Решение № 13356 от 05.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13356 гр. С., 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110133025 по описа за 2025 година

„Т. С.”ЕАД е предявила против „Ф. Т.”ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 938.02 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022-м.05.2023, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и лихва за забава в размер на 212 лева за периода от 01.07.2022 до 25.11.2024, сумата от 9.70 лева – дялово разпределение за периода от м.07.2022 до м.06.2023, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и лихва за забава в размер на 2.59 лева за периода от 31.08.2022 до 25.11.2024.

Ищецът поддържа, че с ответното дружество са се намирали в облигационни отношения по силата на писмен договор за продажба на топлинна енергия №45787/378286 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.Твърди, че е изпратило писмо покана П3336/08.03.2024 до ответното дружество за заплащане на задълженията за топлинна енергия, но плащане не е постъпило.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Т.”ЕООД оспорва предявените 1 искове.Оспорва качеството си на собственик или носител на вещно право за имота.Твърди, че не е сключвал договор за процесния период.Прави възражение за давност в заповедното производство.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор №45787/378286 ог 21.01.2020 „Т. С.”ЕАД се е задължило да продава топлинна енергия за стопански нужди на купувача „Ф.

Т.”ЕООД срещу заплащане на цена за доставката за срок от 5 години, считано от 01.07.2018 до 01.07.2023.

По делото е представено завяление от 21.01.2020 от „Ф. Т.”ЕООД до „Т.

С.”ЕАД за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот: жк. „С.”, бл.В, аб. №378286.

По делото е представено писмо от „Т. С.”ЕАД до „Ф. Т.”ЕООД от 08.03.2024 за заплащане на задължения за неплатена топлинна енергия и за дялово разпределение.Видно отизвестието за доставяне писмото е получено от ответника на 18.03.2024.

По силата на договор за наем от 19.01.2016 Етажната собственост като наемодател е предоставил на наемателя „Ф. Т.”ЕООД за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, а именно:кафене с площ от 25 кв.м. и складово помещение, с площ от около 25 кв.м., находящ се в гр.С., жк. „С.”, блок 8, партера за срок от 2 години.

По силата на Анекс към Договор за наем от 19.01.2016 Етажната собственост като наемодател и „Ф. Т.”ЕООД като наемател са се споразумели месечната наемна цена да бъде 250 лева, считано от 01.07.2018, като срокът на договора се удължава с 5 години, считано от 01.07.2018г.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.”ЕАД на потребители в гр.С..

Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отоплителното тяло в имота поради немонтиран уред за дялово разпределение е начислена по максимална оценка по мощност, съгласно т.6.5 от приложението по чл.61., ал.1- като отоплителни тела без уреди.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Според вещото лице отопляемият 2 обем на кафенето по проект е 76 куб.метра.Според заключението в имота има монтиран водомер за топла вода тип WWZ с № на уреда 1164339.През процесния период показанията на водомера са „0” и не е начислявана топлинна енергия за топла вода за битови нужди. Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за процесния период м.05.2022-м.05.2023 възлиза в размер на 918.67 лева /469.71 евро/.

Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение е в размер от 9.70 лева, а лихвата за забава е в размер от 2.59 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.1, ал.2 от Общите условия продажбата на топлинна енергия от „Т. С.”АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.С. се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на общите условия.

Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия купувач-страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.

Съгласно чл.61, ал.2 от Общите условия когато купувачът страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът или титулярът на вещно право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определения срок.В този случай договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде сключен за срок, не по-дълъг от срока, за който е дадено съгласието.

В случая ответникът –купувач на топлинна енергия е наемател по договор за наем.

По силата на договор за наем от 19.01.2016 Етажната собственост като наемодател е предоставила на наемателя „Ф. Т.”ЕООД за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, а именно:кафене с площ от 25 кв.м. и складово помещение, с площ от около 25 кв.м., находящ се в гр.С., жк. „С.”, блок 8, партера за срок от 2 години.С Анекс към договора за наем е удължен срока на договора с 5 години, считано от 01.07.2018.

В този смисъл ответникът е имал качеството наемател за периода от 3

01.07.2018 до 01.07.2023.

Със заявление от 21.01.2020, ответникът е поискал сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.Към заявлението е представена декларация от собственика на имота, че дава съгласието си на наемателя на кафене „Ф. Т.”ЕООД да бъде купувач на топлинна енергия за срока от 01.07.2018 -01.07.2023.

С оглед на което съдът намира, че е спазена процедурата по чл.61 от ОБщите условия като е предоставено съгласие на собственика ответникътнаемател да бъде купувач на топлинна енергия. С оглед на което е сключен договор между ищеца и ответника като наемател за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за срок, който не надвишава срока на даденото съгласие.

По силата на Договор №45787/378286 ог 21.01.2020 „Т. С.”ЕАД се е задължило да продава топлинна енергия за стопански нужди на купувача „Ф.

Т.”ЕООД срещу заплащане на цена за доставката за срок от 5 години, считано от 01.07.2018 до 01.07.2023.

С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия за стопански нужди за горепосочения период, включително за процесния период м.05.2022-м.05.2023.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът и ищеца са в облигационни отношения във връзка с доставката на топлинна енергия за стопански нужди.

Кредитирайки заключението на СТЕ съдът намира, че е доказано количеството на топлинната енергия.Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отоплителното тяло в имота поради немонтиран уред за дялово разпределение е начислена по максимална оценка по мощност, съгласно т.6.5 от приложението по чл.61., ал.1- като отоплителни тела без уреди.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Според вещото лице отопляемият обем на кафенето по проект е 76 куб.метра.Според заключението в имота има монтиран водомер за топла вода тип WWZ с № на уреда 1164339.През процесния период показанията на водомера са „0” и не е начислявана топлинна енергия за топла вода за битови нужди.

Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че топлинната енергия за 4 процесния период м.05.2022-м.05.2023 възлиза в размер на 918.67 лева /469.71 евро/.

Частичната основателност на претенцията обуславя произнасяне на съда и по евентуално заявеното възражение за давност.

Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3–годишната погасителна давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 10.12.2024, следователно погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.12.2021.

Предмет на делото са вземания за периода от м.05.2022-м.05.2023, с оглед на което същите не са погасени по давност.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 918.67 лева /469.70 евро/ и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 938.02 лева /479.60 евро/.

Лихвите за забава

Съгласно чл.40, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.”ЕАД купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Съгласно чл.49, ал.1 от ОБщите условия при неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.Съгласно чл.49, ал.2 от Общите условия купувачът изпада в забава от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на законна лихва. В съответствие с чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът изпада в забава по силата на горепосочените разпоредби без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от Общките условия обаче предвижда и настъпването на допълнително условие, за да поставен длъжникът в забава, освен неплащането на задължението на падежа5 получаване на данъчна фактура.Ищецът не е ангажирал ангажирал доказателства , че е издал и връчил на ответника данъчни фактури относно процесните вземания за главница за топлинна енергия до датата на предявяване на исковата молба.С оглед на което съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава относно изпълнението на задължението за топлинна енергия.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По отношение на дяловото разпределение

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че дяловото разпределение е в размер от 9.70 лева /4.95 евро/.

По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение По отношение на цената за услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана.Покана е била изпратена на 08.03.2024 и е получена на 18.03.2024.Поради това от получаване на поканата е станало изискуемо задължението за дялово разпределение. Ищецът претендира лихва за забава за периода от 31.08.2022 до 25.11.2024.Съдът намира, че претенцията за лихва за забава е основателна за периода от 18.03.2024 до 25.11.2024.Лихвата за забава за посочения период възлиза в размер от 0.93 лева.

С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 0.93 лева /0.47 евро/ за периода от 18.03.2024 до 25.11.2024 и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2.59 лева /1.32 евро/ за периода от 31.08.2022 до 17.03.2024.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в 6 исковото производство в размер от 528.52 евро, от които 12.78 евро /25 лева/ за държавна такса, 232.31 евро – депозит за СТЕ, 232.31 евро-депозит за ССЕ, 51.12 евро /100 лева/ –юрисконслутско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от 422.57 евро.