Определение № 1155 от 18.08.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1155 гр. Монтана, 18.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20261630100156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпили са молби и от двете страни за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските.

Постъпила молба с вх. № 12817/03.08.2026 г. от ответника по делото,,АЙ ТИ ЕФ ГРУП‘‘АД, като се отправя искане до съда да намали от 300 на 200 евро определеното адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАДв. на пълномощника на ищцата, тъй като 300 евро било прекомерно възнаграждение предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и начина на протичане на производството. Излага пространни правни съображения с цитирана относима съдебна практика.

Изпълнена е процедурата по чл. 248, ал.2 от ГПК, като в законния едноседмичен срок заинтересованият-адв. Д. Г. е подал писмен отговор, в който оспорва молбата, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че 300 евро определеното в негова полза адв. възнаграждение било дори под ориентирите на Наредбата, като допълнителното му занижаване би било прекомерно и дори унизително.

На следващо място е постъпила и молба с вх. № 12026/17.07.2026 г. от адв. Г., с което моли съда да допълни решението в частта за разноските, като му присъди и 60 евро- ДДС върху възнаграждението.

В законния едноседмичен срок ответното дружество не е подало 1 писмен отговор на молбата по чл. 248 от ГПК.

Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, на осн. чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Молбите по чл. 248 ГПК са процесуално допустими.Разгледани по същество: молбата с вх. № 12817/03.08.2026 г. е неоснователна, а молбата с вх.№ 12026/17.07.2026 г. е основателна.

По молбата с вх. № 12817:

Съдът, с посоченото по-горе Решение, постановено по делото на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. е присъдил в полза на адв. Д. Г. сумата от 300 евро-адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата.

Съдът е определил възнаграждението по справедливост, като е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, протичането на производството и най-вече фактическата и правна сложност на делото и начинът на протичане на производството. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22, съдилищата не са длъжни да се съобразяват с минималните размери на адв. възнаграждения по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, които нямат задължителен характер и обвързваща съда сила, а единствено служи за ориентир, респективно съдът може да присъди и възнаграждение под този размер по своя преценка. Съдът намира, че възнаграждението е определено в справедлив размер и намаляването му би било неоснователно. Посоченото от молителя възнаграждение от 200 евро за пълномощника на ищцата е в прекомерно занижен размер и не отговаря на извършената от адв. Г. дейност, като се вземе предвид все пак и обстоятелството, че в производството са разгледани 2 обективно кумулативно съединени иска.

Водим от горното, съдът намира, че молбата с вх. № 12817, като неоснователна и недоказана, следва да се остави без уважение.

По молба с вх. № 12026:

Молителят адв. Г. е представил по делото доказателство за регистрацията си по ДДС и като взе предвид постановките на Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23г., съдът намира, че се дължи към адвокатското 2 възнаграждение и ДДС/60 евро/.

Предвид горното, молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 12026, като основателна, следва да се уважи.

Предвид горното, съдът, на осн. чл. 248, ал.3 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12817/03.08.2026 г. от ответника по делото- ,,АЙ ТИ ЕФ ГРУП‘‘АД, за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение рег. № 452/16.07.2026 г., като неоснователна.

ДОПЪЛВА Решение рег. № 452/16.07.2026 г. в частта за разноските, по молбата № 12026/17.07.2026 г. от адв. Д. Г., като към определеното 300 евроадвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАДв. му присъжда и 60 евроДДС върху сумата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3