Решение № 859 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110103504 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Т. Б.

Е., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против М. П. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 21000 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения на ищеца недвижим имот с адрес: ***, в периода от 14.11.2018 г. до 14.11.2023 г. и с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на ищеца. Претендират се законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сторените разноски по делото. След допуснато изменение в размера на предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира сумата от 22013 лв. (11255,07 евро).

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

Твърди се, че от *** г., ищецът е собственик на недвижим имот с адрес:

***. Въз основа на неформален договор за наем, сключен с ответницата, ищецът предоставил имота за ползване, срещу заплащане на възнаграждение. Първоначално наемателката заплащала определения наем, като по-късно преустановила плащанията и през последните пет години преди подаване на исковата молба не била извършвала каквито и да е плащания.

Въпреки настояванията на ищеца, тя не погасявала задълженията, но и не освобождавала имота, като за последен път била канена за това, през м.09.2023 г.

1

След като ищецът възприел отказа на ответницата да освободи имота му, на 29.09.2023 г. той решил да установи в какво състояние се намирал същият и да разговаря с ответницата. Бил придружен от неговата сестра. След срещата между страните, ответницата не ги допуснала в имота, като вместо това сигнализирала в полицията. Пред полицейските служители ответницата обещала да освободи имота, но не сторила това. Според ищеца, през целия процесен период – 14.11.2018 г. – 14.11.2023 г., ответницата е ползвала имота без правно основание, като по този начин тя се е обогатила за сметка на ищеца, като е спестила разходи за наем, а ищецът е обеднял като е пропуснал да реализира приходи от имота си.

Уточнява, че страните са били обвързани в наемно правоотношение, въз основа на устен договор за наем, за срок от една година, при наемна цена, в размер на 350 лв. На това основание имотът е бил предоставен за ползване от ответницата. След изтичане на срока, на договора, ответницата продължила да ползва имота, въпреки противопоставянето на ищеца. Сочи, че ползването на имота е било предоставено на ответницата, на 01.04.2017 г. Обезщетението, което претендира е за периода от 14.11.2018 г. до 14.11.2023 г., лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба в съда. Размерът е формиран при месечна наемна цена от 350 лв.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Намира, че ищецът може да предяви иск по чл.59 ЗЗД, само когато не разполага с друг иск за защита на своите права. Твърди, че ищецът разполага с иска по чл.232 ЗЗД, доколкото твърди съществуването на договорно правоотношение. Въвежда възражение за погасяване по давност за заплащане на наемна цена, за периода три години преди подаване на исковата молба в съда.

Оспорва предявения иск и като неоснователен. Отрича ищецът да е канил да освободи имота, за да възникне право да претендира обезщетение.

Твърди, че ищецът никога не е я бил допускал в имота, а е заживяла в него през 2010 г., заедно с нейния съпруг. Заявява, че не е знаела, че имотът е собственост на ищеца, като е предполагала, че бил собствен на нейния бивш съпруг. Сочи, че имотът е предоставен на ответницата с решение по гр.д.

№***/2012 г., като от 04.03.2013 г. в установила владение върху имота и го е ползвала необезпокоявано до 21.03.2024 г., на която дата ищецът е подал исковата молба в съда. Въвежда възражение за придобиване по давност на процесния имот, въз основа на упражнено владение в периода от 04.03.2013 г. до 21.03.2024 г.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват лично, представляват се от упълномощени процесуални представители, които поддържат заявените писмени становища.

Пълномощникът на ищеца пояснява, че Т. Е. и бившият съпруг на ответницата – Н. Н., са били приятели, като по молба на последния, след 2 развода им, ответницата е била допусната в имота на ищеца. Сочи, че в хода на проверката по пр.пр. №***/2023 г. по описа на РП-Варна, ответницата била признала, че ищецът е бил собственик на имота, като това обстоятелство е било известно още към *** г. Оспорва възражението на ответницата, че последната била упражнявала фактическа власт върху имота с намерение за своене. Намира, че когато ползващият имота е бил допуснат в него като държател, презумпцията на чл. 69 ЗС се считала за оборена от страната, а която се позовавала на придобивна давност, трябвало да докаже, че била променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемането на явни действия, които да са били станали известни на собственика, за да можел той да се защити, в случай, че не е бил съгласен, тъй като не било възможно да тече давност срещу този, който не можел да се защити. По отношение на въведеното от ответника възражение, че имотът е бил предоставен на ответницата от нейния бивш съпруг при прекратяване на гражданския им брак, сочи, че ищецът не е страна в бракоразводното дело, поради което изявленията на трето лице, по отношение на собствения му имот, не може да го обвърже. Оспорва твърдението, че ответницата е била ползвала имота необезпокоявано до датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2024 г., като твърди, че многократно бил отправял молби и покани до ответницата да преустанови ползването на имота му. Сочи, че покана за освобождаване на имота, в седмодневен срок от получаването, изпратена до ответницата, чрез „Телепоща“, е била получена от нея лично на 04.11.2023 г., т.е. няколко месеца преди подаване на исковата молба в съда. Десет дни по-късно ответницата била освободила доброволно имота. Заявява, че в хода на извършената предварителна проверка, с подписване на протокол за полицейско предупреждение от ***.2023 г., тя се била ангажирала да освободи имота до края на м.11.2023 г.

Според процесуалния представител на ответницата, страните по делото никога не са били обвързани в договорно правоотношение. Заявява, че последната била живяла в жилището със съзнанието, че имотът бил собственост на нейния съпруг, като тя го била ползвала въз основа на съдебното решение, с което е бил прекратен гражданският им брак. Имало идея да бъде започната процедура за придобиване на имота по давност, по предложение на пълномощника на страната, но ответницата не искала пререкания, поради което се била отказала да претендира придобиването на апартамента. Сочи, че не поддържа това възражение, заявено с отговора на исковата молба.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

От приобщения по делото договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт *** г., на Р. К. - нотариус рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. №****** г., се установява, че 3 на 12.09.*** г. ищецът е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот - ателие, находящо се на първи етаж на жилищна сграда в гр.

Варна, община Варна, област Варненска, ***, със застроена площ от 45,30 кв.м, състоящо се от: входно антре, ателие - зала, килер, пералня, тоалет - баня и дрешник, ведно с 3,42% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и 35 кв. идеални части от дворното място, в което е построена сградата.

С покана, изпратена на 02.11.2023 г., чрез „Телепоща“, ищецът, действащ чрез пълномощник, е отправил искане до ответницата да освободи имота му, находящ се в гр. Варна, *** /по документ за собственост/, с административен адрес: *****, с идентификатор ****, а именно: ателие със застроена площ от 45,30 кв.м, състоящо се от: входно антре, ателие-зала килер, пералня, тоалет-баня и дрешник. Посочено е, че въпреки многократните искания на собственика, на имота, както и обещанието на ответницата да освободи имота в срок до 30.10.2023 г., това не е било сторено. Определен е седмодневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на поканата, като към ответницата е отправено предупреждение, че след изтичане на срока, в случай, че имотът не бъде предаден на ищеца, той ще потърси правата си по съдебен ред. В поканата е посочено правото на собственика да претендира обезщетение за ползването на имота, без неговото съгласие. От приобщеното по делото известие за доставяне ****, се установява, че поканата е била получена лично от ответницата, на 04.11.2023 г.

Владението върху имота е предадено от ответницата на ищеца, на 14.11.2023 г., като това обстоятелство се установява от приобщен по делото „предавателен протокол“, подписан от страните.

С исковата молба е представен и по делото е приет препис от *** от заседание №***, проведено на 08.06.2023 г., на ТЕЛК ПРИ „***“ АД, с което, на ищеца Т. Б. Е. са определени 95% ТНР, за срок до 01.06.2025 г. Съгласно анамнезата, заболяването е установено през м.11.2018 г. Посочено е, че ищецът се намира в тежко увредено общо състояния, като е налице невъзможност за самостоятелното му придвижване и самообслужване поради ало и авто неориентираност, безсилие и обща отпадналост.

От уведомително писмо рег. № *** от 19.10.2023 г., на община Варна, район „***“, до ищеца, се установява, че самостоятелен обект ***, находящ се в сграда, построена в *** от плана на 21-ви подр., описан в НА ****/*** г., получава административен адрес: гр. Варна ***. „*** *** I“ № ***, ***, ателие, като този адрес съществува и е вписан служебно в база данни на ТЗ „ГРАО“ при Община Варна.

С тристранно споразумение № ****., сключено между Община ***, А.

Б. Е. и Т. Б. Е., на ищеца е назначен личен асистент – неговата сестра – А. Е., за срок от 01.07.2023 г. до 01.06.2025 г. По делото са приобщени множество писмени доказателствени средства, от които се установява, че през процесния период ищецът е бил в силно влошено здравословно състояние.

4

С решение №*** по гр.д. № ***/2012 г. по описа на ВРС, е прекратен сключения на 10.05.1987 г., в гр. Варна, граждански брак на Н. Х. Н. и М. П.

Н., поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, като е утвърдено споразумение по чл.51 СК. Със същото молителите са постигнали съгласие, семейното жилище с адрес: гр. Варна ***. „*** *** ****, ***, да бъде предоставено за ползване на М. П. Н.. Решението е в сила от датата на постановяването му – 04.03.2013 г.

По делото е приобщен препис от пр.пр. №***/2023 г. по описа на ВРС, образувана въз основа материали от извършена проверка по преписка на Пето РУ – ОДМВР – Варна, приключена с постановление за отказ, за образуване на досъдебно производство. В хода на същата са снети сведения от ищеца Т. Е., от неговата сестра А. Е. и от ответницата М. Н.. Приобщени са писмени доказателствени средства. В сведението, снето от М. Н. е посочено, че тя живее в процесното жилище от 2010 г., като същото е било предоставено за ползване през 2013 г., с решението за прекратяване на гражданския брак с Н. Н.. Според Н., жилището е закупено от нейния бивш съпруг и от Т. Е. през *** г., тъй като двамата имали бизнес отношения.

В хода на извършената проверка, с протокол за полицейско предупреждение от ***.2023 г., на М. Н. е определен срок до края на м.11.2023 г., да освободи обитавания от нея имот, собственост на ищеца. Протоколът е подписан от ответницата, от полицейския служител, съставил документа и от един свидетел – също служител на Пето РУ – ОДМВР – Варна.

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от него свидетели - А. Б. Е. - сестра на ищеца и Ж. И. Х. – без дела и родство със страните.