Решение № 362 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110117166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т***** срещу Е. С. Ц. и Ч. Е. Я., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят на ищеца за имот, находящ се в ****, с аб. № ****, съобразно квотите им в съсобствеността върху процесния имот (по половината) следните суми:

Е. С. Ц. - 352,35 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до посочения топлоснабден имот за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното й заплащане; 55,31 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г.; 17,95 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното й заплащане; 4,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г.;

Ч. Е. Я. - 352,35 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до посочения топлоснабден имот за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното й заплащане; 55,31 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г.; 17,95 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното й заплащане; 4,22 лв., представляваща мораторна лихва върху 1 задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици през периода 01.05.2021 г. - 31.07.2022 г. на процесния имот, находящ се в ****, с аб. № ****, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „**** на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ч. Е. Я., с който оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът излага становище за нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно за какъв вид топлинна енергия се претендира плащане – за отопление, подгряване на вода или сградна инсталация, както и за неяснота на петитума й. Сочи, че не е получавал сметки за топлинна енергия, тъй като представените от ищеца справки били адресиран до адрес, различен от неговия. Оспорва в имота да са доставени сочените от ищеца количества топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., респективно дължимостта на начислените от ищеца суми. Излага съображения, че процесният топлоснабден имот не се е обитавал и той не е имал достъп до него по време на делото за делба между него и другата ответница, за което лично е уведомил топлоснабдителното дружество и топлинния счетоводител. След като достъп му бил предоставен, той осигурил достъп за реален отчет на измервателните уреди на отоплителните тела и водомера за топла вода, при което са снети нулеви показания от уредите. Възразява се срещу начисляването на топлинна енергия за сградна инсталация, тъй като липсвали данни за топлинен товар, без които претенцията за отопление на общи части и сградна инсталация е необоснована. Сочи се, че методиката за дялово разпределение, отнасяща се за процесния период, е отменена от ВАС. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. С. Ц., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. П. П., е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между нея и ищеца, както и на валидно правоотношение между етажната собственост и „***. Поддържа, че няма качеството „битов клиент“ по смисъла на закона и дадената легална дефиниция съгласно §1, т. 2а от ЗЕ. Оспорва приложения договор между **** и етажната собственост, представителната власт на 2 лицето, което се е подписало като представляващ този договор, приложения протокол от Общо събрание на етажните собственици, както и представените съобщения към фактури. Сочи се, че не се установява релевантна връзка между представените протокол от Общото събрание на ЕС и акта за собственост, тъй като касаят различни имоти. Оспорва се да е била извършена реална доставка на топлинна енергия през процесния период. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.

111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва исковете и по размер. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че ищецът е съобразил исковата молба с изискванията за редовност, като е изложил точно фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции, както и конкретно е формулирал искането си към съда.

Посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период. С оглед на периодичния характер на заявените искови претенции, не е необходима конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната сума в рамките на заявения период, както и на отделното количество топлинна енергия за този период. Поради това, претенциите на ищеца, заявени с исковата молба, са ясни и конкретизирани, като са изложени обстоятелства, на които ищецът основава своите искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното от ответницата Е. С. Ц. възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице 3 собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл.

153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела 4 на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.