Определение № 2212 от 28.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2212 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500372 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, подадена чрез ю.к.Симеон Дишлев, против разпореждане № 399 от 06.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 121/2026 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника А. Х.

Н., ЕГН **********.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи за неправилност на извода на съда за нередовност на заявлението, като се цитира практика на окръжни съдилища. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на спора.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 121/2026 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против А. Х. Н., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 100868008/18.09.2024 г., сключен между длъжника и „Кеш кредит мобайл“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.06.2025 г. и 1

Приложение № 1 към него: 153.39 евро – главница, 31.54 евро – договорна лихва за периода от 18.10.2024 г. до 18.09.2025 г. и 12.66 евро – мораторна лихва за периода от 19.10.2024 г. до 28.01.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 10.86 евро за държавна такса и 25.56 евро за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането, представено е копие на договора за потребителски кредит и погасителен план към него.

С разпореждане № 373/03.02.2026 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да представи: 1/.доказателства че „Кредит Гаранция“ ЕООД, е извършило плащане към първоначалния кредитор „Кеш кредит мобайл“ ЕООД и по този начин е встъпил в неговите права като кредитор на длъжника Н. и във тази връзка е придобило правото да предяви регресна претенция, както и да прехвърли вземането си срещу този длъжник на настоящия заявител; 2/. рaмкoвия дoгoвop за пoкyпкo-продажба вземания (цесия) oт 10.06.2025 г. и Приложение № 1 към него, с който са му прехвърлени вземанията по договора за потребителски кредит от 18.09.2024 г., сключен между "Кеш кредит мобайл" ЕООД и длъжника Н.; 3/. доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба, с която са цитирани практики на окръжни съдилища за процедирането им по сходни казуси, като са изложени доводи за характера на заповедното производство по чл.410 ГПК и за липсата на необходимост от представяне в случая на договора за цесия, както и за правомощията на заповедния съд.

С обжалваното разпореждане № 399/06.02.2026 г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че с допълнителната молба заявителят не е изпълнил дадените му указания и така не може да се извърши служебната проверка за неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител, както и проверка за активната легитимация на заявителя да предяви претендираните срещу длъжника вземания в заповедното производство.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на районния съд за отхвърляне на заявлението.

Съгласно изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, а точната му индивидуализация по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът издава заповед за изпълнение освен в случаите, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Ето защо, съответствието на подаденото заявление на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК е в обхвата на проверката, която се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както правилно е процедирал и районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия ако има такива. Целта в производството по чл.410 ГПК е проверка, съгласно чл.411, ал.2 ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. Поради 2 това, в случая, непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл.410 ГПК (за разлика от това по чл.417 ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл.411, ал.2 ГПК. Ето защо, дадените в този смисъл указания от заповедния съд са били неправилни и неизпълнението им не може да влече негативни последици.

В случая, обаче, КРС е дал и други указания на заявителя – да представи доказателства че поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД, е извършило плащане към първоначалния кредитор „Кеш кредит мобайл“ ЕООД и по този начин е встъпил в неговите права като кредитор на длъжника Н. и във тази връзка е придобил правото да предяви регресна претенция, както и да прехвърли вземането си срещу длъжника на настоящия заявител. Доколкото в заявлението не са изложени обстоятелства относно прехвърляне на вземането от страна на платилия дълга поръчител в полза на заявителя, въззивният съд намира за правилни дадените указания. В случая, твърденията в заявлението са, че с договор за цесия от 10.06.2025 г. кредиторът „Кеш кредит мобайл“ ЕООД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си срещу длъжника А. Х. Н., произтичащи от договор за потребителски кредит от 18.09.2024 г., обезпечен с поръчителството на „Кредит гаранция“ ЕООД. Същевременно с това се твърди, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя, поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД е изплатил на кредитора „Кеш кредит мобайл“ ЕООД дължимата от Н. сума по договора за потребителски кредит, но длъжникът не е възстановила платената по договора за заем сума на своя поръчител, поради което за заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. От така изложените твърдения, обаче, не може да се направи извод за наличието на изискуемо вземане в полза на заявителя, доколкото вземането е платено от поръчителя, но не се твърди поръчителят да го е прехвърлил с договор за цесия на заявителя. Съобразно изричното препращане на чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК заявителят следва да изложи всички фактически обстоятелства, на които основава искането си. Това означава да се посочат фактите, от които произтича вземането, защото предмет на заповедното производство е изискуемо вземане. Ето защо, само твърдението в заявлението, че договорът не е изпълнен от длъжника не е достатъчно, за да се обоснове извод, че заявителят има право на вземане срещу него, както само това твърдение няма да бъде достатъчно, ако същото вземане беше предявено по исков ред, след като същото не е индивидуализирано.

Действително, законодателят не препраща към чл.127, ал.2 ГПК при очертаване на съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. не задължава заявителя да представи писмени доказателства за доказване на твърденията си. Законодателят обаче е приравнил по съдържание заявлението с това на исковата молба с оглед защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и преценката му дали да подаде възражение срещу вземането на кредитора. В случая, в заявлението не са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя, след като е било заплатено от поръчителя и същият е встъпил в правата на кредитора, при което само той би имал възможност да се разпорежда с него, а не предишния кредитор. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е изискал от заявителя да представи доказателства за тези факти и обстоятелства, което не е сторено – заявителят е представил молба, с която е посочил защо няма да го направи и вместо да изпълни тези указания ненужно се е впуснал в разсъждения за проверката, която се осъществява от заповедния съд. Ето защо, отхвърлянето на заявлението е поради неспазването на дадените указания, които са задължителни за страната и са относими по делото.

3

В случая, заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК и заявителят не е отстранил указаните му от съда нередовности, като не е представил доказателства, че платилият дълга поръчител, който встъпил в правата на кредитора, е прехвърлил регресното си вземане на заявителя, нито са посочени обстоятелства за това в молбата-уточнение, поради което са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Именно това е и основанието за отхвърляне на заявлението, а не поради непредставяне на договора за цесия, както погрешно се счита от жалбоподателя.

Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявителят има възможност да предяви осъдителен иск за вземанията си по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за което заповедния съд следва да му даде указания.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 399 от 06.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 121/2026 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника А. Х. Н., ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на РС-Карнобат за продължаване на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4