Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 279 от 13.07.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 733/2020
Вид
Определение № 279
Подписан
13.07.2020
Състав
Веселин Славов Пенгезов, Атанаска Иванова Китипова-Янева, Десислав Светославов Любомиров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 279

13.07.2020 г.

Апелативен съд - София

Град

5-ти наказателен

На 13.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин С. Пенгезов

Десислав С. Любомиров

Атанаска И. Китипова-Янева като разгледа докладваното от Веселин С. Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000600733 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения И. Я. Я. чрез служебния му защитник- адв. Св. И. срещу определение от 01.07.2020 г. на СГС, НО, 7-ми състав, постановено по ч.н.д. № 1834/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Я. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда от 06.03.2017г. по НОХД № 5728/ 2016 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав.

В жалбата се твърди, че съдът е подходил избирателно при оценката на наличните доказателства, игнорирайки тези, в полза на осъденото лице.

Сочи се още, че корекционната работа с осъдения Я. се води формално, видно и от плана на присъдата, съгласно който не е предвидено включването в никакви курсове или индивидуални и общи занимания, насочени към корекция на проблемните зони. Предвид горното се настоява, че определението е постановено без да е съобразено с наличните по делото данни и обстоятелства, с оглед което се поддържа искане за отмяната му и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

СГС е бил сезиран от лишения от свобода И. Я. с молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, наложено му по НОХД № 5728/ 2016 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав. При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно освобождаване.

Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 4 години, 2 месеца и 14 дни/, с оглед оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, както и показателите на риска от вреди за обществото и рецидив- 99 точки /отчетени във високи стойности/, не са налице убедителни доказателства, че осъденият Я. се е поправил или е направил всичко зависещо от него за да постигне убедителен резултат в тази насока. Обстоятелството, че отначало на изтърпяване на наказанието, стойностите на риска от рецидив са непроменени и са фиксирани във високия регистър, е показателно, че не са отбелязани никакви успехи в тази насока, което от своя страна води и до извода за неблагоприятна прогноза за бъдещата ресоциализация на осъденото лице. Действително по делото има данни, че лишеният от свобода е полагал труд, участвал е в турнир по футбол в затвора и е бил записан за учебната 2017/2018г., но е констатирано, че същият не е посещавал учебни занятия, което на свой ред свидетелства за непостоянство и неполагане на достатъчно усилия в поправителния процес. Настоящият съд акцентира на отбелязаното в изготвения Доклад от ИСДВР, установяващ, че осъденият Я. не умее да разпознава проблемите и е без адекватен репертоар за разрешаването им, невъзможност за адекватно разпределяне на бюджета, не осъзнава последствията и вредата от криминалното си поведение. Трудностите, свързани с идентифициране и дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за решаването им, както и фактът, че стойността на риска от рецидив е във високия регистър, навеждат на извода, че не е постигната съществена положителна промяна в отношението на осъденото лице към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Именно затова и решаващият съд е наблегнал, че през остатъка от престоя му в затвора, с осъденото лице следва да бъдат провеждани по-интензивни превъзпитателни мероприятия с цел промяна в отношението му към правонарушението, осмисляне на собствено обществено-приемливо поведение, съчетано с формиране на мотивация за законосъобразен начин на живот. Изтъкнатите в жалбата срещу определението на СГС доводи не дават основания за отмяна на първоинстанционното определение. Твърденията, застъпени в жалбата, че никой не работи с осъдения, не са нови, те са били поставени и пред първоинстанционния съд, като същите не кореспондират с писмените материали в затворническото му досие, според които се полагат усилия за неговото превъзпитаване. В този смисъл, правилно първостепенният съд е акцентирал на приложения план към присъдата, в който са отразени дефицитните зони, предвидени са конкретни цели и задачи, с посочване на начина на постигане, респективно отговорният служител и срока, в който следва да бъдат постигнати. Нещо повече, самият план е с дата 17.09.2019г. и е с фиксирана продължителност една година.

Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Я. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.07.2020 г., постановено по ЧНД № 1834/2020 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./ 2./ Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________