Определение № 2559 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110100467 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на "Топлофикация София" ЕАД, с която срещу Б. П. С. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 1770/2025 г. на РС- Кюстендил е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите са недопустимо и преждевременно предявени, доколкото заповедният съд не е извършил преценка за влизане на заповедта в сила и наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки: 1.да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2 .връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая тези предпоставки не са налице. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на посочения от заявителя в заявлението адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съвпадащ с регистрираните адреси на длъжника. В изпратените на този адрес книжа връчителят нито е посочил данни, че длъжника не живее на адреса, нито е посочил техния източник, както кумулативно изисква императивната разпоредба на закона, което е и кумулативно изискване за нейното прилагане.

С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се 1 основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).

С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. Заповедният съд, преди да даде указания по реда на чл. 415 ГПК следва да извърши преценка относно влизане на заповедта за изпълнение в сила (според събраните данни дали длъжникът живее на адреса, на който заповедта му е била връчена по реда на чл. 47 ГПК).

Воден от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 467/2026 г. по описа на СРС, 41 състав, образувано въз основа на искова молба, вх. № 4705/09.01.2026 г., подадена от Топлофикация София" ЕАД, с която срещу Б. П. С. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 1770/2025 г. на РС- Кюстендил е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчванена препис от същото пред Софийски градски съд.

В случай на влизане в сила на определението да се изпрати препис от същото по ч.гр.д.№ 1770/2025 г. на РС - Кюстендил за извършване на преценка дали заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2