката и двете дъщери.