Определение № 577 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. София, 28.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000502387 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Ищците, чрез своите процесуални представители са подали молба с вх.

№ 23208 от 20.12.2021 г., с която са поискали въззивният съд да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като осъди ответника да заплати адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна е подала отговор вх. № 3828 от 22.02.2022 г., с който оспорва основателността на молбата за изменение на решението в частта за разноските и моли да се отхвърли.

Софийски апелативен съд след като обсъди доводите на страните намира молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от процесуалните представители на ищците, а по същество е неоснователна.

Това е така, защото въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника, с която е поискал частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и отхвърляне на 1 преките искове в тази част.

Въззивният съд е приел въззивна жалба за частично основателна, поради което е отменил решението на първоинстанционния в частта, в която ответникът е бил осъден да заплати на всеки един от ищците по предявените преки и акцесорни искове, обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 75 000 лева до размер на сумата от 180 000 лева и вместо това е отхвърлил преките искове до размер на сумата от 75 000 лева.

Съобразно съотношението на уважена/отхвърлена част на исковете е изменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските и са присъдени такива на ответника за въззивното производство, съобразно отхвърлената част на искове.

Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ответника в частта, в която е осъден да заплати на всеки един от ищците по предявените преки и акцесорни искове сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г.

Решението в тази част е влязло в сила на 17.06.2020 г.

Ищците се представляват от адвокати, приели да осъществяват процесуалното представителство на основание договор за правна помощ и съдействие, сключен на 02.04.2021 г. , приложен на л. 29 от въззивното п-во., по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд не отрича свободата на договаряне, но това договаряне следва да бъде съобразено с действието на императивните правни норми, които допускат сключването на договор в полза на трето лице, но не и договор във вреда на трето лице.

Всеки един от ищците, считано от 17.06.2020 г. е титуляр на парично вземане, в размер на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, 2 считано от 10.08.2017 г., което обстоятелство ги изключва от кръга на лицата, очертани в чл. 38, ал. 1, т. 1- 3 от ЗАдв.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а двокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:

1. лица, които имат право на издръжка;

2. материално затруднени лица;

3. роднини, близки или на друг юрист.

Договорът, който са сключили ищците и техните процесуални представители за безплатна правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗАдв., не може да създаде задължения на трето лице по договора, каквото се явява ответникът и последният да носи отговорността за разноски, ако не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., за наличието на които следва да бъдат представени доказателства на съда, тъй като тази отговорност се основава на закона и се осъществява само с постановения от съда съдебен акт.

Всяка уговорката между клиента – ищец или ответник и неговия адвокат за оказване на безплатна правна помощ при отсъствието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не поражда права на договорилите се, както и не поражда задължение за третото лице /насрещната страна/ за заплащане на адвокатско възнаграждение на този процесуален представител, приел да оказва безплатна правна помощ.

Съдът при постановяване на дължимия се съдебен акт е длъжен да изследва за наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., а те не са общоизвестни или служебно известни на съда и да осъди насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение, само ако представляваният е представил доказателства за тези предпоставки.

В този смисъл са постановени определение № 732 от 13.12.2019 по ч.т.д. № 2783/2019 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о., определение 295 от 16.06.2017 г. по ч.т.д. № 1962/2016 от ВКС- ТК, І т.о. и определение № 5 от 11.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 5069/2021 г. от ВКС, ГК - ІV г.о.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЯ молба с вх. № 23208 от 20.12.2021 г., подадена от ищците, чрез техните процесуални представители да измени постановеното от него въззивно решение в частта за разноските, като осъди ответника да заплати адвокатски възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4