Решение № 5 от 09.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000478 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 от ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от „К.И.К.“ ООД против решение № 1 от 04.01.2023 г., постановено по т.д. несъст. № 80 по описа за 2022 г. на Окръжен съд П., с което е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца „И.“ ЕООД, подадена от „К.И.К.“ ООД - гр. С. и с което „К.И.К.“ ООД - гр. С. е осъдено да заплати на „И.“ ЕООД разноски в размер на 9 930 лв. В подкрепа на жалбата си изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати сериозни процесуални нарушения. Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което се уважи молбата на „К.И.К.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност н а „И.“ ЕООД, както и в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „И.“ ЕООД, с който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което се иска същата да се отхвърли като на въззиваемия се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

1

Апелативен съд Пловдив прецени данните по делото и прие:

Производството пред Окръжен съд П. е било образувано и се е развило по реда на чл.625 ТЗ, по молба от „К.И.К.“ ООД за обявяване неплатежоспособността евентуално – на свръхзадължеността и откриване производство по несъстоятелност на „И.“ ООД /понастоящем - „И.“ ЕООД/. В подкрепа на молбата си молителят се е позовал на качеството си на кредитор на „И.“ ЕООД за парични вземания в общ размер на 213 791.65 лева, произтичащи от договори за банкови кредити, сключени между „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Б.п.б.“ АД/ и „И.“ ООД / с предходно наименование К.“ ООД/, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на „С.***“ ЕАД с Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021 г., а след това – от „С.***“ ЕАД на „К.И.К.“ ООД, с договор за прехвърляне на вземания от 22.02.2022 г. В подкрепа на молбата си по чл. 625 ТЗ, „К.И.К.“ ООД се позовава и на невъзможността на „И.“ ЕООД да се разплаща с търговските си партньори, доставчици и други кредитори, както и на липсата на достатъчно имущество за покриване на задълженията.

За да отхвърли молбата, Окръжен съд П. е приел, че липсвали доказателства за прехвърлянето на паричните вземанията от предходните кредитори в полза на молителя, което означавало, че липсвала първата предпоставка за упражняване правото по чл. 625 ТЗ от страна на молителя, а именно - качеството му на кредитор по търговска сделка на сочения за неплатежоспособен дълъжник - „И.“ ЕООД.

Във връзка с поддържаните в молбата и във възивната жалба твърдения и доводи относно наличието на предпоставките по чл. 625 ТЗ, с оглед събраните по делото доказателства, Апелативен съд Пловдив намира следното:

Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, съответно за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ. Съгласно с тази разпоредба, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Следователно релевантни за обявяване на неплатежоспособност по смисъла на закона, са правното качеството на длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича паричното вземане. Предвид изискването на закона неизпълненото парично задължение да произтича от търговска сделка, следва изводът, че паричните задължения, породени от други основания, вкл. и от нетърговски сделки, изключват наличие на всички изискуеми предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Разпоредбата е ограничила и кръга на лицата, легитимирани да изискат от съда откриване на производството по несъстоятелност - длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка.

2

В конкретния случай, молбата е предявена от дружество, за което се твърди, че е кредитор на длъжника „И.“ ЕООД по търговска сделка. В тази насока, първият спорен въпрос е дали молителят е активно легитимиран, съгласно с посочените изисквания на закона, да инициира откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Представителят на „К.И.К.“ ООД основава качеството на кредитор на това дружество спрямо „И.“ ЕООД на придобито парично вземане от предходен кредитор – „С.***“ АД, по силата на сключен с това дружество договор за цесия от 22.02.2022 г., който преди това е придобил вземането си от първоначалния кредитор - „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Б.п.б.“ АД/, по силата на договор за прехвърляне на парично вземане от 30.06.2021 г.

С оглед на посочените изисквания по чл. 608, ал. 1 ТЗ, в това производство молителят следва да установи също, че има качеството на кредитор на посоченото за длъжник дружество за паричните вземания, които произтичат от търговска сделка.

Поддържаните в молбата твърдения, че „К.И.К.“ ООД е кредитор на „И.“ ЕООД за парични вземания, произтичащи от общо четири договора за банков кредит, в общ размер от 213 791.65 лева не намира опора в събраните по делото доказателства.

Преди всичко, не е установено надлежното прехвърляне на тези вземания от първоначалния кредитор „Ю.Б.“ АД на „С.***“ АД, както и последващото им прехвърляне от „С.***“ АД на „К.И.К.“ ООД. Представените в тази връзка писмени доказателства – копия от договори за прехвърляне на парично вземане от 30.06.2021 г. /от „Ю.Б.“ АД на „С.***“ АД/ и от 22.02.2022 г. /от „С.***“ АД на „К.И.К.“ ООД/, както и от приложенията към тях са били изключени от доказателствата по делото от първоинстанционния съд, поради неизпълнение от страна на молителя на изискването по чл. 183, ал.1, предл.1 ГПК.

В тази насока въззивният съд преценява като неоснователно възражението на въззивника за настъпила преклузия на правото на ответника за възражения в т.ч. и за оспорване на приложените към молбата и приети по делото писмени доказателства. Установено е от приложения по делото препис от акт за смърт /л.213/, че вписаният в ТР управител на „И.“ ЕООД – И.И.С. е починал на 11.01.2022 г., а новоизбраният управител – А.А.К. е вписан в ТР към АВ на 01.07.2022 г. Това означава, че всички процесуални действия след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ до посочената дата, по връчването на съдебни книжа, уведомления и призовавания на „И.“ ЕООД, са извършвани по отношение на страна, която не е била надлежно представлявана в това производство.

В този смисъл процесуалните действия по връчване на съдебните книжа, направените възражения, представяне на доказателства, с оглед разпореденото от съда с определение № 196/04.07.2022 г. /л.239/, са 3 извършени редовно след 01.07.2022 г. Съответно първото редовно с оглед изискванията на процесуалния закон съдебното заседание е проведеното на 08.11.2022 г., когато от страна на ответника са заявени и поддържани възраженията против молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „И.“ ЕООД и изрично са оспорени всички представени писмени доказателства относно твърдените договори за прехвърляне на вземания.

Неоснователно е и другото поддържано от представителя на молителя оплакване, че описаните преписи на документи неправилно са били изключени от доказателствата по делото, тъй като същите били заверени от адвоката по делото и в този смисъл представлявали официално заверени преписи. От съдържащите се в приложените към исковата молба копия от документи нечетливи подписи над положения печат „вярно с оригинала“ не може да се направи извод за авторството на заверката, доколкото липсват изписани имена на лицето, което я е извършило, а и визуално подписът е идентичен с този, положен върху молбата по чл. 625 ТЗ над името на управителя на „К.И.К.“ ООД – Н.Н.. След като не е установено, че преписите/копията на тези документи са били официално заверени и молителят е отказал представянето на оригиналите, след направеното от страната искане и разпореждането на съда, същите основателно са били изключени от доказателствата по делото.

Относно твърдяната от въззивника проверка на идентичността на оспорените документи с представени в с.з. на 06.12.2022 г. техни оригинали, от съдържанието на съставения в това съдебно заседание протокол също не може да се направи извод за наличието на идентичност между изключените от доказателствата по делото документи относно двете цесии и съответстващи им оригинали.

В това съдебно заседание са представени копия съответно – оригинали за сравнение на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената втора цесия, молба за конституиране на „К.И.К.“ ООД във висящото изпълнително производство пред ЧСИ Т., нотариално заверено копие за приключване на цесията от 30.06.2021 г.; потвърждение за сключен договор за прехвърляне на вземания от 22.02.2022 г. От съдържанието на протокола обаче не може да се изведе установяване на идентичност между представените по делото писмени доказателства относно двата договора за цесия с всичките им приложения.

Вместо това, първоинстанционният съд отново е задължил молителя да представи оригиналите на тези документи и след изрично заявения отказ, ги е изключил от доказателствата по делото.

Други доказателства относно извършените цесии на процесните парични вземания от първоначалния кредитор на последващите - „С.***“ АД и „К.И.К.“ ООД не са представени.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че представените в същото съдебно заседание доказателства установяват наличието на сключен 4 между „С.***“ АД и „К.И.К.“ ООД договор за прехвърляне на вземания, встъпването на цесионера по този договор „К.И.К.“ ООД като взискател по изп.д № 616/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Т. и уведомяването на „И.“ ЕООД за тази цесия, те не са достатъчни да легитимират молителя като кредитор на това дружество за заявените с молбата парични вземания, поради следното:

Паричните вземания, за събирането на които е образувано описаното изпълнително дело, са предмет на представени от първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД шест изпълнителни листа /л.108 – л.113/, като само в един от тях № 337/08.02.2016 г. като основание за присъдените парични вземания е посочен Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ №****/24.06.2005 г. За вземанията по останалите пет изпълнителни листа не се съдържат данни за конкретни банкови кредити в т.ч. и описаните в молбата на „К.И.К.“ ООД като основание за присъдените суми, част от които представляват вземания за разноски по съдебни производства. Поради изложеното, не може да се направи извод за идентичност по основание и размер на вземанията по описаното изпълнително дело с тези, предмет на твърдените от молителя договори за цесия, както и че същите произтичат от заявените в молбата по чл. 625 ТЗ конкретни търговски сделки.

Освен това, по делото липсват каквито и да е доказателства за уведомяването на длъжника „И.“ ЕООД за твърдяното прехвърляне на паричните вземания по посочените договори за банкови кредити от кредитора „Ю.Б.“ АД на първия цесионер „С.***“ АД с договора от 30.06.2021 г. Ето защо, дори да се приеме, че длъжникът е бил уведомен от ЧСИ за втората цесия, това уведомяване не е достатъчно, за да легитимира „К.И.К.“ ООД като последен кредитор, тъй като по отношение на длъжника не е установено правоприемство за описаните в молбата вземания между известния нему кредитор – банката и „С.***“ АД.

След като въззивникът „К.И.К.“ ООД не се легитимира като кредитор на „И.“ ЕООД за твърдените изискуеми парични задължения по описаните в молбата търговски сделки, не следва да се обсъждат другите твърдени от въззивника предпоставки за обявяването неплатежоспособността на длъжника и за откриване производство по несъстоятелност.