Решение № 6682 от 05.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3227/2023
- Вид
- Решение № 6682
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215 · Кодекс на труда
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6682 гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100503227 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 25024013/21.03.2022 г. по описа на СРС, депозирана от С. Е. С., както и по въззивна жалба, вх. № 25025577/25.03.2022 г по описа на СРС, депозирана от С. Н. П., и двете жалби срещу Решение № 20018452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. 21271/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.
Въззивникът и въззиваема страна С. Е. С. обжалва горепосоченото решение в частта относно уважения иск за издръжка на детето С. С. С., ЕГН **********, по отношение на неговото основание и уважен прекомерно висок размер, като твърди, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правила, при неправилна преценка на приетите по делото доказателства и неправилно прилагане на относимите материални разпоредби, касаещи материалните предпоставки за упражняването на правото на издръжка от малолетно дете и преценката за реализирането на задължението на неупражняващия родителските права родител да заплаща издръжка по СК съгласно неговите възможности, като излага съображения. Сочи, че повече от 169 лв. не може да отделя за издръжка на детето. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част и да се присъди издръжка на детето в минималния размер по 1 чл. 142, ал. 2 СК .
Въззивницата и въззиваема страна С. Н. П., лично и като законен представител на С. С. С., обжалва горепосоченото решение в частта, в която е отхвърлен искът за издръжка за горницата над 800 лева до пълния предявен размер от 1390 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до окончателното и заплащане. Твърди се, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно, като се излагат съображения. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъди пълният предявен размер от 1390 лв. месечно. Всяка от страните е подала отговор на съответната въззивна жалба, като я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Депозирани са и въззивни жалби на страните (въззивна жалба, вх. № 25063730/23.09.2022 г. по описа на СРС от С. П. и въззивна жалба, вх. № 25064987/29.09.2022 г. по описа на СРС от С. Е. С.) срещу Решение № 20055903/01.09.2022 г. по гр.д. № 21271/2020 г. на СРС, постановено в производство по чл. 250 ГПК. Въззивницата и въззиваема страна С. Н. П. твърди, че така постановеното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Сочи, че в мотивната част било постановено допълване на решението чрез добавяне на издръжка за периода 01.06.2019 г. - 01.06.2020 г., а в диспозитива, вместо към сумата от 16680 лв. да се добавят 9600 лв., се оказало, че се премахват реално присъдената за процесния период издръжка в размер на 16680 лв.
Въззивникът и въззиваема страна С. Е. С. твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Обжалва изцяло размера на присъдената издръжка за минал период, като счита, че същият е прекомерно висок. Моли да бъде отменено.
И двете страни са депозирали отговори на съответните въззивни жалби, като я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Депозирана е и въззивна жалба, вх. № 25003753/30.01.2023 г. по описа на СРС на С. Н. П. срещу Решение № 20072910/03.01.2023 г., постановено по гр.д. № 21271/2020 г. На СРС, постановено в производство по чл. 247 ГПК, с което е отхвърлено, направено с молба от 19.09.2022 г., искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 20055903/01.09.2022 г. по гр.д. № 21271/2020 г. на СРС.
Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валидни и допустими съдебни актове. Държавната такса за въззивното производство е внесена. По изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни, допустими и следва да се разгледат по същество.
2
С обжалваното Решение № 20018452 от 04.03.2022 г., в частта относно присъждане на месечна издръжка в полза на детето С. С. С., съдът е определил размера й на 800 лв., като е съобразил доходите и имуществото на ответника от една страна и обичайните нужди на детето за неговата възраст, от друга.
С обжалваното Решение № 20055903от 01.09.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, съдът е допълнил постановеното решение от 04.03.2022 г., като се е произнесъл по предявения иск по чл. 149 СК и е осъдил С. Е. С. да заплати на С. С. С. сумата от 9600 лв., представляваща издръжка за минал период - 01.06.2019 г. До 31.05.2020 г.
С обжалваното Решение № 20072910/03.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 21271/2020 г. на СРС, съдът е отхвърлил като неоснователна молбата по чл.
247 ГПК, като е пояснил, че в мотивите на решението по чл. 250 ГПК е конкретизирал как е формирана волята му.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:
Според разпоредбата на чл. 143 СК всеки родител е длъжен да издържа своите непълнолетни деца. Трайната съдебна практика възприема, че щом родителят е в трудоспособна възраст, той би могъл да реализира средства, с които да изпълнява задължението си за издръжка към непълнолетните си деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на дължимата издръжка е 1/4 от установената за страната минимална работна заплата или сума, равняваща се на 233,25 лева. Доколкото всеки родител е длъжен да издържа непълнолетните си деца, то всеки родител дължи издръжка, независимо от обстоятелството дали реализира доходи или не. Размерът на издръжката обаче във всеки конкретен случай е различна и се определя като се държи сметка за баланса между нуждите на детето и възможностите на дължащия такава.
В настоящия случай, относно възможностите на бащата С. С. да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, в хода на въззивното производство бяха събрани писмени доказателства, които сочат на реалните му такива. Съгласно представена декларация за материално и гражданско състояние от 02.06.2023 г., въззивникът получава месечен трудов доход в размер на 1800 лв., няма сключен граждански брак, няма алиментни задължения към други низходящи, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Съгласно представено по делото Удостоверение от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, чийто служител е бил С. С., както и справка за осигуряването на лицето от НАП, последният е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1600 лв. за периода 09.2020 – 11.2023 г. включително. От изискана по делото актуална справка за осигурителния доход на С. С., представена от НАП е видно, че същият не разполага с облагаем доход за периода 01.2024 – 07.2024 г., а за месец 08.2024 г. е начислен доход в размер на 998,18 лв. Налице са данни, че въззивникът и въззиваема страна С.
3
С. е командирован дългосрочно в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Белгия към настоящия момент.
Видно от справка – данни за осигуряването на майката на детето С. П., изготвена от НАП, последната е имала средномесечен облагаем доход в размер на 4890,88 лв. за периода 01.2023 г. - 10.2023 г.
При съобразяване възрастта и потребностите на детето (без специфични здравни потребности съгласно социален доклад, изготвен за нуждите на делото), материалните възможности на неговите родители, както и на факта, че детето е ученик, съдът определя, че във възможностите на бащата е да заплаща на детето си С. месечна издръжка в размер на 400 лева. Посочената сума е минимално изискуемата за издръжката на детето, без луксозните разноски, каквито са повечето, описани в исковата молба.
Въззивният състав не споделя довода на първоинстанционния съдия и на въззивницата, че трудовото възнаграждение на ответника е в много по-висок размер от декларирания, тъй като същият получавал командировъчни пари, които са 95 евро на ден. Според нормата на чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари при условията и в размери определени от Министерски съвет. По дефиниция командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудово правоотношение. Изплащането на командировъчни пари е с цел да се компенсират неудобствата, които работникът търпи при изпълнение на задачата извън мястото на работа и местоживеенето си. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 123/14.03.2011 г. по гр.д. №1167/2010 г. по описа на ВКС. Командировъчните не се изплащат срещу положен от работника труд, а са допълнителни пари, които се дават от работодателя на работника като текущ разход и са извън брутното трудово възнаграждение на работника.
Ето защо следва да се отмени Решение № 20018452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. 21271/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, в ЧАСТТА, в която С. Е. С., ЕГН **********, е осъден на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, да заплаща на С. С. С., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител С. Н. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 400 (четиристотин) лева до уважения размер от 800 (осемстотин) лева, считано от 01.06.2020 г. до настъпване на причина за нейната отмяна или изменение, ведно със законната лихва от момента на забава на всяка вноска до окончателното изплащане, като вместо това се постанови, че се отхвърля искът за разликата над 400 лв. до пълния предявения размер от 1390 лв., считано то 01.06.2020 г., като неоснователен.
Следва да се отмени Решение № 20018452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. 21271/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, и в ЧАСТТА, в която С. Е. С., ЕГН ********** е осъден, на основание 4 чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса над сумата в размер на 768 лв. Това е така, тъй като държавната такса върху месечната издръжката на детето в размер на 400 лв. след датата на завеждане на исковата молба, е в размер на 576 лв. (400х36х4%=576 лв.), а държавната такса върху издръжката на детето за минало време (въпреки, че СРС е пропуснал да събере такава) е в размер на 192 лв. (400х12х4%=192 лв.), т.е. общият размер на държавната такса върху месечната издръжка след датата на завеждане на исковата молба и държавната такса върху издръжката на детето за минало време е в размер на 576+192=768 лв.
Ето защо настоящият съд отменя първоинстанционното решение и в частта, в която С. С. Е. С., ЕГН ********** е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса над сумата в размер на 768 лв. до 1152 лв.
По въззивни жалби на страните (с входящи №№ 25063730, 25064987) срещу Решение № 20055903/01.09.2022 г. по гр.д. № 21271/2020 г. на СРС, постановено в производство по чл. 250 ГПК и въззивна жалба № 25003753/30.01.2023 г. на С. Н. П. срещу Решение № 20072910/03.01.2023 г., по гр.д. № 21271/2020 г. на СРС, постановено в производство по чл. 247 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси наймного за една година преди завеждане на иска. Началният срок на издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл. 143 ал. 1 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на детето си или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите му. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на детето за този период. В конкретния случай бащата на детето не е плащал издръжка на детето. Предвид определения по-горе минимален месечен размер на издръжката от 400 лв., искът по чл. 149 СК следва да бъде уважен до размера на 4800 лв. за периода от 01.06.2019 – 31.05.2020 г., като за разликата до претендирания размер от 16680 лв., следва да бъде отхвърлен. Следователно въззивна жалба с вх. № 25064987/29.09.2022 г. на С. Е. С. се явява частично основателна, а обжалваното решение следва да бъде частично отменено.
Разпечатката съдържа 39 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8830e37-ffd3-4677-9c3c-ed91461cb9ed