Определение № 2991 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 01.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20231000500058 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 75899/14.11.2022 г., подадена от М. Д. Д. с ЕГН:********** срещу определение № 10603/24.10.2022 г., постановено по гр. дело № 13972/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е прекратено производството по делото в частта му срещу Софийския районен съд.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно при грубо погазване на закона на съдия от мафията С. С., получил поръчка да прекрати делото, поради което моли апелативния съд да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото на друг съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия – както било заведено делото по чл. 2в ЗОДОВ – нарушено европейско право и с претенции по 24 500 лв. частични искове и не подсъдно на Софийски градски съд.

Излага съображения, че определението било постановено от незаконен състав; че било нарушено правото на Европейския съюз, включително и практиката на Европейския съд, както и Конституцията на Република България за справедлив и безпристрастен съдебен процес; че настоящото дело нямало нищо общо с дело 8808/2020 г. и че не било подсъдно на Софийски градски съд, а на друг равен на Софийски районен съд.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за 1 основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по подадена от частния жалбоподател искова молба с вх. № 28044/19.11.2021 г., с която са предявени срещу Софийския районен съд и Р. К. няколко осъдителни искове, както следва, съгласно петитума на исковата молба: - частичен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 29 500 лева като част от 3 500 000 лева, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба за нарушено право по чл. 32 КРБ; - иск за 5 000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди - „лекарства и лечения, усилена храна“, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба; - частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подронване името и авторитета чрез публично разгласяване на материали от досъдебното производство при презумпция за невиновност в размер на 29 500 лв. като част от 3 000 000 лв., ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърди, че на 21.02.2020 г. в съдебна зала в Софийски районен съд по н. ч. дело № 2504/2020 г. с предмет вземане на първоначална мярка за неотклонение по пр. пр. № 20/20 г. с председател А. М., по което ищецът бил обвиняем, било нарушено правото му по чл. 32 КРБ, съгласно което никой нямал право да бъде сниман и пр. без негово съгласие. Ищецът бил сниман и фотографиран в съдебната зала без негово съгласие, като материалите били публикувани и излъчени.

По делото е приложена искова молба на частния жалбоподател с вх. на СГС № 85471/20.08.2020 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 8808/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Видно от съдържанието на исковата молба, същата е напълно идентична – и в двете й части (обстоятелствена част и петитум), с настоящата искова молба, с единствената разлика, че по последната исковете са насочени не само срещу Софийски районен съд, но и срещу още един ответник – Р. К..

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че след извършена служебна проверка било установено, че искова молба от същия ищец, със същото съдържание, срещу единия от ответниците – Софийски районен съд, е била подадена и постъпила в СГС с вх. № 85471/20.08.2020 г. и по нея било образувано гр. дело № 8808/2020 г. на Софийски градски съд, I-21 състав. Налице било последващо образувано дело с идентичност на една от страните, със същото искане и на същото основание, поради което следвало последващо образуваното гр. дело № 13972/2021 г. на СГС да бъде частично прекратено в частта му срещу Софийския районен съд.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира определението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, тъй като производството по делото е прекратено по отношение на единия ответник (Софийски районен съд) при нередовна искова молба съобразно изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.

С предходно заведената искова молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 8808/2020 г. но СГС, исковете са насочени само срещу един ответник – Софийски районен съд с конкретно посочени суми, за които се претендира да бъдат заплатени на ищеца, като 2 два от трите иска за заплащане на главница са предявени като частични. В настоящия случай обаче (макар и исковата молба да е идентична с предходната по основание и размери на исковете, включително и това, че два от исковете са предявени също като частични), исковите претенции са насочени срещу двама ответника – Софийски районен съд и Р. К., при което и при така формулирания петитум на исковата молба, не е ясно срещу кой ответник каква сума се претендира или се иска солидарното им осъждане, а по отношение на частично предявените искове не е ясно и това дали те касаят същата част от вземането, която е предмет на предходната искова молба или се отнасят до различни части от вземането.

Първоинстанционният съд е следвало по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да даде ясни и конкретни указания в горепосочения смисъл за отстраняване на тези нередовности на исковата молба, след което да прецени дали те са изпълнени от ищеца или не в указания срок и в зависимост от което или да върне исковата молба като нередовна, или да извърши преценка относно допустимостта на предявените искове, вкл. дали са налице предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК при съобразяване и с т. 3 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС относно частично предявените искове, което обаче не е сторено и наличието на нередовна искова молба препятства извършването на преценката за допустимост на предявените претенции. Също така, едва след конкретно установена цена на исковете, следва да бъде извършена преценка и относно родовата подсъдност на претенциите съгласно чл. 103 и чл. 104, т. 4 ГПК.

По така изложените съображения, определението в обжалваната му част следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд, същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно гореизложените мотиви.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 10603/24.10.2022 г., постановено по гр. дело № 13972/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е прекратено производството по делото в частта му срещу Софийския районен съд.

Връща делото на Софийски градски съд, същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите към настоящото определение като съдът по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК даде на ищеца ясни и конкретни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, след което да прецени дали те са изпълнени или не в указания срок и в зависимост от което или да върне исковата молба като нередовна, или да извърши преценка относно допустимостта на предявените искове, вкл. дали са налице предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК при съобразяване и с т. 3 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС относно частично предявените искове, а така също и в случай на конкретно установена цена на исковете да извърши преценка и относно родовата подсъдност на 3 претенциите съгласно чл. 103 и чл. 104, т. 4 ГПК.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4