Определение № 2883 от 17.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5103/2025
- Вид
- Определение № 2883
- Подписан
- 17.09.2025
- В сила
- 17.09.2025
- Състав
- Иван Коев, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2883 гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Коев
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20251100605103 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 18.07.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, постановено по н.ч.д. № 16225/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено постановление от 15.10.2024 г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15044/2018 г. по описа на 05 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 49904/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно, като се прави искане за неговата отмяна. Излагат се обстойни доводи, че дадените от първоинстанционния съд указания за предприемане на действия по разследването са неправилни, тъй като вече са били извършени, а други не са свързани с предмета на доказване по делото. В протеста се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е посочил, че не са проверени твърденията на С.Ц.в, че други лица от отдел Търговски са имали достъп до помещението на отдел Производство, че не са разпитани всички служители и че не е проверено и установено, че и други служители на фирмата са влизали в помещението и са имали достъп до производствения процес. Пояснява се, че в постановлението за прекратяване тези обстоятелства са подробно анализирани. Изтъква се и несъгласие с изводите на съда относно записът от видеокамерите на магазин Зора, а именно твърдението, че не е оценен и използван за извършване на разпознаване. Според представителя на държавното обвинение са събрани достатъчно доказателства, на базата на които по вътрешно убеждение е постановен прокурорският акт. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение на Софийски районен съд в посочената част и постановлението на Софийска районна прокуратура за 1 прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Пред Софийски районен съд е било обжалвано постановление на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Софийски районен съд, преди да провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК, е извършил необходимото да се увери, че са налице процесуалните предпоставки да стори това, т.е. да е налице жалба, изходяща от лице, имащо качеството на пострадал и срещу акт, подлежащ на обжалване. Изводът му, че подадената жалба изхожда от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК е правилен, доколкото същата е била депозирана от лице, което е разполагало с правен интерес да обжалва атакуваното постановление на Софийска районна прокуратура.
Производството е образувано и водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Престъплението по този текст е систематично поставено в Раздел IV на Глава V от НК, която е озаглавена "Престъпления против собствеността" и защитава субектите, чиито права пряко и непосредствено са засегнати с извършеното престъпление.
Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната инстанция, а изводът в депозирания протест за непълнота на доказателствения материал по делото са незаконосъобразни. В хода на досъдебното производство не са изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства, налице са съществени пропуски, констатирани от проверявания съд, които са отстраними към настоящия момент. В този смисъл съдията - докладчик, проучил събраните на досъдебното производство доказателства, аргументирано е изложил съображенията си защо приема извода на наблюдаващия прокурор за липса на осъществен състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК за необоснован, с които въззивната инстанция изцяло се съгласява.
Според настоящият състав правилно и обосновано е прието от контролирания съд, че в хода на проведеното разследване не са извършени всички необходими и възможни действия по разследване за разкриване обективната истината по делото и не са събрани и обсъдени възможните доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав се съгласява с извода на районния съд, че крайният извод на прокурора за липса на достатъчно данни за извършване на престъпление от общ характер, е постановен при непълнота и незадълбочен анализ на доказателствата. Нещо повече, съдът в пълна степен споделя и направения от първостепенния съд, че по делото се установяват и данни за наличието на евентуално осъществени състави и на други престъпления от общ характер, различни от проведеното до момента разследване по чл. 209, ал. 1 от НК. Противно на застъпената в протеста теза, от постановлението на прокурора, с което наказателното производство е прекратено, не може да се проследи формирането на волята на решаващия орган. Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат 2 приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния случай убеждението на прокурора не е намерило мотивиран израз. Това е така, защото без да са изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства и без подробна аргументация, прокурорът е стигнал до извода, че няма данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, както и за друго такова от общ характер, с оглед на което и е прекратил наказателното производство.
Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд, в което е констатирано, че формираното вътрешното убеждение на наблюдаващият прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и обективност на разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2025 . на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, постановено по ЧНД № 16225/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено постановление от 15.10.2024 г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15044/2018 г. по описа на 05 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 49904/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3