Присъда № 53 от 14.11.2023, Районен съд - Дупница

Мотиви към Присъда № 53/14.11.2023г., постановена по НОХД №

999/2022г.по описа на Районен съд гр. Дупница.

Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО- Дупница е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д. С. С., роден на ***.1982 г, в гр. София, с адрес гр. София, ул. „ ***“ 11, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, автомонтьор във фирма „ РВН Сервиз“ гр. София, с ЕГН ********** за това, че на 13.02.2022 г., около 17.27 ч. на бензиностанция „ Еко България“ , намираща се на изхода от гр. Дупница по посока гр. София, е намерил чужди движими вещи, а именно: 1 брой кожен портфейл на стойност 10.00 лв.; сумата от 2000 / две хиляди/ лева; 1 брой дебитна карта на банка „ Уникредит Булбанк“ и 1 брой лична карта, които вещи са собственост на Б. К. К. от с. ***, общ. Бобошево и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на цитирания престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор, счита че производството по делото следва да бъде прекратено предвид изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че към датата на извършване на деянието подсъдимия не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него, като счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 89 от НК.

В съдебно заседание, срещу подсъдимия, е предявен граждански искза причинени имуществени вреди в размер на 2000лв. ведно със законната лихва от датата на увреждане – 13.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата от Б. К. К., като същият е конституиран в качеството на граждански ищец. В пледоариите чрез повереника си – редовно упълномощен адвокат З. настоява гражданския иск да бъде уважен в пълен размер като основателен и доказан.

Подсъдимият с представлява в процеса от упълномощен от него защитник – адв. Б., пледира подзащитният му да бъде оправдан, поради обстоятелството, че същият не носи наказателна отговорност предвид състоянието му към датата на деянието. Взел е становище, в случай, че съдът приеме, че деянието е извършено виновно, да приложи принудителни мерки съгласно чл. 89 от НК, то С. да бъде предаден на близките му, които да поемат задължене да го лекуват под наблюдение на специалист. Счита, че не следва да бъде уважаван предявения граждански иск, тъй като съгласно чл. 45 от ЗЗД репарирането на причинените вреди предполага виновно поведение.

От анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

На 13.02.2022 г., около 17.27 ч. на бензиностанция „ Еко България“ , намираща се на изхода от гр. Дупница по посока гр. София, подсъдимия Д. С. е намерил чужди движими вещи, а именно: 1 брой кожен портфейл на стойност 10.00 лв.; сумата от 2000 (две хиляди) лева; 1 брой дебитна карта на банка „Уникредит Булбанк“ и 1 брой лична карта, които вещи са собственост на Б. К. К. от с. ***, общ. Бобошево и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на цитирания.

1

На 13.02.2022 г. подсъдимия Д. С., заедно със сина си Мартин С. и Й. Г. били на ски в к.с. „ Паничище“. Прибирайки се с лек автомобил „ Мазда“ с peг. № СВ 5750 СА към гр.

София, спрели на бензиностанция „Еко България“ на изхода на гр. Дупница. Подсъдимият С. влязъл в бензиностанцията, закупил си цигари и застанал до паркирания лек автомобил, за да изпуши една цигара. Тогава на земята на изхода на бензиностанцията видял портфейл.

Подсъдимият С. го взел и се качил в колата, след което тръгнали в посока гр. София. В гр.

София той изхвърлил портфейла и намиращата се в него лична карта и дебитна карта на банка „Уникредит Булбанк“ на Б. К. К. от с. ***, общ. Бобошево, а парите, намиращи се в портфейла (2 000) лева взел за себе си. На 17.02.2022 г. подсъдимия С., след като бил потърсен от служители на РУ - Дупница, с протокол за доброволно предаване предал сумата от 190 лева (1 банкнота от 100 лв., 4 банкноти от 20 лева и 1 банкнота от 10 лева). Според него - това е цялата сума пари, която се е намирала в портфейла. Тази сума пари той показал, изваждайки я от портфейла и преброявайки я пред свидетеля Й. Г., като се зарадвал и му казал, че си ги е намерил и това му било на късмет.

По-рано след обяд на същия ден св. Б. К., заедно с братовчед си - св. Р. К., тръгнали от с. *** за гр. София, където работели. Пътували - първият - със служебен бус “Нисан“ с ДК№ СВ 8928 НН, а вторият — със собствения му автомобил за пътна помощ. Преди да се качи в автомобила, Б. К. преброил сумата от 2 000 лева, които пари сложил в портфейла си.

В портфейла била и личната му карта, както и дебитна карта от „Уникредит Булбанк“.

Броенето на парите той направил пред братовчед си - св. Р. К., който потвърждава това обстоятелство. Тези пари св. Б. К. ги взел за да плати поръчан от него автомобил в гр.

София. След това св. К. сложил портфейла в страничния десен външен джоб на якето си и тръгнали. Спрели на бензиностанция “Еко“, намираща се на изхода на гр. Дупница за гр.

София. Взели по едно кафе и изпушили по една цигара, след което се качили в колите и потеглили за гр. София. Преди да се качи в буса, св. Б. К. свалил якето си и го оставил в буса.

Тогава портфейлът му (с парите и картите в него) изпаднал и останал на асфалта, на бензиностанцията. В гр. София св. Б. К. установил, че портфейлът му липсва. Намерил в интернет телефон на бензиностанцията „Еко“ и звъннал. Оттам му отвърнали, че нищо не са намерили, но че ще прегледат записите на камерите. Св. Б. К. пуснал заявление в РУДупница относно случилото се. След три дни от полицията в Дупница му се обадили, че извършителят е бил установен, но той е казал, че в портфейла е имало само 190 лева и нищо друго. Тези пари той бил предал на полицаите. Св. Б. К. категорично е заявил, че парите в портфейла са били 2 000 лева - 10 банкноти по 100 лева, 14 банкноти по 50 лева и 15 банкноти по 20лева. Св. Р. Радийски потвърждава, че св. Б. К. е преброил сумата от 2 000лева пред него, които пари е сложил в портфейла си, а последния във външния десен джоб на якето си. Видно от показанията на св. Л. С. М. - управител на фирма „Елби комерс“ ЕООД, гр. София - е, че със св. Б. К., който той познавал като „Блаже“, имали уговорка да му продаде автомобил - джип „Ленд Ровър“, произведен 1998 год. за 2 000лева (автомобилът бил с дефекти). На уговорената дата Блаже му се бил обадил, че си е изгубил портфейла, в който са били двете хиляди лева и документите му. Тогава св. М. си помислил, че той лъже.

Но след около седмица св. Б. К. му занесъл 2 000лева, както се били разбрали и той му дал джипа с малкия талон. Големият талон оставил при себе си и щял да му го даде, когато документално прехвърлят автомобила, което до момента не било се случило.

От записите на камерите на бензиностанция „Еко България“ЕАД в гр. Дупница е видно, че на 13.02.2022 год. камера №6 е записала как от якето на св. Б. К. изпада портфейл.

Същата камера е записала в 17.27 ч. как мъж със сини дрехи и шапка (подсъдимия Д. С.) взима от земята същия портфейл, а камера №10 е записала как този мъж с лек автомобил „Мазда“ с рег.№ СВ5750СА) собственост на Кристина И. Г.а от гр. София, но управляван от подсъдимия С.) излиза от района на бензиностанцията в 17.28 ч. Камера №1 е записала как на 13.02.2022 год. за времето от 17.26ч до 17.27ч мъжът със сините дрехи и шапката (описан по-горе) влиза в бензиностанцията и си купува цигари.

2

Сумата от 190 лева, доброволно предадена от подсъдимия С. е върната на св. Б. К., за което е съставена разписка.

От изготвената, в хода на съдебното следствие, съдебно-психиатрична експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство, е видно че подсъдимия Д. С. С. е познат на психиатричен кабинет с диагноза Шизоафективно разстройство –смесен тип.

Параноидна шизофрения. В момента на деянието лицето не еразбирало свойството и значението на извършеното от него деяние, както и не е могъл да ръководи постъпките си по смисъла на чл. 33 от НК. Не е в състояние да участва в наказателни процеси и да дава достоверни обяснения по делото.

При така описаната фактическа обстановка, подсъдимия Д. С. С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 207, ал, 1 от НК.

От обективна страна подсъдимия Д. С. С. е осъществил състава на горепосоченото престъпление като: На 13.02.2022 г., около 17.27 ч. на бензиностанция „ Еко България“ , намираща се на изхода от гр. Дупница по посока гр. София, е намерил чужди движими вещи, а именно: 1 брой кожен портфейл на стойност 10.00 лв.; сумата от 2000 (две хиляди) лева; 1 брой дебитна карта на банка „ Уникредит Булбанк“ и 1 брой лична карта, които вещи са собственост на Б. К. К. от с. ***, общ, Бобошево и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на цитирания.

От субективна страна, обаче деянието не е извършено виновно, тъй като по делото е установено по безспорен начин,че към датата на процесното деяние подсъдимия С. е бил и понастоящем продължава да е невменяем по смисъла на чл. 33, ал.1 от НК.

В това състояние на невменяемост подсъдимия С. не е бил способен да формира вина, поради което този признак от субективната страна на престъпното деяние по смисъла на легалната дефиниция на чл. 9, ал.1 от НК не е бил налице. Деянието не е извършено виновно, поради което то не съставлява престъпление по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Невменяемостта по смисъла на чл.33,ал.1 от НК представлява психическо състояние на подсъдимия, което състояние изключва наказателната му отговорност, тъй като обратно -вменяемостта е предпоставка за вината. Съгласно чл.301 от НПК въпросът за виновността следва да бъде решен с присъдата, а не с определение за прекратяване на наказателното производство (в този смисъл и Решение №811 от 22.12.1999 година по н.д.№763/99 г.,2-ро нак.отд. на ВКС)

Направеното искане на представителя на държавното обвинение за прекратяване на наказателното производство и прилагане на принудителни мерки по чл. 89 от НК, според настоящият съдебен състав, е незаконосъобразно, тъй като възможност за прекратяване на наказателното производство в съдебната фаза на процеса това прекратително основание по чл.24,ал.1,т.1 от НПК е изключено с разпоредбата на чл. 289, ал.1 от НПК.

Видно от разпоредбата на чл. 289, ал.1 от НПК наказателното производство е допустимо да бъде прекратено в съдебната фаза в случаите по чл. 24, ал.1, т. 2-10 от НПК, без това да е допустимо в хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като невменяемостта към момента на осъществяване на деянието не е включена в тези хипотези. Това е така, защото въпросът касае 3 изобщо съставомерността на деянието, а тази преценка съставлява един от въпросите по чл. 301, ал.1, т.1 от НПК, по които съдът е длъжен да се произнесе единствено и само с крайния си съдебен акт – присъда, поради която причина съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК и призна подсъдимия С. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 207, ал.1 от НК.

Същото се касае и по направеното искане от повереника на пострадалия свидетел, с което иска да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая, се доказа, че деецът не е извършил виновно деянието, поради което не следва да носи и гражданска такава. Това е така, защото лицето не може да осъществи субективните признаци на престъпление, както и да извърши виновно противоправно деяние, за което да може да се ангажира деликтната му отговорност. Вменяемостта е едно от основните качества на субекта на престъплението, както и на субекта на деликтната отговорност (каквато е отговорността по чл.45, ал.1 от ЗЗД за непозволено увреждане), с което понятие се отразява качеството на психиката на физическото лице, позволяващо му да избира своето поведение като разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си.

По делото, на ДП, са направени разноски в размер на 299.43 (двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) лв., а в хода на съдебното следствие 300.00 (триста) лв., които съгласно чл. 190 от НПК остават за сметка на държавата.