Решение № 233 от 20.12.2021, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Девня, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100522 по описа за 2021 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД и в р . чл. 342 - 347 от ТЗ от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез проц. представител адв. Н. Ш. срещу И.Н. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. **** с искане за приемане за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответницата, а именно: сума в общ размер на 349, 53 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължими суми за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1158/2020 г. по описа на ДРС.

Ищецът излага в исковата молба, че на 05.09.2017 г. между И.Н. И. и „Теленор България“ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 36, 99 промо 2000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 36, 99 лева /30, 82 лева без ДДС/. Твърди, че ответницата И. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 44, 63 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и 1 използвани услуги за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.10.2018 г. Сочи, че вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 92, 46 лева равна на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура № 7282105651/15.12.2018 г. Излага, че на същата дата - 05.09.2017 г., и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +****, „Теленор България“ЕАД, като лизингодател сключва с И.Н. И. - лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка *** с обща лизингова цена в размер на 186, 07 лева, дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 8, 09 лева. Твърди, че по договора за лизинг И. дължи заплащане на сума в общ размер на 88, 99 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.12.2018 г., а именно: 8, 09 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г., начислена във фактура № 7278021884/15.09.2018 г.; 8, 09 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.09.2018 г. - 14.10.2018 г., начислена във фактура № 7279303057/15.10.2018 г. и 72, 81 лева - сбор от 9 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г., начислени във фактура № 7282105651/15.12.2018 г. Излага, че вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ответницата дължи и сума в размер на 123, 45 лева, начислена във фактура № 7282105651/15.12.2018 г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, тъй като към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

Предвид неизпълнение на поетите задължения, ищецът е инициирал заповедно производство по ч.гр.д. № 1158/2020 г. по описа на ДРС, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

При връчване на заповедта на длъжника съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК заповедния съд е дал указания на ищеца да предяви иск за вземането си, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначен на ответницата особен представител на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който се излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди се, че не са представени доказателства, относно дължимостта на претендираните суми, като изложеното в исковата молба почива единствено на твърдения на ищеца основаващи се на издадени от същия първични счетоводни документи – фактури, които се оспорват от ответницата и не биха били годно и единствено доказателство за размера на 2 претендираните суми. Сочи се, че не става ясно по какъв начин е сформирана търсената неустойка, както и че не са доказани по основание и размер всички останали претендирани от ищеца суми. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковата претенцията като недоказана.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност представените доказателства, направи следните фактически изводи: на

Предявени я т иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 1158/2020 г. по описа на РС – Девня, е налице издадена заповед за изпълнение № 707/23.12.2020 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответницата И.Н. И. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 349, 53 лева - главница за незаплатено задължение по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер + *** и Договор за лизинг към него от 05.09.2017 г. и законна лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

По делото са представени Договор за мобилни услуги с предпочитан номер + 359897468613, сключен между страните на 26.09.2016 г., ведно с Допълнително споразумение към него от дата 05.09.2017 г.;

Договор за лизинг, сключен между страните на същата дата – 05.09.2017 г.;

Общи условия на Теленор, както и 3 бр. фактури за предоставени мобилни услуги, както следва:

С фактура № 7278021884/15.09.2018 г. със срок за плащане 30.09.2018 г., за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г. е начислена сумата от общо 49, 78 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 41, 69 лева и една лизингова вноска в размер на 8, 09 лева за предпочетен номер +***. Ищецът претендира сумата по тази фактура в размер на 13, 34 лева, представляваща сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 5, 25 лева и една лизингова вноска в размер на 8, 09 лева поради извършено частично плащане в размер на 36, 44 лева, което погасява частично задължението за абонаментна такса и използвани услуги до размер на 5, 25 лева.

3

С фактура № 7279303057/15.10.2018 г. със срок за плащане 30.10.2018 г., за отчетен период 15.09.2019 г. - 14.10.2018 г. е начислена сумата от 47, 47 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 39, 38 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*** и 8, 09 лева лизингова вноска за предпочетен номер +***.

С фактура № 7282105651/15.12.2018 г. със срок за плащане 30.12.2018 г., е начислена сума в общ размер на 288, 72 лева, дължима за отчетен период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г., представляваща 215, 91 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги и 72, 81 лева лизингови вноски. По твърдения на ищовото дружество сумите по тази фактура се разпределят както следва: 92, 46 лева неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочитан номер +*** и 123, 45 лева дължима сума за мобилно устройство Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и Договор за лизинг към него и 72, 81 лева начислени накуп 9 бр. лизингови вноски по Договор за лизинг.

От представения Договор за мобилни услуги и Допълнителното споразумение към него, подписан от страните, се установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им. Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответницата е имала възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност /каквото становище взема назначения особен представител на ответника в хода на производството/ би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда.

Съдът приема, че издадените данъчни фактури с №№

7278021884/15.09.2018 г.; 72 79303057/15.10.2018 г и 7282105651/15.12.2018 г., макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответни цата, доказват предоставените й услуги и претендираните за тях цени. Не се твърди, а и не са представени от ответницата доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от нея мобилни услуги, тежестта на доказване на които факти е нейна, както й е указано с доклада по делото.

Твърдението, че ответницата не е заплатила текущото си задължение за абонаментни такси и ползвани услуги на падежа, съгласно условията на сключения договор и допълнително споразумение към него, е твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника е да представи доказателства за изпълнение, което не е сторено. Поради това съдът намира за установено съществуването на вземане на ищеца в общ размер на 44, 63 лева /5, 25 лева по фактура №7278021884/15.09.2018 г. и 39, 38 лева по фактура 4

№7279303057/15.10.2018 г. главница

– з а потребени и незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.08.2018 г. до 14.10.2018 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.

По отношение на претенцията за заплащане на лизингови вноски:

По делото е безспорно установено и сключването на Договора за лизинг от 05.09.2017 г. за предоставяне на ответницата от страна на ищеца за временно и възмездно ползване на устройство марка **** с обща лизингова цена в размер на 186, 07 лева. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, като ответницата е следвало да заплаща лизингова вноска в размер на 8, 09 лева месечно. Същата не е оспорила удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получила мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342 ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. С оглед изпълнение на задължението за предоставяне на лизинговата вещ, то ответницата – лизингополучател е следвало да изпълни своите задължения по договора за заплащане на цената на лизинговата вещ, разпределена чрез 23 лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника на две предходно дължими лизингови вноски – по фактури № 7278021884/15.09.2018 г. и № 7279303057/15.10.2018 г. , поради което с последната месечна фактура № 7282105651/15.12.2018 г. на абоната са начислели накуп 9 бр. незаплатени лизингови вноски в общ размер на 72, 81 лева като предсрочно изискуеми. Основание за начисляване на процесната сума е текста на чл. 12 ал. 1 от Общите условия на договорите за лизинг на оператора, предвиждащ, че в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договор, лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими, като съгласно ал. 2 на същия текст, месечните вноски и другите 5 дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащането на дължими съгласно тези договори плащания. Освен това - към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е настъпил падежът на всички оставащи 9 бр. лизингови вноски в общ размер на 72, 81 лева. Ответницата при разпределената доказателствена тежест не е ангажирала доказателства за погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което съдът приема, че е същата дължи претендираните лизингови вноски, респективно, че предявеният иск в тази му част също следва да бъде уважен.