Решение № 155 от 30.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500352 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника по гражданско дело №577/2019г. по описа на Окръжен съд Сливен - М. С. С. ЕГН ********** от гр. С., ул. “Ц. О.“ № *, ап. *, чрез адв. Д. С. от АК - С., със служебен адрес: гр.

С., ул. “Х. Д.“ № **, ет. *, офис № *, против осъдителните части на постановеното по същото дело Решение № 25/01.06.2021г. и по въззивната жалба на същото лице срещу Решение 260139/22.07.21г.на Окръжен съдСливен, поправящо явна фактическа грешка в Решение № 25/01.06.2021г., в частта за разноските.

Въззивната жалба срещу първото решение го сочи за недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и като необосновано. Моли се за обезсилването му, евентуално за отмяната му и за ново произнасяне по същество, при отхвърляне на заявените от ищеца Д. И. искове.

Доводът за недопустимостта на решението произтича от обстоятелството, че срокът, даден на ищеца за поправка на исковата молба(за внасяне на дължимата по делото държавна такса), бил четирикратно продължаван от съда по молба на страната, което според въззивника е неправилно. Съдът трябвало да върне на ищеца нередовната искова молба, 1 като непоправена в срок и да прекрати производството по делото.

Установени били и други нередовности на исковата молбанепредставяне на описани от страната доказателства, които съдът също не е санкционирал с връщането й. Страната не е представила в срок и изискани от съда доказателства, както и не е посочила в срок своя банкова сметка за превод на претендираните парични суми.

По същество: Страната счита, че претенцията е недоказана по основание и размер, т.к. договорът за цесия, на който основава вземането си ищецът, е недействителен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД( той не е подписан от ответника, според изводите на първата единична графологична експертиза).

За компрометирана се сочи и допълнителната графологична експертиза на първото вещо лице от Окръжен съд-Сливен, т.к. за изготвянето й е използван допълнителен сравнителен материал, който ответникът е оспорил като неавтентичен.

Тройната експертиза, изслушана в първа инстанция, е оспорена като необективна, необоснована и нелогична откъм изводи на база обсъждания сравнителен материал, като се изразява недоволство и от обстоятелството, че изготвилото първите две експертни заключения вещо лице е променило мнението си в противоположна посока. Поддържа се, че вещите лица не са обосновали изводите си по разбираем за неспециалист в тази област начин.

Обосновава се извод за правилност и пълнота на първоначалната експертиза и е поискано назначаване на нова тройна графологична експертиза, уважено от въззивния съд.

Поддържа се и доводът, че цесията, от която черпи правата си ищецът, е недействителна, поради липса на индивидуализация на прехвърлените вземания.Те не били определени, нито са определяеми, нито ищецът е твърдял и доказал прехвърлянето на конкретни свои притезания от действителни облигационни отношения.

Договорът за цесия се сочи за недействителен и поради противоречието му с императивната норма на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, налагаща такова ограничение за суми над 10 000лв., преди това15 000лв.Цената на прехвърленото вземане е 67 000лв.(65000лв. по анекса) и би следвало да е платима по посочена от ищеца- цедент банкова сметка, което не е сторено от него. Такава липсвала и в исковата му молба.Налице била забава на кредитора, имаща за последица неоснователност на претенцията му за лихви. Възраженията на страната в този смисъл обаче не били обсъдени от съда, макар той да е дължал да следи служебно за наличието на нищожни клаузи. Това според въззивника води до неправилност на решението и в частта, уважаваща претенцията за лихви в размер на 13000лв., за периода 26.11.16г.-26.11.19г.

Счита за неправилно отхвърлено и възражението си, че ищецът не е 2 представил доказателства за предаване на документите, удостоверяващи вземането и неговите принадлежности. Не ангажира нови доказателства.

Дири съдебно-деловодни разноски.

Оспорва като прекомерно възнаграждението на адв. Д. по делото.

Въззиваем ищец Д. И. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес по делото: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ №*, ет. *,офис * (кантора на адв. П. Н. и адв. Е.

Д.), подава чрез процесуален представител Д. писмен отговор в срок. В него изрично сочи подадената въззивна жалба за допустима, но неоснователна.

Възразява срещу доводите за недопустимост на подадената искова молба.

Счита решението на първата инстанция за допустимо, правилно и законосъобразно, основано на събраните по делото писмени доказателства.

Намира изслушаната в окръжния съд тройна експертиза за обоснована, компетентна и категорична в изводите си за авторство на процесния договор за цесия и на уведомлението за сключен договор за цесия от страна на ответника-въззивник М. С. Молил е за потвърждаване на решението на окръжния съд. Дирил е разноски. Не ангажира нови доказателства.

Насрещната въззивна жалба, подадена от ищец Д. И. по делото на 07.07.21г.,със съдържание на молба за поправка на ЯФГ, е разгледана като такава от първоинстанционния съд, а въззивният съд го е констатирал и е обявил на страните, че не е сезиран с нея.

Подадената въззивна жалба срещу Решение 260139/22.07.21г ., допускащо поправка на явна фактическа грешка в Решение № 25/01.06.2021г., в частта за разноските, сочи допълнителното решение на Сливенски окръжен съд за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за отмяната му.Жалбоподателят счита, че доколкото възлагането на разноските е последица от изхода на спора- не дължи на другата страна такива за първоинстанционното производство. Дири съдебно-деловодни разноски и не ангажира нови доказателства.

Въззиваем Д. И. И., уведомен за жалбата, не представя писмен отговор в дадения му от съда срок.

Проверката на двете въззивни жалби, извършена от апелативния съд, ги сочи за допустими и подлежащи на разглеждане.

Проверката по чл.269 от ГПК, сочи обжалваните решения за валидни и допустими.

Не се споделят от този съд доводите за недопустимост на производството по делото, развило се пред първа инстанция, т.к. няма данни ищецът да е усвоил процесуално поведение, подлежащо на санкциониране с прекратяването на делото. Определената на страната държавна такса е внесена след четирикратно продължаване на дадения за това срок, по молби на ищеца, но с разрешение на съда, разглеждащ делото и в крайна сметка е спазен. Не са налице други пороци на исковата молба или процесуални 3 пречки, респективно не липсват изискуеми от закона процесуални предпоставки за разглеждането на заявените претенции, поради което те са допустими.Непредставянето на обявени доказателства, не е основание за оставяне на исковата молба без движение, нито за прекратяване на делото, поради нейната нередовност(вж. чл.129, ал.2, вр.чл.127 и чл.128 от ГПК).

По съществото на спора, с оглед оплакванията в жалбите по правилността на първоинстанционното съдебно решение и на допускащото поправка на явна фактическа грешка в него в частта за разноските, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано пред Окръжен съд - Сливен по искова молба от Д. И.

И. против М. С. С., за присъждането на главница от 65 000лв., представляваща цена на сключен между страните Договор за цесия от 26.11.2014 г., дължима от ответника, срещу придобитото от него по силата на този договор парично вземане на ищеца спрямо ТВК „Сливенска популярна каса - Сливен”, в общ размер на 67 480.38 лв. Твърди се, че първоначално договорената по договора за цесия продажна цена била в размер на 67000 лв., но с последващ анекс от 29.12.14г., била предоговорена на 65000лв.Цесията от 26.11.2014г., била надлежно съобщена на Управителния съвет /УС/ на длъжника ТВК „Сливенска популярна каса - Сливен” на дата 26.11.2014 г., съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Плащането на цената по сделката било уговорено на вноски, в брой или по посочена от цедента банкова сметка, в срок не по-голям от три години от датата на подписването на договора или по друг начин, определен от страните в допълнително споразумение, но до подаването на исковата молба, сумата не била изплатена дори частично. Твърди се, че с придобитото по цесията вземане, ответникът ефективно е погасил чрез прихващане паричните си задължения към същата ТВК „Сливенска популярна каса“- гр.Сливен.

Падежът на вземането настъпвал на 26.11.17 г.,т.к. отправената преди тази дата покана за доброволно изпълнение от 23.04.16г., не е била успешно връчена на ответника на постоянния му адрес в гр. С.

Претендира се и мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 27.11.17г., до датата на предявяването на исковата молба, в размер на 13 180,56лв. и законна лихва за забава върху главницата след това, до окончателното й изплащане. Дирят се съдебни разноски и се ангажират доказателства.

Ответникът не е подал в предвидения от чл.131 от ГПК срок отговор на исковата молба.

В проведеното пред окръжния съд първо по делото открито съдебно заседание, чрез процесуален представител- адвокат, ответникът е възразил срещу редовността на подадената искова молба и е оспорил заявената претенция за главница като неоснователна, поради нищожност на договора за 4 цесия на следните основания: липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД, т.к. договорът, анексът към него и уведомлението до третото лице не били подписани от ответника и поради неопределеност на прехвърленото с цесията вземане. То не било индивидуализирано по правопораждащ факт, срок и пр. съществени условия, поради което не можело да се установи дали е действително съществуващо- липсвали и доказателства, че цедентът е титуляр на вземането.На трето място нищожността произтичала от неспазването на императивните разпоредби на Закона за ограничаване на плащанията в брой, който намирал приложение с оглед размера на цената по сделката и поставял задължение за заплащането й по банков път, за което обаче кредиторът не бил оказал дължимото съдействие, посочвайки банкова сметка. Това имало за последица недължимост на претенцията за лихви за забава. Ищецът не бил изпълнил и задължението си за представянето на документите, удостоверяваши вземането и неговите принадлежности.

Сливенски окръжен съд е приел претенциите за главница и лихви за основателни и с обжалваното решение е осъдил ответника да заплати на ищеца исковата сума-главница, ведно със законна лихва за забава в периода от 26.11.17г. до 26.11.19г. в размер на 13 000лв. Присъдил е и законна лихва за забава върху главницата от 26.11.19г. до окончателното й изплащане.Отхвърлил е заявената претенция за мораторна лихва за забава за горния период над присъдения, до общо заявения от 13 180,56лв.размер.

Присъдил е и разноски в полза на ищеца. За да постигне този краен правен извод, първоинстанционният съд е счел за неоснователни всички повдигнати от ответника възражения срещу валидността на договора за цесия и е приел вземането за дължимо, ведно с обезщетение за забавата му, в размер, установен от счетоводна експертиза.

Фактическите твърдения за спорното по делото право обуславят правна квалификация на обективно съединените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за главницата и по чл.86 от ЗЗД за акцесорната претенция за обезщетение за забава.

Спор по релевантната за делото фактическа обстановка не е налице.

Между страните е сключен договор за цесия от 26.11.2014г., по силата на който цедентът Д.И. е прехвърлил възмездно на цесионера М.С. вземането си от ТВК „Сливенска популярна каса“ по договори за вноски във ВСК към кооперацията. Общият размер на прехвърленото вземане е 67 480.38 лева, съгласно издадено от длъжника удостоверение от 26.11.14г.(непредставено по делото).Вземането се прехвърляло в патримониума на цесионера от датата на сключването на договора. Уговорена е цена на сделката от 67 000лв., снижена на 65 000лв. с допълнителен анекс на страните от 29.12.14г. Според договора, плащането на цената се извършва на вноски, в брой или по посочена от цедента банкова сметка, за срок не по-голям от 3 години от датата на подписването му или по друг начин, определен от страните в допълнително споразумение към договора, каквото в случая не е било съставено в тази 5 връзка. Цедентът се е задължил да представи на цесионера в 10-дневен срок книжата, удостоверяващи прехвърляното вземане и принадлежностите му.