Решение № 2948 от 02.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕПИ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110204417 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 4417 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на КР. ИЛ. В. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-023721 от 18.11.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява 1

МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че при издаването на НП са допуснати нарушения както на процесуалните правила, така и на материалния закон, поради което иска отмяната му. Навежда, че не е осъществил вменените му нарушения. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение не му е предявен.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 09.11.2021 г., П.Д., на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, съставил срещу жалбоподателя АУАН, за извършени на същата дата нарушения по чл.

174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели.

Нарушителят отказал да подпише акта. Възражения, в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, не били депозирани.

Въз основа на АУАН, на 18.11.2021 г., ГБ - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - чл. 189, ал.

1 и ал. 12 от ЗДвП, надлежно овластени със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Същите са изготвени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 09.11.2021 г., в 05:05 часа, в гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка/модел „БМВ 320“, с регистрационен номер СО6371СМ, по бул.

„Христо Ботев“, с посока на движение от ул. „Кирил и Методий“ към бул. „Сливница“, като срещу № 112, водачът бил спрян за проверка от служители на СДВР.

В хода на извършената му полицейска проверка, жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7410+ с № ARSM0043. Отказал и да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARNJ 0002. При проверката на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване, като в посочения срок, той посетил МБАЛ-ВМА-София, но отказал да предостави проби за медицинското изследване.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз 2 основа на показанията на свидетеля В.К., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - талон за изследване № 080288, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба, следва да се посочи, че според настоящия състав, в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал. 14 ЗДвП, се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7, от въпросното Постановление, АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета, именно с новелата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод за относимата към предмета на делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Липсват противоречия в доказателствените материали относно това, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че е бил спрян от служители на СДВР и че е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол и наркотични вещества с полеви тест, както и че му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване. С оглед специфичното поведение на нарушителя към органите на реда и външни признаци за употребата на алкохол, свидетелят има сравнително ясен спомен за случилото се, без да има основание същият да се считат за предубеден или заинтересован от изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията му в цялост. Установява се, че след като му е бил издаден талонът за медицинско изследване, жалбоподателят е отказал да представи проби за изследване.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Доколкото двете самостоятелни нарушения са регламентирани в една разпоредба и имат сходни обективни елементи, то съдът ще обсъди същите заедно, подчертавайки различията в двата самостоятелни състава на административни нарушения.

Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са уредени няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като в процесния случай, в условията на 3 кумулативност, са извършени две от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушенията са довършени с обективирането на отказ за извършване на проверка с тест за употреба на алкохол и наркотични вещества, от водача на МПС. С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г. бе утвърдено, че отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), поради което и правилно контролните органи са установили извършването на две самостоятелни административни нарушения.

Субект на процесните нарушения е водачът на МПС, като в конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал автомобил с регистрационен номер СО6371СМ. По този повод е била извършена проверката и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, жалбоподателят е отказал. С оглед на това, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вменените му нарушения, които са достатъчно ясно и точно, описани и правилно квалифицирани.

Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е бил употребил наркотични вещества или не, респесктивно дали е управлявал МПС след тяхната употреба.

На жалбоподателя е представен талон за изследване за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества, като се установява, че той е посетил медицинското изследване, но е отказал да му бъдат иззети проби. Действително, това не е намерило отражение в АУАН, а само в НП, но това обстоятелство не би могло да бъде известно към момента на съставяне на АУАН, който се изготвя при връчване на талона за изследване, последващото поведение на субекта на нарушението, може да бъде установено едва при издаването на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) се извежда, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.

Проверките са независими една от друга и могат да преминат и развият в различни етапи и резултат. Жалбоподателят, макар и да е посетил медицинското заведение, е отказал отново да предостави проби за нужните изследвания.

Недоказани останаха доводите на жалбоподателя, че АУАН не му е бил предявен при неговото съставяне, доколкото неговият отказ е надлежно материализиран в акта и удостоверен с подписа на Радостин Соколов. От друга страна макар и да е отказал да подпише и талон за изследване № 080288, по делото се установява, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието и на двата документа, доколкото се е явил на посоченото в талона място и време.

От субективна страна, деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деяниета, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици - напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба както на алкохол, така и на наркотични вещества и е искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказите му.