Решение № 230 от 22.07.2025, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 992/2024
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 22.07.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. гр.Велинград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. Т.А при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело № 20245210100992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
Предявени са от И. Ш. К., ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.**********, против С. Ш. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ************* и с адрес за призоваване: кв.Крушата, общ.Сърница, кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС, за определяне на реалното ползване на следния недвижим имот, находящ се в град Сърница, ул.“******, а именно:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, на застроена площ от 90 кв.м., ведно с СТОПАНСКА СГРАДА - плевня на 40кв.м., които сгради са построени в парцел IV, отреден за имот пл.№ 316, кв. 36 по плана на град Сърница, и с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС, за осъждане на ответника С. Ш. К. да им заплати обезщетение за ползването на 7/8 ид.части от процесните имоти, считано от 17.11.2022 г. в размер на 350лв. месечно, от които 50 лв. месечно, представляват обезщетение за ползването на 1/8 ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 300 лв., представляващи обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО 6/8 ид.ч. или за 20 месеца, до датата на подаване на настоящата искова молба в общ размер на 7000 лв., от които 1000 лв., представляващи обезщетение за ползването на 1/8 ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 6000 лв., представляващи 1 обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО 6/8 ид.ч., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска.
Ищците излагат, че притежават 7/8 ид.части от процесния недвижим имот, който е построен в поземлен имот общинска собственост. Твърдят, че са собственици на 6/8 ид.части от процесните сгради, придобити в режим на СИО, а 1/8 ид.част е придобита от първия ищец по наследствено правоприемство от Ш.Х. К.. Излагат, че останалата 1/8 ид.част от жилищната сграда и стопанската постройка е собственост на ответника по наследство от общия наследодател на първия ищец и ответника. Сочат, че жилищната сграда се състои от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж.
Стопанската постройка се ползва като складово помещение за инвентар и отоплителни материали. Твърдят, че до края на 2021 г. в жилищната сграда на първия етаж е живяла Е.С. К.- майка на ищеца И. Ш. К. и ответника, която след това се преместила в семейното жилище на двамата ищци, защото имала нужда от ежедневни грижи до смъртта си настъпила на 24.09.2023 г.. Сочат, че на втория етаж живее ответникът, а след като Е. К. се преместила при тях, ответникът е заел и две от стаите в първия етаж, обитавани до тогава от нея, в които поставили свои вещи. Излагат, че взаимоотношенията между страните са обтегнати и си кореспондират само писмено. Твърдят, че през ноември 2022 г. изпратили на ответника писмена покана да им заплати обезщетение за ползването на 7/8 ид.части от имота в размер на 350 лв. месечно, които части са тяхно притежание. На 17.11.2022 г. ответникът им отговорил, че ползва само една стая от жилището и 3 кв.м. от стопанската постройка и затова не им дължи обезщетение, като заявеното от него не отговаря на истината. Предвид изложеното молят предявените искове да бъдат уважени. Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който счита, че исковата молба е нередовна. Заявява, че обитават една стая от втория жилищен етаж, съставляваща северозападната част от етажа, и че ищците имат ключ за стаите от целия първи етаж от къщата, от входната врата, както и от стопанската сграда-плевня, а той ползва около три кв.метра за складиране на гумите за колата и инвентар, т.е. той ползва ид.част в рамките на притежавания от него дял. Нещо повече той и съпругата му живеят и работят в Исландия от 6 /шест/ месеца и реално през този период жилището е 2 необитаемо. Счита, че исковата претенция по реда на чл.31, ал. 2 от ЗС за обезщетение при ползване лично е неоснователна и моли да се отхвърли.
Твърди, че ползва една стая от втория жилищен етаж от жилищната сграда, т.е. ползва вещта в неговия обем и права, а именно в рамките на 1/8 ид.част, а за останалите помещения от втория и от първия жилищен етаж той няма достъп до тях, тъй като са заключат от ищците и ключовете са в тях.
Поддържа, че първият етаж от къщата е негоден за обитаване, тъй като няма ток, вода и е с паднала мазилка. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За безспорно между страните е обявено обстоятелството, че ищците притежават общо 7/8 ид.части от процесния недвижим имот, като са собственици на 6/8 ид.части в режим на СИО, а 1/8 ид.част е придобита от първия ищец по наследствено правоприемство от Ш.Х. К., като останалата 1/8 ид.ч. е собственост на ответника по наследство от Ш.Х. К..
С протоколно определение от проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание, е допуснато намаляване на предявените искове от И. Ш.
К., ЕГН **********, и С. А. К., с ЕГН **********, и двамата с адрес: град Сърница, ул. „*****“ № 3, против С. Ш. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Сърница, *************, с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС, за осъждане на ответника С. Ш. К. да им заплати обезщетение за ползването на 7/8 ид.части от процесните имоти, считано от 17.11.2022 г. в размер на 350лв месечно, от които 50 лв. месечно, представляват обезщетение за ползването на 1/8 ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 300 лв., представляващи обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО 6/8 ид.ч. или за 20 месеца, до датата на подаване на настоящата искова молба в общ размер на 7000 лв., от които 1000 лв., представляващи обезщетение за ползването на 1/8 ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 6000 лв., представляващи обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО 6/8 ид.ч. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска, на 299.82лв месечно, от които 42.83лв. месечно - обезщетение за 1/8 ид.част, притежавана от И. Ш. К. по наследство и 256.99лв. месечнообезщетение за притежаваната от ищците в режим на СИО 6/8 ид.части от процесния имот, до 3 датата на подаване на настоящата искова молба в съда общия размер на горната претенция възлиза на 6425.44лв, от които 917.92лв. - обезщетение за 1/8 ид.част, притежавана от И. Ш. К. по наследство и 5507.52лв.обезщетение за притежаваната от ищците в режим на СИО 6/8 ид.части от процесния имот, ведно със законната лихва, считано о т датата на подаване на иска, като на основание чл. 233 ГПК производството по гр.дело № 992/2024 г. за разликата между първоначално предявения размер до така намаления, поради отказ от исковете е прекратено.
От разпита на свидетеля А. И.ов К.- син на ищците, племенник на ответника, се установи, че повече от три години баща му няма достъп до процесния имот. От показанията му се установява, че ответникът пречи на ищците да влизат в къщата и че нямат ключове за нея. Свидетелят излага, че къщата е двуетажна къща с по четири стаи на етаж. Твърди, че на втория етаж две стаи са заключени от ищците, а другите две стаи са заключени от ответника. На правия етаж в две от стаи живеела баба му, а другите две стаи били пълни с неща на ответника- кашони, печки, покъщнина и т.н.. Излага, че последно е влизал с майка си в самата къща на 23.09.2023 г.. Сочи, че след като баба му се разболяла ответникът заявил, че имотът е негов и казал, че нищо никой не може да му направи.
От разпита на свидетелката Ф.С.А. дъщеря на ответника, се установи, че към момента родителите й от една година работят и живеят в Ирландия.
Свидетелката твърди, че преди да отидат в Ирландия родителите й живеели в процесния имот, като използвали на втория етаж две стаи. Сочи, че къщата е на два етажа- на първия етаж са четири стаи, като една от стаите е обособена като мазе и родителите й използват 1/3 от нея където си държат буркани, консерви и такива неща. Излага, че на втория етаж са четири стаи, като родителите й използват две стаи на този втори етаж, в едната стая спят, а другата я използват за багаж. Твърди, че родителите й живеят в процесната къща по този начин откакто са се оженили. Сочи, че стаята, в която спят има печка и мивка, която ползват за готвене и баня и тоалетна. Излага, че се заключва външната врата на жилищната сграда, за която има два ключа, като ответника имат достъп до един от тях, който стои в електрическото табло за общо ползване на всички. Твърди, че от една-две седмици ключа не е в таблото и не може да го ползват. Излага по отношение на стопанската сграда, че баща й има туби и резачка и не е абсолютно цялата сграда заета, но в 4 момента е заключена от родителите й.
От приетата без възражения съдебно-техническа експертиза се установява, че предмет на разпределяне ползването им са Двуетажна масивна сграда с ограждащи стени от тухла, дървен гредоред на подовете и покривната конструкция, с функционално предназначение Жилищна сграда - със застроена площ от 90,00 кв. м. Същата е с обособени два надземни жилищни етажа с общ вход и представляващи- първи надземен етаж от коридор, три помещения обособени за живеене и помещение за склад, с начин на достъп от външен вход към дворното място и полезна площ от 65,05м.кв.. Втори надземен етаж от коридор и четири помещения обособени за живеене, открита тераса, с начин на достъп от вътрешно дървено стълбище от дъното на коридора на първия етаж и полезна площ от 65,46м.кв.. Втората сграда представлява Двуетажна полумасивна сграда с функционално предназначение - обор на I етаж и плевня на II етаж със застроена площ от 40,00кв. м. и състояща се от -първи етаж, обор с ограждащи стени от каменна зидария и дървен гредоред на тавана, с начин на обслужване от един външен вход от към дворното място и полезна площ от 28,70м.кв. и втори етаж, плевня с ограждащи стени от дъсчена обшивка и двускатен дървен покрив, покрит с ламарина с достъп от летвена врата към западната улица и полезна площ 38,22м.кв.
Възможни варианти, които експертизата предлага за разпределение на реалното ползване на Двуетажна масивна сграда с функционално предназначение - Жилищна сграда, построена в УПИ-1У-316 - общински в кв.36 по плана на гр.Сърница:
I вариант Обща разгъната полезна площ - 130,51 м.кв.(7/8 ид.ч. = 114,19м.кв. 1/8 ид.ч. = 16,32м.кв.)
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 111,27 м.кв. за ищците - в по малко от квотата си с 0,07м.кв.
Б/ Реално ползване, оцветено в червено от 13,54 м.кв. за ответника-в повече от квотата си с 0,07м.кв.
В/ Общо ползване, оцветено в жълто от 5,70м.кв.
II вариант
Обща разгъната полезна площ - 130,51 м.кв.(7/8 ид.ч. = 114,19м.кв. 1/8 5 ид.ч. = 16,32м.кв.)
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 90,88 м.кв. за ищците - в по малко от квотата си с 11,36м.кв.
Б/ Реално ползване, оцветено в червено от 15,72 м.кв. за ответника-в повече от квотата си с 11,36м.кв.
В/ Общо ползване, оцветено в жълто от 23,91 м.кв.
Експертизата предлага един възможен вариант за разпределение на реалното ползване на Двуетажна полумасивна сграда с функционално предназначение - обор на I етаж и плевня на II етаж със застроена площ от 40,00кв. м., построена в УПИ IV-316 - общински в кв.36 по плана на гр.Сърница
Обща разгъната полезна площ - 66,92 м.кв.(7/8 ид.ч. = 58,56м.кв. 1/8 ид.ч. = 8,36м.кв.)
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 57,56 м.кв. за ищците Б/ Реално ползване, оцветено в червено от 7,36 м.кв. за ответника В/ Общо ползване, оцветено в жълто от 2,00м.кв.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че процесния имот представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 90 кв. м, ведно със СТОПАНСКА СГРАДА плевня от 40 кв. м., находящ се в гр. Сърница, ул.“Свобода “ № 37, които сгради са построени в имот № 316, кв. 36 по плана на гр. Сърница, който имот е общинска собственост. Жилищната сграда се състои от четири стаи на първият етаж и четири стаи на втори етаж. Къщата е масивна тухлена сграда с гредоред и дървено стълбище между двата етажа, от което стълбище се излиза до сервизно помещение - тоалетна. В коридора на първият етаж се съхранява багаж на ответника. Варовата мазилка от тавана на една от стаите е паднала. В една от стаите на вторият етаж се съхранява имущество на ответника. В двора на недвижимият имот се съхраняват дърва на ответника, паркиран е и лекият му автомобил. Стопанската сграда е дървена, заключена с катинар. Месечната наемна цена на 7/8 ид.част от процесният имот възлиза общо на 299.82 лв. и се образува от: Месечна наемна цена на 7/8 ид.част от Първи етаж -126.00 лв;