Протокол № 160 от 05.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 160 гр. Варна, 04.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500267 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:04 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивникът П. Д. Я., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т. П. , редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

СЪДЪТ докладва постъпилата на 28.09.2023г. по ел. поща на съда молба от адвокат Т. П., в качеството на процесуален представител на въззивника П. Я., с която моли да се отложи производството по делото за друга дата, поради служебна ангажираност на доверителя й. Към молбата е приложен трудов договор на морско лице от 23.09.2023 г.

Въззиваемата страна М. С. Х., редовно призована, явява се лично, заедно с адвокат П. Х., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. П.: Поддържам молбата за отлагане.

АДВ. Х.: Намирам молбата за отлагане на делото за неоснователна, тъй като страната има адвокат.

СЪДЪТ намира, че не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК, поради което молбата на въззивника П. Я. за отлагане на производството, с оглед осигуряване на личното му участие, е неоснователна, поради което и 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА

380/10.07.2023г.

ДОКЛАД , съобразно определение

№

Производството по в.гр.д.267/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. Д. Я., подадена чрез адв.

Т. П., против решение № 260003/09.03.2023 г., постановено по гр.д. № 967/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по предявените от М. С. Х. срещу П. Д. Я. искове с правно осн. чл. 23, ал. 2 СК, е признато за установено: че М. С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, *, АПАРТАМЕНТ № 75, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра при граници по предходен документ за собственост: от всички страни-коридор, горе-избени помещения от първи сутерен, като самото избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; че М.

С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от офис 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № *** по кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. * в град Варна, Община Варна, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 % идеални части от общите части на сградата под № 1 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор №***, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица „*“, ул. „*“ и УПИ *; и П. Д. Я. е осъден да заплати на М. С. Х. сумата от 3 779.23 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е необосновано. Молил е за обезсилването му, евентуално – за отмяната му и 2 отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Навел е следните оплаквания: - за недопустимост на решението: съдът разгледал и уважил исковете по чл. 23, ал. 2 СК, при наличие на отхвърляне на исковете за прогласяване на нищожност на споразумението, в зависимост от уважаването на които били предявени в евентуалност тези по чл.23, ал. 2 СК; - съдът се произнесъл по нередовна искова молба – при наличие на противоречие в твърденията на ищцата, че процесните имоти са придобити изцяло с нейни лични средства и искането за установяване, че е собственик на 95% от тях; предявеният иск, с оглед твърденията в исковата молба, бил за определяне на по-голям дял /95%/ от общото имущество на осн. чл.29, ал.3 СК и преклудиран съгл. по чл.31 СК; - за неправилност на решението: съдът погрешно анализирал събраните доказателства, като необосновано дал вяра единствено на свидетелските показания на водените от ищцата свидетели без да прецени, че същите са в пълно противоречие с останалия доказателствен материал, а дори и с изложеното в исковата молба за начина на осигуряване на средствата за закупуване на двата имота; съдът не взел предвид и не е анализирал събраните доказателства за доходите на ответника и получените от майка му средства и възможността му да осигури покупната цена за апартамента; съдът необосновано приел за доказано че „паричните средства за придобиване на жилището в размер на 21 000 германски марки и 400 000 лв. са били подарени от бащата на М. Х. и с тях е платена продажната цена“ при липсата на твърдения цената на апартамента да е 21 000 д.м. и 400 000 лева; съдът погрешно приел, че е преклудирано възражението за дарени средства от родителите на ищцата в полза на семейството й, а не лично на нея и не изложил мотиви по него; съдът при липсата на доказано притежание на средствата от родителите на ищцата и при противоречие между показанията на свидетеля Г. и твърденията на ищцата в отговора на искова молба по гр.дело 2872/2010г. на PC-Шумен (че с погрешно изтеглените от банковата й сметка суми е заплатила офиса), безкритично възприел изнесеното от свидетеля, че лично взел от бащата на ищцата цялата сума, послужила за заплащане продажната цена на офиса и лично я броил в деня на сделката; неправилно съдът игнорирал признанието на ищцата, че ответникът е погасил задълженията й по изпълнителното дело образувано срещу нея.

М. С. Х., чрез адв. П. Х., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него, редовна е и допустима.

СЪДЪТ докладва, че съобразно даденото с определение от разпоредително заседание указание на ищцата, за поясняване на твърденията 3 си в исковата молба, е депозирана молба на 24.07.2023 г., в която са наведени съответни твърдения относно паричните средства, с които се твърди, че е закупен процесният офис. Към молбата е приложено и уточнение, направено в предходно разглеждано между страните дело. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна - ответник в исковото производство, който с регистрирана на 07.08.2023г. молба, е изразил становище относно наведените твърдения, считайки същите за неподкрепени с доказателства и несъответстващи на действително осъществилите се факти.

АДВ. Х.: Запозната съм с молбата-становище на насрещната страна.

Поддържаме молбата. Искам да уточня, че тези твърдения са идентични с твърденията, които сме направили в първата инстанция. Всички уточнения за тегления и връщане на пари по банковите сметки сме въвели в процеса, само защото преди това е водено идентично дело между страните, приключило с обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено. Намираме за релевантно твърдението, че преди сделката средства, които са били лични на родителите, са дарени на моята доверителка и това сме твърдяли пред първата инстанция, не нещо по-различно.

АДВ. П.: Поддържам подадената въззивна жалба. Поддържаме нашето становище. Не само липсват доказателства, че са били предадени средства от родителите, но по дадените от съда указания с уточняващата молба не става ясно кога са внесени, по коя сметка, от кого в този период. Още повече, че ние подчертаваме разминаването, което сме пояснили, че в друго дело, което е гр. дело № 2872/2010 г. на Районен съд - Шумен има изрични изявления от ищцовата страна. И следващият момент е, че е представен друг предварителен договор, отново за закупуване на процесния офис, в който има доказателства за предварително плащане на суми, които очевидно са различни от тези, които се твърди в настоящото производство. Същото е и по отношение на апартамента. Там разминаването е в първоначалната искова молба, за която се твърди. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Представям списък на разноските.

АДВ. Х.: Оспорвам жалбата. Поддържам подадения отговор. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.

АДВ. П.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представям становище в писмен вид.

АДВ. Х.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното 4 адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към материалите по делото молбите, докладвани в днешно съдебно заседание, ведно с приложеното към уточняващата молба приложение.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание списъци на разноските и доказателства за извършването им, както и становище в писмен вид от адв. Т. П..

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба на изложените в нея съображения. Поддържаме твърденията, че предявените искове, на първо място са недопустими, тъй като считаме, че същият спор вече е бил решаван по друго дело с твърдения за изключителна собственост на процесните имоти. В настоящия спор се цели пререшаване на спора с други твърдения, че налице е съсобственост, макар и в друго съотношение. Именно, с оглед на тази недопустимост, предвид споразумението, което страните като бивши съпрузи са постигнали в едно бракоразводно дело. Още в исковата молба се твърди, че този иск би бил допустим единствено, ако споразумението по бракоразводното дело бъде прогласено за нищожно. С влязло в сила решение на Върховния съд това е установено, че споразумението не е нищожно, т.е на това основание, дори считаме само, че искът е недопустим. На следващо място, недопустимост твърдим от гледна точка на предявената претенция, която считаме, че намира правното си основание в чл. 29 СК, не в чл. 23 от СК, както ищцата твърди, с оглед преклузията, която е настъпила по чл. 31 СК, а именно предявяването в едногодишния срок. Разглеждайки спора съдът е допуснал процесуални нарушения, като е допуснал това пререшаване, което ние твърдим. Налице е решение, което е и необосновано, неправилно и незаконосъобразно с оглед противоречията, които се съдържат още в исковата молба. Тъй като съм представила и писмени бележки, а и много подробно във въззивната жалба 5 сме описали в какво се съдържат тези противоречия, ще бъда кратка. Относно апартамента, който се твърди, че е придобит с дарени изцяло от родителите на ищцата средства, обръщам внимание, че в исковата молба се твърди, че продажната цена е 21 000 германски марки. В отговора си ответникът твърди, че освен тази сума продажната цена е и допълнително от 400 000 неденоминирани лева. В първото съдебно заседание ищцата не възрази на тези твърдения, но и не направи други искания за обосноваване по какъв начин, от кого и как са били заплатени тези допълнителни суми. Съдът без да обърне внимание на този факт, приемайки за доказани само въз основа на гласните доказателства, от водените от ищцата свидетели, че сумата е била изцяло осигурена, донесена от родителите в кутии, в чанти и платена. Няма да анализирам противоречията в гласните доказателства и мотивите на съдебното решение, но считаме, че по отношение на този имот искът е недоказан. По отношение на придобития по време на брака офис: съдържат се противоречия, но те по-скоро са твърдения, които се залагат в различните дела, с оглед интерес на ищцата. В делото, което е водено от банка в Районен съд-Шумен, ищцата сама твърди, че 8 000 евро е получила от банката, с оглед заплащане цената на този офис. Отделно от това, самата тя представя предварителен договор, в който е заплатила капаро преди самата сделка. В нейна услуга обаче, в съдебно заседание свидетел твърди, че изцяло сумата е била донесена в деня на сделката. Не само цената и начина на плащане, но и самите твърдения на ищцата, по повод придобиването, са неточни, неясни.