Определение № 1471 от 10.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1471 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Н. Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501149 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Н. В. Д. чрез адв. И. Р. против постановление от 01.09.2025 г., постановено по изп.д.№ 22/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Сандански.

Жалбоподателят счита изводите на ДСИ в обжалваното постановление за неправилни, постановени в нарушение на процесуалните и материалноправните норми, обуславящи неговата незаконосъобразност.

Сочи, че от данните по изпълнителното делото е видно, че до образуването му на 11.3.2025 г. в продължение на близо 2 години от влизане в сила на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист, длъжникът не е изпълнявал задължението си за плащане на присъдената издръжка. Такава не е платил и непосредствено след образуване на изпълнителното дело, като това е сторил едва на 11.8.2025 г., когато е превел сумата от 7 540 лв. След образуване на изп.дело се е опитал да въведе в заблуждение ДСИ представяйки платежни нареждания, които не касаят плащане на издръжката, за което е образувано принудителното изпълнение т.е. позовал се е на неосъществено плащане, за да поиска прекратяване на изп. дело.

Сочи, че издръжката е дължима ежемесечно до 01.04.2026 г. т.е. не само за минало, но и за бъдеще време, което не е отчетено от ДСИ припостановяване на атакувания акт. Плащането на сумата за минало време и то след образуване на изпълнителното производство не е сред основанията в 1 чл. 433, ал. 1 т. 1-8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. За събиране на вземането законът е предвидил обезпечителни мерки, налагането на които като взискател е посочил, а с последващата им отмяна от ДСИ вземането на взискателя е останало необезпечено.

Счита, че с наложените мерки не е налице свръх обезпеченост съгл.

442а, ал. 1 ГПК и мерките не са несъразмерни, поради което е неприложима ал. 2 на чл. 442а от ГПК за тяхното вдигане. Видно от банковите сметки на длъжника по същите почти не постъпват парични преводи; длъжникът не притежава недвижими имотш, а единственото имущество, което притежава е 2-та бр. МПС-та, на които е наложен запор, но все още не е извършен опис.

Неправилно ДСИ приемал, че неявяването на взискателя е основание за неизвършване на описа. По-скоро сочи, че длъжникът не ги е представил за извършването му и по този начин е възпрепятствал извършването му, което не е съобразено от ДСИ. ДСИ по начина, по който действа затруднява защитата на правоимащото лице Обезпечителните мерки са затова обезпечителни – за да гарантират на взискателя, че ще получи плащане на цялото задължение от длъжник. Моли да се отмени атакуваното постановление.

Насрещната страна не изразява становище по жалбата.

В становището си придружващото изпращането на жалбата в БлОС, ДСИ изразява становище за неоснователност на същата. Сочи, че релевантно за случая съгласно чл. 433, ал. 3 във вр. с чл. 442а от ГПК е преценката обезпечителните мерки и предприетите изпълнителни способи да са съразмерни с размера на задължението, при която следва да се отчетат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

Сочи, че в настоящото дело с изключение на допуснатото неплащане на месечната издръжжка, с оглед възражението от длъжника за добросъвестното й заплащане длъжникът е поискал изготвяне на сметка за размера на дълга, след което е платил дълга изцяло. Лихва за забава не се дължи, тъй като такава не фигурира в изпълнителния лист, поради което и в сметката не е включена такава. Задължението е за ежемесечно плащане на издръжка и не подлежи на авансово плащане

Неправилна счита констатацията в жалбата, че с обжалваното постановление се прекратява изпълнителното производство, тъй като видно от 2 обжалваното постановление са прекратени само посочените в него способи, а наложените запори като следствие от прекратяването са вдигнати по см. на чл.

433, ал. 3 от ГПК. Посочва, че приложеният в хода на производството способ за изпълнение – запор върху платежната сметка за електронни пари в „Изипей“, АД, гр. София не е прекратен и същият не е вдигнат като в течение на производството взискателят може да посочи и други начини на изпълнение. Счита, че не се разбира същността на изпълнителния процес като съвкупност от способите за изпълнение в него като всеки изпълнителен способ представлявал един мини изпълнителен процес, който се развивал при спазване на строги правила, за неспазването на които отговорността се носи от съдебния изпълнител. Чрез тези способи се постига целта на изпълнителния процес за принудително удовлетворяване на взискателя, по арг. от чл. 426, ал.

2 от ГПК. По тези съображения счита жалбата за неоснователна.

За произнасянето по жалбата БлОС съобрази материалите по изпълнителното дело с № 22/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Сандански, от които се установяват следните факти:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Н. В. Д. срещу И. Х.

С., въз основа на изпълнителен лист, видно от който И. С. е осъден да й заплаща издръжка в размер на 260 лв. месечно за срок от 3 години, считано от 01.04.2023 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи.

С разпореждане от 12.08.2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, ДСИ е отхвърлил искането на длъжника И. Х. С. за прекратяване на изпълнителното производство.

На 12.08.2025 г. ДСИ изготвя сметка за размера на дълга С молба от 19.8.2025 г. длъжникът представя вносна бележка за внесена сума, съответстваща на определения от ДСИ размер на дълга.

На 19.08.2025 г. И. С. подава молба с искане „Моля да ми бъде вдигнат запора, тъй като всичко съм изплатил до днешна дата: 19.08.2025 г.“ като на 01.09.2025 г. подава и друга молба със същото искане - да се вдигнат запорите като уточнява, че става реч за наложените запори в Пощенска банка, Уникредит Булбанк и върху двата му автомобила.

С постановление от 01.09.2025 г. ДСИ прекратява изпълнителното производство относно посочените от взискателя способи за изпълнение - 3 запор върху банковите сметки на длъжника И. Х. С., открити в „*.

Със същото постановление е постановено вдигане незабавно на наложените запори, след влизане на постановлението в сила.

За правно основание за издаване на акта си ДСИ е цитирал съдържанието на чл. 133 ЗЗД, чл. 426, ал. 2, чл. 433, ал. 3, във вр. с чл. 442а и чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Посочил е, че от изготвената сметка за размера на дълга от 11.8.25 г. и приложените по делото платежни документи се установява, че към настоящия момент длъжникът няма дължими за минало време задължения за издръжка, както и непогасени разноски по изпълнението, нито публични задължения и други изпълнителни дела, образувани в СИС при РС-Сандански.

Посочил е, че се касае за вземане за издръжка, което се характеризира с повтарящ се и периодичен характер; че сумата след изготвяне размера на дълга е платена доброволно, както и разноските, като освен сумата от 263,64 лв. няма друга сума, която да е събрана вследствие на реализиран изпълнителен способ. Посочил е и че по делото няма присъединени кредитори; че длъжникът с процесуалното си поведение не е възпрепятствал изпълнението, както и че от приложените по делото материали се установява наличието на длъжниково имущество, без обаче да уточнява кое е това имущество

Според съдебния изпънител, ако не се съобрази с тези посочени от него данни предвид продължителността на изпълнителното производство и неговия характер, би означавало, независимо от качеството на изправен длъжник наложените обезпечителни мерки да продължават да стоят до настъпване на предвидените в закона основание за прекратяване на това производство. Затова е преел искането за вдигане на запорите респ. прекратяване на производството по тези способи за основателно.

БлОС счита жалбата за процесуално недопустима. Подадена е срещу неподлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1-3 от ГПК взискателят може да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие - т. 1; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 - т. 2 4

ГПК; и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение - т. 3.

Изброяването на подлежащите на обжалване действия от взискателя е изчерпателно, като сред тях не са вдигането на наложени запори, като съгласно задължителните указания в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната, като изпълнителни действия, не подлежат на самостоятелно обжалване, а подлежат на обжалване само насочването на изпълнението върху запорирано имущество, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост, каквато хипотеза в случая не е налице.

Процесуалните норми, визиращи актовете, които подлежат на атакуване не подлежат на разширително тълкуване.

С възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК длъжникът по изпълнението може да иска от съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност със стойността на изпълняемите права, предмет на принудителното удовлетворяване, което по своето правно естество представлява искане за прекратяване на съответните изпълнителни действия изграждащ съответнния изпълнителен способ.

Преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на наложените мерки е за целесъобразност, а не за законосъобразност, в която см. са акта по 209/15.12.20202 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г. на ВКС, Решение по гр.д 3343/2020 г. на ВКС и др.

След като е за целесъобразност, то тя не подлежи на обжалване Поради изложеното предвид, че се атакува действие на съдебния изпълнител, което не е измежду посочените изрично в ГПК действия, което да може да се атакуват от взискателя и като се съобрази, че преценката на съдебния изпълнител по чл. 442а ГПК е по целесъобразност, за която той носи отговорност по реда на чл. 441 от ГПК, която преценка не подлежи на пряк съдебен контрол, защото такъв не е превидвен и в чл. 442а, ал. 2 ГПК, то БлОС счита жалбата за процесуално недопустима, поради която я оставя без разглеждане, а образуваното производство - прекратява.

Водим от изложеното и по арг. от чл. 435, ал. 1, т. т.1-3 и чл. 442а от ГПК, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

5

Оставя без разглеждане частната жалба, подадена от длъжника Н. В.

Д. чрез адв. И. Р. против постановление от 01.09.2025 г., постановено по изп.д.

№ 22/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Сандански като недопустима.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаване на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1471 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Узунова

Членове: