Решение № 3735 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3735 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110150555 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от Ц. И. Т. срещу „С.в.“ АД за признаване за установено, че ищцата не дължи принудително изпълнение на „С.в.“ АД сумата от 1092,36 евро/2136,48 лева – главница, ведно със законна лихва от 05.09.2014г. до изплащане на вземането, 486,35 евро/951,21 лева – мораторна лихва за периода от 26.11.2008г. до 03.06.2014г., 104,52 евро/399,84 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №48781/2014 г. по описа на СРС, и предмет на изп. дело №1799/2024 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. №*** на КЧСИ; поради изтекла погасителна давност.

Ответникът признава иска. Твърди, че изп. дело е прекратено с постановление от 15.12.2025 г. и намира, че настоящото също следва да се прекрати, доколкото не претендира сумите от длъжника.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че оспорваните суми са удостоверени в изпълнителен лист от 30.01.2015 г., , издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №48781/2014 г. по описа на СРС, по който правото на принудително изпълнение е погасено по давност към датата на подаване на искова молба. Не се спори, че към датата на предявяване на иска – 31.10.2025 г., е висящо на изп. дело №1799/2024 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. №*** на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителния лист, както и че в хода на процеса по молба на ответното дружество-взискател е прекратено изпълнителното производство, съгласно Постановление за прекратяване от 15.12.2025 г. на ЧСИ С.Х., с рег. №*** на 1

КЧСИ. При това положение съдът приема исковата претенция за основателна.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца заявената в срока по чл. 81 от ГПК и доказана съдебна разноска за сумата 71,33 евро/139,50 лева – платена държавна такса.

Съдът счита, че за извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази наличието на изпълнителен титул.

Изпълнителният лист е в държане на кредитора към датата на предявяване на иска, но и към приключване на съдебното дирене, поради което винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на удостоверените в него парични вземания (вж. Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 5/05.01.2026 г. по к. ч. т. д. № 2313/2025 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и цитираната там съдебна практика).

Ответникът трябва с извънсъдебното си поведение да не е създал никакви предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като други доказателства страната не представя в подкрепа на доводите по чл.

78, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.в.“ АД, с

ЕИК:********, че Ц. И. Т., с ЕГН:**********, не дължи принудително изпълнение на сумата от 1092,36 евро/2136,48 лева – главница, ведно със законна лихва от 05.09.2014г. до изплащане на вземането, 486,35 евро/951,21 лева – мораторна лихва за периода от 26.11.2008г. до 03.06.2014г., 104,52 евро/399,84 лева – съдебни разноски по изпълнителен лист от 30.01.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №48781/2014 г. по описа на СРС, на основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.

124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:********, да заплати на Ц. И. Т., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 71,33 евро/139,50 лева – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2