Решение № 1151 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100501944 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 63877/17.07.2025г. от Е. В. К., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. от АК - Варна, срещу решение № 2195 от 13.06.2025г., постановено по гр. дело № 10730/2024г. на ВРС, ХII, с което въззивницата е осъдена да заплати на Д. Г.

З., ЕГН:********** от гр. Варна, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за вредите, търпени от ищеца вследствие на спиране на изпълнение на влязлото в сила съдебно решение 71/24.01.2023г. по в.гр.д.

1968/2022г. по описа на ВОС, с което ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху 56,30/128,04 ид.ч. от банята на ап. 7 в гр. Варна, бул.

„С.“ *** за периода 13.03.2024г. /дата на спиране на изпълнението / до 22.08.2024г. /датата, предшестваща датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.08.2024 г. до окончателното плащане на главницата, на осн. на осн. чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 2 вр. чл. 282, ал. 4 ГПК.

Въззивницата сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че помещението „баня“, до което въззиваемата няма достъп по естеството си не представлява баня, съобразно заключението на вещото лице по проведената СТОЕ. Необсъдени останали и други констатации на вещото лице, касаещи характеристиките на имотите на страните. Счита, че вреди от неизпълнението на решението не са настъпили и не могат да настъпят, тъй като решението е неизпълнимо. Дори и да се приеме, че въззиваемата е претърпяла някакви 1 вреди, то същите следва да се определят само за „банята“, доколкото достъпът до останалите й собствени помещения не е ограничен. Намира за грешна дадената от съда правна квалификация на предявения иск.

Отправеното искане е да се обезсили първоинстанционното решение, като постановено при неправилна правна квалификация, в евентуалност да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Г. З., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. Г. З. срещу Е.

В. К. иск за заплащане на сумата от 3000 лв., претендирана като обезщетение за вредите, търпени от ищцата вследствие на спиране на изпълнение на съдебно решение № 71/24.01.2023 г. по в.гр.д. 1968/2022 г. по описа на ВОС, с което ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху 56,30/128,04 ид.ч. от банята на ап. 7 в гр. Варна, бул. „С."*** за периода 13.03.2024г. /дата на спиране на изпълнението на решение 71/24.01.2023г. по в.гр.д. 1968/2022г. по описа на ВОС с определение 931/29.02.2024г. по ч.гр.д.

529/2024г. по описа на ВКС/ до 22.08.2024г. /датата, предшестваща датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от 23.08.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на главницата, на осн. чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 2 вр. чл. 282, ал. 4 ГПК.

Ищцата твърди, че с влязло на 21.12.2023г. в законна сила решение № 71/24.01.2023г. по в. гр. д. №1968/2022г. по описа на ВОС, ответницата е осъдена да й предаде владението на 56.30/128.04 ид. части от помещение с предназначение „баня" в съсобственото им жилище, находящо се на адрес: гр.

Варна, бул. „С.“ №***, ап.7. Въз основа на решението на ВОС е образувано изпълнително дело № 157/2024г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895 с район на действие ОС - Варна, по което изпълнително дело е насрочен въвод във владение за 26.03.2024г. С разпореждане от 13.03.2024г. на ЧСИ Людмил Станев изпълнението е спряно, на основание определение №931/29.02.2024г. по ч. гр. д. №529/2024г, I г.о. на ВКС, по силата на което изпълнението на влязлото в сила решение на ВОС е спряно до приключване на инициираното от ответницата производство за отмяна на постановеното решение, по реда на чл. 303 ГПК.

В уточнителната молба от 30.01.2025г. сочи, че ап. 7 е съсобствен между страните като ищцата притежава 56,30/128,04 ид.ч., а ответницата 71,74/128,03 ид.ч., отразени като самостоятелни обекти с кад. номер. Счита, че в производството по водения от нея иск за ревандикация на ид.ч. от помещението баня е установено, че всички помещения са част от един 2 апартамент, който не е законосъобразно разделян на два самостоятелни обекта, независимо от притежаваните от страните нотариални актове за собственост върху самостоятелни обекти. Ползваните от страните помещения са свързани с вътрешна врата, чийто отвор е зазидан от ответницата, което лишило ищцата от достъп до банята, което довело до негодност за обитаване на двете стаи в частта за ползване на ищцата.

Посочва, че с искането за спиране на изпълнението ответницата е лишила ищцата от правото й да ползва собствените й 56,30/128,04 ид.ч. от ап.

7 находящ се в гр. Варна, бул. „С." 8, включващи антре, стая, хол, баня, балкон и 1/2/ ид.ч. от избата, при общо ползване на клозета от страните, както имотът е описан в НА за покупко- продажба на недвижим имот номер № 65, том 2, дело 331 от 27.03.1956г. Посочва, че за периода 13.03.2024г. до датата на исковата молба е била лишена от възможността да ползва своите 56.30/128.04 ид.ч. от имота от жилището по предназначение, тъй като при невъзможност да се ползва помещението баня няма достъп до вода и съответно цялата нейна част не може да се обитава. Съизмерява вредите си със средния пазарен наем на 56,30/128,04 ид.ч. от имота за периода на забавяне изпълнението на посоченото решение на ВОС. Твърди, че е налице връзка между вредите и действията на ответницата, изразяващо се в искане спиране на изпълнението на решението на ВОС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че решението на ВОС по в.гр.д. 1968/2022 г. се ползва със СПН само по отношение на помещението баня, а не по отношения на целия имот вкл. тоалетната, за която ищцата има претенции. Сочи, че помещението баня е разположено така, че да няма общи стени с имота на ищцата - ап.7А и съдът не се е произнасял за правото на ищцата да преминава през имота на ответницата - ап.7. Поддържа, че страните не са съсобственици в ап.7. През 1956г. с НА № 65, том 2, дело 331/1956г. нейният праводател Н.К. е продал на Г.З. /баща на ищцата/ само реална част от имота, а именно антре, стая, хол, баня, балкон и 1/2 ид.ч. от избата, след което се оформили два имота- ап.7 /собственост на ответницата/ и имот № 7А /собственост на ищцата/, като по отношение на банята прехвърлена на Г.З. и тоалетната- собственост на К. било уговорено преминаване през коридора на ап.7. Тази уговорка счита, че не я обвързва, тъй като е трето за нея лице. Посочва, че К., след като продава част от имота си, преустройва тоалетната си в баня-тоалетна и така се обособяват два самостоятелни обекта- апартамент № 7, отговарящ на изискванията за жилище и имот № 7а, който няма характеристиките на жилище, тъй като няма кухня и тоалетна. Намира, че решението на ВОС, от забавеното изпълнение на което ищцата твърди да търпи вреди, е неизпълнимо. По отношение на размера на претенцията, счита, че той е необоснован, тъй като площта на помещението баня е 4,81 кв.м., а ищцата е собственик на около 1/3 ид.ч. от него. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

С обжалваното решение е уважен изцяло предявеният иск.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По 3 отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, ч е с влязло на 21.12.2023 . в законна сила решение № 71/24.01.2023г. по в. гр. д.

№1968/2022г. по описа на ВОС, е признато за установено, че ищцата, като собственик на 56,30/128,04 ид.ч. от ап.7 с площ 128,04 кв.м., находящ се в сграда с идент. ***, построена в ПИ с иден. *** по

КК и КР на гр. Варна с адрес: гр. Варна, ***, ет. 4, е собственик на 56.30/128.04 ид. части от помещение с предназначение „баня“ и ответницата е осъдена да предаде владението върху тази част от банята както и че процесното помещение „баня“ с площ от 4,81 кв.м. се ползва от ответницата и към момента.

С определение № 931/29.02.2024г. по ч.гр.д. 529/2024г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на посоченото влязло в сила решение на Окръжен съдВарна, на осн. чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

С разпореждане от 13.03.2024г. на ЧСИ Людмил Станев, на осн. чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. чл 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК, е спряно изпълнението по изп. дело 157/2024г., което е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2024г. по гр.д. 8423/2021г. по описа на ВРС.

С определение 2436/20.05.2024г. по гр.д. 1635/2024г. по описа на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, е оставена без разглеждане молбата на Е. В. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 71/24.01.2023г. по в. гр. д. №1968/2022г. по описа на ВОС. Това определение е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС с окончателното определение № 3916/20.08.2024г. по ч.гр.д. 2368/2024 г. по описа на ВКС.

От заключението на вещото лице П. К. М., което съдът кредитира като компетентно дадено и мотивирано, по проведената по делото съдебнотехническа експертиза, се установява, че на ет. 4 в сграда в гр. Варна, бул. „С.“ са отразени имот с идент. *** по КК като ап. 7 и площ 71,74кв.м. и имот с идент. *** по КК като ап. 7а с площ 56,30 кв.м. Посочено, че ап. 7 е самостоятелен обект, съобразно действащите нормативни изисквания за това, а ап.7а- не е самостоятелен обект, според същите. Сочи че помещението баня с площ от 4,81 кв.м. площ е функционално свързано с отразения в КК ап.7 и в него се влиза чрез коридор на ап. 7, към който коридор има врата от едно от помещенията в ап.7а, която врата е зазидана с блокчета итонг. При изслушването на вещото лице в о.с.з., то излага, че в помещението баня от 4,81 кв.м. има мивка и бойлер, няма тоалетна 4 чиния. По проект помещението е баня и следва да може да се водоснабди, като на място няма вертикален канализационен клон Фи160. Сочи, че теоретично е възможно да се отвори вход за това помещение от стълбището към банята, но е необходимо съгласието на всички собственици. Вещото лице е формирало извод за пазарен наем на имот площ от 128,04 кв.м., с предназначение жилище, т.е. общата за двата отразени в КК имота от 2500 лв. месечно към 2024г., в която попада процесния период. В таблица на л. 11 от експертизата е посочила, че наемът за 56,30/128,04 ид.ч. от ап. 7 за периода 13.03.2024г.-26.08.2024 г. е 6009,00 лв. Изчислено е, че наемната цена на баня от 4,81 кв.м. от ап.7 за периода 13.03.2024г.- 26.08.2024г. е размер на 510 лв.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: