Решение № 586 от 22.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100509915 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, “ЧЕЗ е.Б.” АД е осъдено да плати на “Е.И.*” ООД сумата 6852,87 лева, представляваща платена без основание сума по фактури №№ 0258153813/ 13.03.2019г. и ***/ 12.04.2019г. за цена на балансираща енергия за периода м. февруари 2019г.- м. март 2019г., като участник в специална балансираща група с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД, съгласно договор № 126Б от 23.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г., до окончателното плащане на сумата; на “в.” ООД сумата 17660,37 лева, представляваща платена без основание сума по фактури №№ 0258153929/ 13.03.2019г. и ***/ 12.04.2019г. за цена на балансираща енергия за периода м. февруари 2019г.- м. март 2019г., като участник в специална балансираща група с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД, съгласно договор № 84Б от 24.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г., до окончателното плащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявения от “Е.И.*” ООД иск за сумата 8585,05 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на загуба, за периода 01.04.2019г.- 30.09.2019г., формирана като разлика между платената на “Компания за енергетика и развитие” ООД цена на балансираща енергия за този период и цената за балансираща енергия за същия период, която “Е.И.*” ООД би платил, ако беше останал член на специална балансираща група 1 с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД; предявения от “в.” ООД иск за сумата 22122,48 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на загуба, за периода 01.04.2019г.- 30.09.2019г., формирана като разлика между платената на “Компания за енергетика и развитие” ООД цена на балансираща енергия за този период и цената за балансираща енергия за същия период, която “Е.И.*” ООД би платил, ако беше останал член на специална балансираща група с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД.

С решение № 20114600/ 13.05.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, е оставена без уважение молбата на Е.И.*” ООД и “в.” ООД за допълване на решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав.

Срещу решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за имуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищците “Е.И.*” ООД и “в.” ООД, в която са релевирани доводи за нарушение на материалния закон. Наведени са доводи за наличие на причинно следствена връзка между претърпените от ищците вреди, под формата на претърпяна загуба, и изменението на Общите принципи от страна на ответника. С жалбата е отправено искане за отмяна на съдебния акт, в атакуваната част, и за уважаване на предявените срещу ответното дружество искови претенции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЧЕЗ е.Б.” АД. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Срещу решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, в която са уважени исковете за цена на балансираща енергия, платена при начална липса на основание, е постъпила въззивна жалба от ответника “ЧЕЗ е.Б.” АД, в която са релевирани доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Релевирани са доводи, че не се е обогатил неоснователно, тъй като не е запазила фактическата власт върху платената цена, нито е получило печалба. Навежда доводи, че ищците са осчетоводили издадените фактури и са ползвали данъчен кредит. С жалбата е отправено искане за отмяна на съдебния акт, в атакуваната част, и за отхвърляне на предявените срещу ответното дружество искови претенции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Е.И.*” ООД и “в.” ООД . С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Срещу решение № 20114600/ 13.05.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2

2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, е постъпила въззивна жалба от “Е.И.*” ООД и “в.” ООД. С жалбата е отправено искане за отмяна на съдебния акт и за уважаване на молбата.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЧЕЗ е.Б.” АД. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено.

Постъпила е частна жалба от “ЧЕЗ е.Б.” АД срещу определение , с което е оставена без уважение молбата на “ЧЕЗ е.Б.” АД за изменение на поставеното решение в частта за разноските.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове за цена за балансираща енергия, платена при начална липса на основание и обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба.

Ищците твърдят в исковата молба, че са производители на електроенергия от възобновяеми източници- вятър и са собственици на вятърни електроцентрали- всяка с мощност до 4 мегавата. Твърдят, че сключили с ищеца договори за участие в специална балансираща група, с координатор ответника, за притежаваните от тях енергийни обекти- договор 126 Б от 23.01.2014г. и договор № 84Б/ 24.01.2014г., които прекратили, считано от 31.03.2019г. През м. януари 2019г. ответникът уведомил ищците, че считано от 01.02.2019г., ще влязат в сила нови Общи принципи за разпределение на небалансите, с които се въвежда нова Методика за разпределяне на небалансите в балансиращата група, с която отделните групи производители- ВЕЦ, ФтЕЦ, БиоЕЦ, ВтЕЦ, ще бъдат третирани като отделни подгрупи и за всяка подгрупа ше се определя отделна цена за балансираща енергия. Сочат, че тези общи принципи не са представени за одобрение от КЕВР и не са одобрени от комисията. Независимо от това, от 3

01.02.2019г., ответникът начислил цена за балансиране по отношение членовете на балансиращата група, която координира. Твърдят, че поради едностранното и неутвърдено от КЕВР изменение на договора, ищците прекратили договора с ответника и считано от 01.04.2019г. сключили договор с друг координатор и се присъединили към комбинирана балансираща група.

Ищците навеждат доводи, че за ответника не съществува възможност за едностранно изменение на договора, без общите принципи да са одобрени от КЕВР, поради което платената цена за балансираща енергия за периода м. февруари 2019г. и м. март 2019г. е дадено без основание и ответникът неоснователно се обогатил със същото.

Навежда доводи, че в резулатат на изменение на договора, ищците претърпяли имуществени вреди, под формата на загуби, изразяващи се в разликата в цената за балансираща енергия, платена съгласно договорите участие в комбинирана балансираща група, сключени с “Компания за енергетика и развитие” ООД и тази, която би се дължала, съгласно договорите за участие в балансираща група, сключени с “ЧЕЗ е.Б.” АД, преди изменение на Общите принципи.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “ЧЕЗ е.Б.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Релевират се доводи, че нито общите условия, нито общите принципи не предвиждат изискване общите принципи за разпределение на небалансите да бъдат одобрени от КЕВР, а съгласно чл. 21 ОУ, координатор има право едностранно да измени или допълни принципите. Според ответника в нормативната уредба не съществува задължение изменението на общите принципи да бъде одобрено от регулаторния орган, като тълкуването на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ обуславя извода, че в посочената разпоредба е поставено изискване към координатора на специализираната балансираща група да е преминал процедура по лицензиране и да отговаря на всички общи първоначални изисквания. В тази връзка излага доводи, че съгласно чл. 12 Наредба № 3/ 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата), лицето, което кандидатства за лицензия следва да разработи общи принципи. Съгласно чл. 49 от същата наредба, приложенията към лицензията периодично се актуализират, но не съшествува регламентирани изискване и ред това да се утвърждава от КЕВР. Съгласно чл. 49, ал. 3 Наредбата, актуализирането на изменението не е изменение на лицензията.

Релевира доводи, че се касае до равнопоставени отношения между търговци, между които действа принцип на търговската свобода и избор. Във връзка с тезата си, че не е необходимо изменението на общите принципи да бъде одобрено от КЕВР, сочи, че съгласно чл. 58 ПТЕЕ, търговските участници имат право да се регистрират като координатори на балансиращи групи, ако са разработили и публикували общи принципи за разпределение на небаланси. В случая се касае до законосъобразна, необходима, справедлива и пропорционална промяна на общите принципи. Навежда 4 доводи, че вътрешно условно самогрупиране на производителите в подгрупи, според вида на ресурса, съществува от 2014г., като посоченото разделение не е направено от ответника, а съществува за целия балансиращ пазар. Сочи, че общите принципи, действащи до 01.04.2019г. също не са одобрени от ДКЕВР. Релевира доводи, че е изпълнил задълженията си по договора, съответно, за ищците е възникнало задължение да платят за това. В тази връзка излага доводи, че ищците са осчетоводили издадените фактури за цена на балансираща енергия за м. февруари 2019г. и м. март 2019г. По отношение на иска за вреди релевира доводи, че съгласно чл. 10 ОУ, ответникът не носи отг за небалансите с прекратяване на договора.

По общите факти:

Не се спори по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че, съответно между “Е.И.*” ООД и “в.” ООД, и “ЧЕЗ е.Б.” АД са сключени договори за участие в специална балансираща група, с предмет предоставяне на услугата отговорност за балансиране от страна на краен снабдител, в качеството му на координатор на балансираща група. Съгласно договорите, производителят на електрическа енергия прехвърля отговорността за балансиране на “ЧЕЗ електро” АД в качеството му на краен снабдител и координатор на балансираща група, при условията на Общите условия на договорите за участие на производители в специална балансираща група на краен снабдител с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД. Не е спорно, че с решение № 55/ 17.12.2018г. на Управителния съвет на “ЧЕЗ е.Б.” АД, в сила от 01.02.2019г., са изменени Общите принципи за разпределяне на небалансите на “ЧЕЗ е.Б.” АД, в качеството му на координатор на специална балансираща група на производители от възобновяеми източници с инсталирана мощност до 4 мегавата.