Решение № 99 от 29.07.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 172/2024
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Николай Иванов Кирков, Гергана Желязкова Кондова
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Ямбол, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242300600172 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 4/14.03.2024г. по НЧХД № 86/2023 г. по описа на Районен съд Тополовград, съдът е признал подсъдимия И. К. Й. от С.****, обл.******, ЕГН:********** за виновен в това ,че на **.**.**** г. около 21.30 часа, в село ****, общ.*****, на ул.“Г. Д.“, до дом № **, в лек автомобил, марка „ ****** *****“ с ДК№ **** **, собственост на тъжителя Г. Д.
Ж., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лява скулна област на лицето и външния нос.Оток и кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата.Контузия на горна зъбна редица.Оток и кръвонасядане по дясна ушна мида и лявата подбедрица, като тези увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесната повреда е нанесена чрез нанасяне на удар с дървена бухалка в главата на пострадалия, поради което на основание чл.78а от НК e освободен от наказателна отговорност и на същия е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Със същата присъда, подсъдимият И. К. Й. е осъден да заплати на Г. Д. Ж. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 130,ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 12 лв.
1 държавна такса .
Също така, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимия И. К. Й. е осъден да заплати по сметка на ТРС сумата от 80 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу присъдата е била депозирана жалба от адв.П. М.-АК-*** ,действащ в качеството му на упълномощен процесуален представител на подсъдимия, с която се иска отмяна на постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд .В условията на алтернативност се правят две искания- постановяване на нова присъда , с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл.130,ал.1 от НК, - намаляне на размера на присъденото обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя – адвокат П. М. оспорва жалбата като предлага присъдата на РС-Тополовград даа бъде потвърдена изцяло, включителнов частта, касаеща гражданския иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Й. - адвокат М. поддържа жалбата .Намира ,че от събраните по делото доказателства не е установен и доказан механизмът на извършване на престъплението . Обръща внимание , че подсъдимият е признат за виновен за причиняване на лека телесна повреда на пострадалия , чрез нанасяне на един удар с бухалка по различни части на главата и лявата подбедрица, което е невъзможно . Посочва ,че съдът не е обсъдил възраженията им и не е направил анализ на събраните по делото доказателства.Обръща също и внимание ,че преди деянието, описано в тъжбата е имало друго сбИ.е между подсъдимия и тъжителя , при което последния е получил многобройни телесни увреждания, които не са обсъдени в мотивите на съда .Излага ,че с неуважаване на доказателствените искания на защитата и необсъждане на събраните доказателства съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.Предлага първоинсанционнатаа присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.
Подсъдимият Й. сочи, че е съгласен с казаното от защитника си.
В последната си дума заявява, че е невинен.
ЯОС, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез адвокат, действащ като упълномощен процесуален представител на подсъдимия, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се прие за основателна.
ЯОС намира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, по следните правни 2 съображения:
След прочитането на тъжбата и докладването на гражданския иск, съдът е длъжен да прикани подсъдимия да даде обяснения и в случай, че той заяви, че ще реализира това си право на по-късен етап – например в края на съдебното следствие както е в случая , е длъжен преди приключване на съдебното следствие отново да прикани подсъдимия да даде обяснения. Подсъдимият има право да дава обяснения във всеки един момент на съдебното следствие и съдът е длъжен да осигури реализирането на това право.
В случая съдът е пропуснал да разпита подсъдимия и респективно не е имал възможност да анализира обясненията му в мотивите си и да ги съпоставя с показанията на свидетелите.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебното следствие на 22.02.2024г. след като съдът приканил подсъдимия да даде обяснения,същият е заявил ,че ще даде обяснения в края на съдебното следствие. Съдебното следствие е приключило в съдебно заседание на 14.03.2024г. с разпит на свидетеля М. И. , но съдът е пропуснал да прикани подсъдимия отново да даде обяснения, след като е имало изрично изявление от негова страна/ при липса на отказ от даване на обяснения/, че след събиране на гласните доказателства, той ще упражни това свое право. . Неизпълнението на това задължение ограничава правото на защита на подсъдимия, защото той е възпрепятстван да реализира правото си да даде обяснения, които са изгодни за него. Освен това след приключване на съдебното следствие в хода на съдебните прения подсъдимият е бил лишен и от право на лична защита.
При наличието на такъв порок, първоинстанционният съд се е лишил от възможността да обсъди всички доказателства и да постанови един обоснован съдебен акт. Респективно за въззивният съд не е възможно да се проверят обосноваността и законосъобразността на присъдата, както и справедливостта на наложеното наказание.
Нещо повече , първоинстанционния съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК,изразяващо се в пороци в процесуалната дейност на съда, свързани с мотивирането, анализа и оценката на събрани по делото доказателства.
В мотивите на първоинстанционната присъда липсват аргументи защо съдът кредитира с доверие събраните по делото гласни доказателства. От мотивите на съда не става ясно и от кои конкретно доказателства извежда извод ,че подсъдимият Й. е нанесъл удар с бухалка в областта на главата на тъжителя, при положение ,че никой от разпитаните по делото свидетели не сочи този факт.Липсва и анализ на твърденията на разпитаните свидетели ,че на тъжителя са причинени телесни увреждания при друг инцидент,като същите не са съпоставени със съдебномедицинското удостоверение .Съдът също така не е обсъдил и възражението на защитата ,че соченият от тъжителя механизъм на причиняване на телесните увреждания е обективно невъзможен- както по отношение на мястото, където е бил тъжителя, когато е ударен, така и ,че уврежданията му са причинени от един удар, предвид на това ,че са в различни части на главата.
3
Налице е и противоречие между фактическите изводи на съда и диапозитива на присъдата. Съдът от фактическа страна е приел ,че подсъдимият е слязъл от автомобила си , отворил предната дясна врата на автомобила на тъжителя и му нанесъл удар в главата с дървена бухалка.В диспозитива на присъдата обаче съдът е приел ,че освен отоците и кръвонасяданията в областта на главата на тъжителя е причинен и оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, като липсва обяснение в мотивите за механизма на причиняването му, макар и такова обвинение да не е въздигнато с тъжбата.
Поради всичко изложено по- горе , въззивния съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на възраженията на защитата , и т. к. това нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция ,следва присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първонистанционния съд-Тополовградския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед на естеството на посочените съществени процесуални нарушения ,липсва необходимост от обсъждане на релевираните в жалбата оплаквания по същество.
Предвид горното и на основание чл.334,т.1,вр. чл.335,ал.2 от НПК , ЯОС РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 4. по НЧХД №86/2023г. по описа на РС-Тополовград, постановена на 14.03.2024г и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първовоинстанционния съд-РС-Тополовград от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4