Решение № 743 от 15.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Русе, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520201752 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Д. Р., депозирана против наказателно постановление № 5373р-2121/20.09.2022г., издадено от Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, тъй като с него е нарушен материалния закон и в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения като се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя. Посочва се, че не е възможно нарушението да е установено на посочената в наказателното постановление дата – 14.05.2009г., както и че в наказателното постановление единствено е цитирана разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ без да са налице мотиви за обстоятелствата, обосноваващи повторност на нарушението, което е нарушило правото на защита на жалбоподателката да разбере за кое точно нарушение е издаденото наказателното постановление, тъй като наказващия орган не е посочил, което от нарушенията по чл. 48, ал. 1 ЗЧРБ е извършено 1 от жалбоподателката повторно, а в цитираната разпоредба са посочени три различни състава на административно нарушение. Релевират се доводи, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощения от нея защитник поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, лично и чрез пълномощника си поддържа наказателното постановление. В хода и по същество развива съображения, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Във връзка с материалната законосъобразност на наказателното постановление се излагат доводи, за доказаност на нарушението. Във връзка с твърденията, касаещи неправилно посочване на датата на установяване на нарушението се застъпва тезата, че това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е задължителен по смисъла на ЗАНН. Релевират се доводи, че от представените доказателства се установява, че жалбоподателката вече е била санкционирана за същото нарушение, поради и което настоящото е извършено в условията на повторност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № М-47 от 20.09.2022г., за това, че на 20.09.2022г., около 11,00 часа, в град Русе, бул.

„Скобелев“ № 49 е било установено, че жалбоподателката е влязла в страната на 25.05.2021г. през ГКПП – Аерогара София и е пребивавала в страната, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, с виза за дългосрочно пребиваване № BGR006584266, валидна от 25.05.2021г. до 25.11.2021г., с право на многократно влизане и разрешен общ срок на пребиваване 180 дни, в рамките на валидността й, като жалбоподателката не е подала заявление за пребиваване и не е напуснала страната до изтичане на разрешения й срок по визата на 20.11.2021г., а е напуснала страната на 11.03.2022г. като е останала 111 дни след разрешения й срок на пребиваване, които факти актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на преводач и подписан от нарушителя без възражения.

Такива не били изложени в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, подведено под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма, идентично с това съдържащо се в АУАН. След извършена справка в АИС на МВР от страна на наказващия орган, било установено, че срещу наказаното лице има издадено, влязло в сила наказателно постановление № 5373р1744/03.11.2020г., за същото нарушение и на жалбоподателката, на основание чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, за извършеното от нея, в условията на повторност, нарушение по чл. 34 ЗЧРБ.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните доказателства, приобщени чрез показанията на актосъставителя А. И. Я., а така също и писмените доказателства – АУАН № М-47/20.09.2022г., справка за визи, справка за пътуване, наказателно постановление № 5373р-1744/03.11.2020г. и 3 справка за чужденец се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателката.

Съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество твърдения, за допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Действително посочената в наказателното постановление цифрова квалификация на санкционната норма, не е прецизна, но това според настоящия съдебен състав не ограничило правото на защита на наказаното 4 лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано. В обстоятелствената част на наказателното постановление, изрично е посочено, както наказателното постановление, обусловило правната квалификация по чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ, така и касае същото нарушение по чл. 34 ЗЧРБ и всичко това е позволило на наказаното лице да бъде запознато и да организира своята защита, както по фактите, така и по правото.

Съдът намира за неоснователни инвокираните с жалбата доводи, касаещи нарушение на чл. 34 ЗАНН.

Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН , предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение. В конкретния случай нарушението е установено на 20.09.2022г., когато именно е направена справка за пътуване на лице – чужд гражданин (лист 8) и едва тогава, на 20.09.2022г., е било установено, че жалбоподателката е напуснала страната след изтичане на разрешения й срок по визата й. В случая АУАН е съставен преди изтичане на едногодишния срок.

Принципната възможност на наказващия орган да извърши проверка, в един по-ранен момент, когато да установи неизпълнението на задължението на жалбоподателката да напусне страната до изтичане на разрешения й срок за пребиваване, както именно предписва приетата за нарушена разпоредба на чл. 34 ЗАНН, не може да бъде приравнено на установяване на нарушението и нарушителя, за да бъде прието, че именно срокът по чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от по ранен момент – напускането на страната, тъй като самата приета за нарушена норма, не съдържа в себе си конкретно определен срок.

Датата на установяване на нарушението не е от задължителните реквизити на наказателното постановление, за да бъде прието, че посочената в наказателното постановление дата на установяване на нарушението – 14.05.2009г. е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е санкционирано и да упражни в пълен обем правото си на защита.

В настоящия случай, както беше посочено по-горе в мотивите, нарушението е описано по начин, който позволява на наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната 5 действителност, включени в състава на административното нарушение, за което е санкционирана жалбоподателката. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, изрично са посочени валидността на визата й – от 25.05.2021г. до 25.11.2021г., датата на която лицето е трябвало да напусне страната – 20.11.2021г., датата на която жалбоподателката е напуснала страната – 11.03.2022г. и периодът през който същата е останала, след разрешения й срок – 111 дни.

В наказателното постановление е посочено и наказателното постановление, с което същата е била санкционирана за същото нарушение, което е обусловило и налагането на същата на предвиденото наказание за повторно нарушение.

Всичко изложено, според настоящия съдебен състав, обосновава извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателката да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана нейната отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, за което същата е санкционирана.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й във вина нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ, Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.

В настоящия случай разрешеният срок за пребиваване на жалбоподателката е бил 180 дни, в рамките на валидността на издадената й виза за дългосрочно пребиваване № BGR006584266, със срок на валидност от 25.05.2021г. до 25.11.2021г., като жалбоподателката е напуснала страната на 11.03.2022г. т. е. след разрешения срок.